Определение № 8993 от 25.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8993 гр. София, 25.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20231100505701 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх.рег. № 2559/23.03.2023 г. на ЧСИ, подадена от Ч. Г. Т. – в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 2021830040039 по описа на ЧСИ И.М.-К. с рег. № 839 на КЧСИ, срещу действието на съдебния изпълнител за признаване на допълнителни разноски в размер на 700 лв. – адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, дължимо за извършените от него действия в отправено искане за налагане на допълнителни възбрани и запори. Жалбоподателят счита поисканите от съдебния изпълнител действия за ненужни, тъй като преди това е уважил искането за спиране на изпълнителните действия по осъществяване на публичната продан на запорираното имущество. Освен това, жалбоподателят твърди, че е признал размера на заявеното от взискателя, като същевременно е изразил готовност да изпълни. Моли да бъде отменено постановлението на ЧСИ за признаване на допълнителни разноски в размер на 700 лв., постановлението за налагане на допълнителни обезпечителни мерки запор върху 2 автомобила, които вече са били наложени и за налагане на запори върху вземанията на длъжника от Националното бюро за правна помощ. Претендира разноски.

По делото е постъпило становище от К.К. – взискател по изпълнителното дело, в което оспорва основателността на жалбата. В тази връзка излага, че поради непредприети действия от длъжника за доброволно погасяване на дълга, било необходимо извършването на допълнителни изпълнителни действия и съответно начисляването на разноски за тях, а именно – налагането на запор и изнасяне на публична продан на установените при проучване имущественото състояние на длъжника – 2 бр. МПС; - вземания на длъжника по изп.д.№ 37/2023 г. по описа на СИС при РС – Севлиево; - вземания на длъжника от НБПП, където е регистриран. Поради това се наложило начисляването на допълнителни разноски в размер на 30 лв. – такса за запор на МПС; 48 лв. – такса за запор на вземания на длъжника от трети лица; 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за налагане на запор на вземания на длъжника от трети лица и 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на молби – за налагане запор върху МПС - 2 бр. и 1 провеждане на публична продан.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.-К. оспорва жалбата по допустимост в частта по отношение на наложените запори, като излага доводи, че тези действия не подлежат на самостоятелно обжалване. Оспорва жалбата и по основателност, като поддържа, че в период над 2 години от образуване на изпълнителното дело длъжникът не е изплатил задължението си в цялост, като посочването на изпълнителни способи, които да бъдат приложени за това е възложено на взискателя. Сочи, че по делото е налице присъединен взискател – Държавата, която се ползва от действията на кредитора, което усложнява същите.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложеното в становището на взискателя и мотивите на ЧСИ, както и материалите в приложеното изпълнително дело, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е било образувано по молба с вх. № 390/14.01.2021 г. на К.Х.К. срещу длъжника Ч. Г. Т. въз основа на Изпълнителен лист от 23.12.2020 г., издаден по гр.д.№ 1185/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево, за сумите 2000 лв. – съдебни разноски пред първата инстанция и 2000 лв. – съдебни разноски пред въззивната инстанция.

С платежно нареждане от 27.01.2021 г. е извършено частично плащане от длъжника за погасяването на дълга в размер на сумата от 3400 лв., като плащането е извършено въз основа на наложен запор върху наличностите в банковите сметки на длъжника в ОББ АД. В хода на изпълнението са постъпвали суми по частично погасяване на дълга от сметката на длъжника ОББ АД – ежемесечно около 90 лв. за периода м. 04 - м. 10.2021 г. По постъпила молба от длъжника с вх. № 12615/07.11.2021 г., с която е заявено искане за връщане на неоснователно събраните суми, превеждани в периода м. 04 – м. 10.2021 г., с оглед предназначението им на средства за финансова подкрепа на хора с увреждания, ЧСИ е разпоредил спиране на плащанията от запорираната сметка, предвид характера на имуществото на несеквестируемо такова, като е оставено без уважение искането за възстановяване на сумите. На 14.01.2022 г. е извършено плащане от длъжника на сумата от 276.90 лв. по сметка на ЧСИ за погасяване на дълга.

С вписване с вх. рег. № 1959/20.01.2021 г., Акт № 259, т. 6, д. № 1319/2021 г. на Служба по вписванията при АВ е отразена наложената възбрана въз основа на Постановление на ЧСИ от 18.01.2021 г. върху собствения на длъжника Ч. Т. недвижими имот, а именно: ½ ид. част от Апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. ******* с площ от 41.92 кв.м., за обезпечение вземането на К.К. по изпълнително дело № 2021830040039 по описа на ЧСИ И.М.-К. с рег. № 839 на КЧСИ.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 10.02.2021 г. на основание чл. 458 ГПК като взискател в производството е присъединена държавата чрез НАП, ТД – София за събиране на публично задължение на длъжника в общ размер на 33 886.67 лв.

