Определение № 5194 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5194 гр. Варна, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502238 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.92, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище гр.Хасково, срещу определение №7627/01.06.2026г., постановено по гр.д. №7076/2025г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за отмяна на глоба в размер на 25,56 евро, наложена с протоколно определение на основание чл.92а от ГПК.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението, като се твърди, че страната не е дала повод за забавяне на делото или неоснователното му отлагане. Навежда доводи, че глобата е наложена без предупреждение, както и не са дадени указания по чл.161 ГПК.

Твърди, че не е участвала в съд.заседание, като се е запознала по-късно със съдържанието на протокола, като липсвало системно и умишлено неспазване указанията на съда. Излага, че според съдебна практика не се налага глоба за пропуснат срок. Моли да бъде отменено постановеното определение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна Н. Р. П., чрез адв.М., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

В първото по делото съдебно заседание от 30.01.26г. ВРС по искане на ищеца „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, обективирано в становище, депозирано преди съдебното заседание, е допуснал провеждането на съдебно-техническа компютърна експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, като е определил първоначален депозит за изготвянето им, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от датата на заседанието. С молба от 23.04.26г., депозирана преди второто съд.заседание, насрочено за 24.04.26г., ищецът е представил платежно нареждане за заплатен депозит за експертизите, като е заявил, че държи същите да бъдат изготвени. С протоколно определение от 24.04.26г. ВРС, като е съобразил, че задължението за внасяне на депозит е изпълнено от ищеца едва преди о.с.з., е наложил на последния глоба по реда на чл.92а ГПК в размер на 25,56 евро.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е счел молбата за отмяна на така наложената глоба за неоснователна.

Разпоредбата на чл.92а ГПК предвижда заплащане на глоба от страна, която неоснователно /без да е налице уважителна причина за това/ причини отлагане на делото. Посочената процесуална санкция се налага при наличие на причинно следствена връзка между отлагане на делото и виновно неизпълнение от страната на нейно процесуално задължение, като санкцията цели дисциплиниране на участниците в гражданския процес и мотивирането им към точно изпълнение на процесуалните им задължения / така Определение №610/09.10.2019г. по ч.т.д.№1880/2019г. на ВКС/.

В разглеждания случай в съответствие с нормата на чл.157, ал.1 ГПК съдът е определил срок за внасяне на депозити за експертизи, начиная от деня на съдебното заседание, който срок е изтекъл на 06.02.26г. Задължение на страната, която не се е явила в откритото съдебно заседание, за което е била редовно призована, е да провери как се е развило производството по делото в нейно отсъствие, поради което и доводите на жалбоподателя за липсата на уведомяване не могат да се споделят. Така определеният депозит е внесен от ищеца в деня, предхождащ датата на съдебното заседание /близо три месеца след определението за допускане на експертизите/, поради което и единствената причина за отлагане на делото е била именно несвоевременното внасяне на депозита за експертизите, които ищецът е поддържал и са били необходими за изясняването на спора. По делото не се установява да са налице уважителни причини за неизпълнение на задължението за внасяне на депозита в определения срок, като позоваването на нормата на чл.161 ГПК е без правно значение предвид нейната неприложимост в случая.

Така изложеното по несъмнен начин обосновава извода за осъщественото от ищеца нарушение, затрудняващо хода на производството, поради което са налице предпоставките на чл.92а ГПК за налагане на глоба.

Определеният размер на глобата е към минимума на законово предвидения такъв и същият се преценява като изцяло адекватен на допуснатото нарушение.

2

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №7627/01.06.2026г., постановено по гр.д. №7076/2025г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3