Решение № 107 от 18.11.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Гълъбово, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К. като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100281 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 и сл. от ЗЗД от „АПС Бета България" ЕООД против М. К. А.. Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № 2110242 от 19.10.2019 г. „Кредисимо“ ЕАД е отпуснало на ответника потребителски кредит в размер на 1000 лв., която сума следвало да бъде върната на 6 вноски в размер на 179,03 лв. в срок до 20.04.2020 г. Твърди, че бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР в размер на 50 %. Твърди, че договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организиран от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключването на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Твърди, че при сключване на процесния договор на ответника е отправена цялата информация, изискуема по закон. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Твърди, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД, за което прехвърляне на вземането ответницата била уведомена на електронна поща с имейл от 01.04.2022 г. Заявява, че ако съдът приеме, че уведомяването на ответника не е извършено надлежно, то предявяването на настоящата искова молба да се счита за надлежно връчване. Твърди, че ответницата дължи следните суми –1000 лв. – главница по договор за кредит № 2110242 от 19.10.2019 г.;

74,18 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит лихва за периода от 19.10.2019 г. до 20.04.2020 г.; 541,59 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 19.10.2019 г. до 26.03.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата по договора за кредит от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Твърди, че за вземането е издадена 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 196/2025 г. по описа на РС Гълъбово, но същата е връчена по чл.47, ал.5 ГПК на длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. К. А., че същият дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира разноските в заповедното и исковото производство. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. К. А., чрез особения представител. Претендира от съда да постанови справедлив съдебен акт, който да кореспондира на закона и морала. С

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 196/2025 г. по описа на Районен съд Гълъбово като доказателство за развилото се заповедно производство. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 119/11.04.2025 г. /30.09.2024 г. За сумите 1000 лв. главница по договор за кредит № 2110242 от 19.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 74,18 лв.- възнаградителна лихва за периода 19.10.2019 г. до 20.04.2020 г. и 541,59 лв. за периода 19.10.2019 г. до 26.03.2025 г., която е била връчена надлъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

По делото съдът приема за доказано обстоятелството, че е сключен на 19.10.2019 г. между ответника в качеството на заемател и „Кредисимо“ ЕАД като заемодател Договор за потребителски кредит № 2110242, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 1000 лева /л.л.16-17/. Кредитът е предоставен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С договора страните са постигнали съгласие заема да бъде върнат на 6 погасителни вноски, всяка една в размер на 179,03 лв.. Уговореният лихвен процент по кредита е 25 %, а ГПР 28,07 %. Падежът на последната вноска е 20.04.2020 г. Общата сума по кредита възлиза на 1074,18 лв. /видно от Приложение 1 към договор за потребителски кредит л.18/. От ищцовото дружество са представени и Общи условия на „Кредисимо“ЕАД за предоставяне на кредити /л.7-15/.Безспорен съдът приема и факта на получаване на дадените в заем парични средства от ответника по делото на каса на „Изи Пей“, като в тази насока е приета по делото разписка за извършено плащане /л.31/ с наредител „Кредисимо“ ЕАД и получател М. А.. Приложен и приет е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2022 г. между кредитора по процесния договор за потребителски кредит и настоящия ищец „АПС Бета България“ ЕООД /л.34-40/, като е представено и извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия /32/ в което фигурира ответника. По делото е представено и уведомление за цесия, изпратено от ищеца по делото „АПС Бета България“ до ответника М. А. за извършената цесия /л.43/, като няма данни по делото същото да е стигнало до знанието на ответника.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.1 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна.

Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:

Следва да се има предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.

Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК, така и до приключване на устните състезания в настоящото производство.

2

По делото е прието пълномощно /л.40/, видно от което старият кредитор „Кредисимо“ ЕАД е упълномощил ищцовото дружество да уведоми всички длъжници.

Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. До ответника е било изпратено уведомителн писмо за извършеното прехвърляне на вземания, но недоказано остана твърдението на ищеца, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия на посочения от него в договора за потребителски кредит електронен адрес. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленотовземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.

При тези обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, но тъй като същият е бил представляван в процеса от особен представител, такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от АПС БЕТА България ЕООД вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 203374133, с адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап.3 против М. К. А. с ЕГН: ********** и адрес: ********** иск за признаване за установено, че последният му дължи сумите: 1000 лв. -главница по договор за кредит № 2110242 от 19.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 74,18 лв.- възнаградителна лихва за периода 19.10.2019 г. до 20.04.2020 г. и 541,59 лв. за периода 19.10.2019 г. до 26.03.2025 г, дължими по договор сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени въз основа на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2022 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, по Заповед заизпълнение № 119/11.04.2025 г., издадена по 3

Ч.гр.д. № 196/2025 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

4