Въз основа на влязло в сила Разпределение от 10.06.2021г. е извършено плащане за погасяване на част от задълженията предмет на принудително изпълнение, като на 21.07.2021 г. са извършени две плащания – в полза на адв. И.И.С. в размер на сумата от 623 лв. и в полза на ТД на НАП-София – сумата от 2580.52 лв.

С молба вх. № 169/09.01.2023 г. на взискателя К.Х.К. е посочен способ за принудително изпълнение – извършване на публична продан на установените при проучване имущественото състояние на длъжника два броя МПС. В изпълнение на заявеното искане е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която длъжникът е уведомен за наложен запор върху МПС – надлежно индивидуализирани, получена на 19.01.2023 г.

2

С молба вх. № 1685/21.02.2023 г. от взискателя е заявен способ за принудително изпълнение – запор на следните вземания на длъжника – по изп.д.№ 37/2023 г. по описа на СИС при РС – Севлиево с взискател – Ч. Т. /длъжник по процесното изпълнително дело/, както и запор върху вземанията на длъжника от Националното бюро за правна помощ.

В изпълнение на така заявените изпълнителни способи са изпратени 3 броя запорни съобщения на 27.02.2023 г.

По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 1786/23.02.2023 г. от взискателя К.К., в която е заявил искане за присъединяване към разноските по изпълнението и следните такива: 30 лв. – такси за запори на МПС; 48 лв. – такси за запори на вземания; 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на молбата за налагане на запор върху вземанията по изп.д.№ 39/2021 г. и 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на два броя молби за налагане на запор върху два броя МПС, като с разпореждане от 24.02.2023 г. на ЧСИ разноските са приети като част от подлежащите на събиране от длъжника. Съобщение с изх. № 2023/27.02.2023 г. за приетите в този смисъл разноски от ЧСИ е връчено на длъжника Ч. Т. на 09.03.2023 г. Доколкото не е налице изрично произнасяне с постановление на съдебния изпълнител по приетите за дължими разноски, съдебният състав приема, че такива са посочените в съобщението длъжника, след получаването на което същият е упражнил правото си да възрази срещу тях.

Впоследствие е депозирана и жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство, в която длъжникът по изпълнението възразява да дължи допълнително възложените му от съдебния изпълнител разноски.

По аналогия на установеното в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането за разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се произнесе е окръжният съд по мястото на изпълнението.

В случая, видно от материалите по преписката по делото при ЧСИ, не е налице произнасяне по заявеното възражение, като съдебният изпълнител единствено е дал указания на жалбоподателя да уточни дали е адресирал жалбата си към него или съда, в изпълнение на които е направено уточнение за насочването й към СГС.

При това положение и доколкото предмет на разглеждане в настоящото производство би следвало да бъде частната жалба срещу акта на съдебния изпълнител, с който е отказал да преразгледа постановлението си разноски, като такъв не е бил постановен, то частната жалба се явява преждевременно предявена.

Производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, като делото бъде върнато на съдебния изпълнител за произнасяне по възражението срещу приетите в изпълнението разноски.

В останалата част жалбата срещу действията на ЧСИ за налагането на запор върху МПС и вземания на длъжника не са сред изрично изброените в нормата на чл. 435, ал.

2 ГПК подлежащи на обжалване такива, тъй като не са изложени доводи за тяхната несеквестируемост. Жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 5701/2023 г. на СГС, ТО, VІ-ти състав, като преждевременно образувано.

ВРЪЩА на ЧСИ И.М.-К. с рег. № 839 на КЧСИ по изпълнително дело № 2021830040039 за произнасяне по възражението срещу приети по изпълнението разноски в Съобщение с изх. № 2023/27.02.2023 г. на ЧСИ , съобразно мотивите в настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.рег. № 2559/23.03.2023 г. на ЧСИ, подадена от длъжника Ч. Г. Т., в частта срещу постановлението по изпълнително дело № 2021830040039 на ЧСИ И.М.-К. с рег. № 839 на КЧСИ за налагането на запор на установените при проучване имущественото състояние на длъжника – 2 бр. МПС; вземания на длъжника по изп.д.№ 37/2023 г. по описа на СИС при РС – Севлиево; вземания на длъжника от НБПП, където е регистриран.

Определението подлежи на обжалване само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, а в останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4