Решение № 968 от 22.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Пазарджик, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело № 20245220101224 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова депозирана от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. С.

1407, район Л., бул. „Д.Б.“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. изпълнителни директори, чрез адвокат М. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Д.Б.” № 87, ет. 2, против Д. И. Н., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул.

„С.“ № 14, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер от 525 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба – 18.01.2024 г. до пълното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 22.05.2018 г. в района на гр.

Пазарджик, Общински път PAZ 1129, км. 03+00 м. било реализирано ПТП с участието на МПС „...” с peг. № ..., собственост на Р.А.М., управлявано от Д.

И. Н., който не съобразява скоростта си на движение с пътните условия и релефа на пътя, а именно десен завой, в следствие на което губи контрол над МПС, което управлява, отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно 1 движение и се удря челно в насрещно движещото се МПС „...” с peг. № ....

Пострадал пътника в МПС „...” с peг. № Р... - З.В.М., която получила множество прорезни ранички по гръден кош и лява ръка, драскотина, множество кръвонасядания.

Сочи, че според представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 25.05.2018 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача на МПС „...” с peг. № ... - Д. И. Н..

Твърди, че по време на ПТП-то, МПС управлявано от ответника е било застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна полица № BG/02/118001252846, валидна към момента на събитието, както и че ответникът бил неправоспособен водач.

В дружеството била заведена щета под № 1810023240 от пострадалото лице З.В.М.. След разглеждане на щетата било сключено споразумение и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 500 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Ответникът бил уведомен да заплати претендираната сума, но без успех.

В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция, както и че ответникът е заплатил сумата в размер на 150 лева в полза на дружеството по процесната претенция.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. И. Н. не депозира отговор.

В проведеното първо съдебно заседание ответникът се явява лично, като представя документи за платени суми.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложената по делото като писмено доказателство застрахователна полица № BG/02/118001252846, със срок на валидност от 25.04.2018 г. до 24.04.2019 г. се установява, че отговорността на водача на лекия автомобил, марка и модел „...” с peг. № ..., е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗД „Бул Инс“ АД.

2

От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че на 22.05.2018 г. в района на гр. Пазарджик, Общински път PAZ 1129, км. 03+00 м. било реализирано ПТП с участието на МПС „...” с peг. № ..., управлявано от Д. И. Н., който не съобразява скоростта си на движение с пътните условия и релефа на пътя, а именно десен завой, в следствие на което губи контрол над МПС, което управлява, отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в насрещно движещото се МПС „...” с per. № .... В резултат на удара пострадал пътника в МПС „...” З.В.М., която получила травматични увреждания. Горното се потвърждава и от приложения по делото Констативен протокола за ПТП от 23.05.2018 г., в който е отразено и че ответникът е неправоспособен водач.

Характерът и видът на телесните уврежданията се установява от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 20/2018 г., издадено от д-р Петко Митев – съдебен лекар на 23.05.2018 г.. Съдебният лекар е констатирал, че З.М. е получила множество порезни ранички по гръдния кош и лявата ръка, драскотина, множество кръвонасядани и отговарят по време и начин да са получени, както съобщава пострадалата, а именно при станалото пътно-транспортно. Според съдебния лекар е причинено разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 от НК и чл.129 от НК.

От приложеното по делото писмо от ОД на МВР гр. Пазарджик, сектор „ПП“ се установява, че на виновния водач – ответник, е издадено НП – 181006-001627/31.05.2018 г., за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.6, т.1 ЗДвП, влязло в сила на 31.07.2018 г. и НП – 18-1006-002016/31.05.2018 г., за нарушение по 150 ЗДвП – управлява МПС без да е правоспособен водач, влязло в сила на 31.07.2018 г..

Установява се, че ищцовото дружество е уведомено за настъпилите неимуществени вреди от З.В.М..

От приложеното по делото споразумение, сключено между ищцовото дружество и пострадалата З.М. се установява, че ищеца е заплатил обезщетение в размер на 500 лева на 03.09.2019 г. /преводно нареждане от 03.09.2019 г./.

По делото е приложена регресна покана, изходяща от ищцовото дружество и адресирана до ответника /получена лично от последния на 3

19.09.2019 г./, от която се установява, че в резултат на процесното ПТП, ищцовото дружество е изплатила в полза на З.М. сумата в размер на 525 лева, заедно с ликвидационни разноски и на основание чл.411 и чл.500 КЗ има право на регрес към виновния водач, който е бил неправоспособен към момента на ПТП – то. Предоставени са пет работни дни, в които следва да изплати посочената сума.

От ответника са представени два броя разписки. Първата е за преведена на 25.04.2024 г. в сума в размер на 150 лева в полза на ЗД „Бул Инс“, с основание процесната щета, а втората е за преведена сума на 25.04.2024 г. в размер на 500 лева, в полза на З.М.. От доказателствата по делото се установява, че посочената банкова сметка в разписката е тази посочена от З.М. в приложеното по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, както и в платежното нареждане, с което ищецът е изплатил обезщетението, т.е. последните суми са постъпили в патримониума на З.М., а не в полза на ищеца.

При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик, XIX състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.2 КЗ - иск за защита на платилия застрахователно обезщетение застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахования от него причинител на вредите, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство и не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на своята претенция. Фактическият състав, от който произтича предявената претенция предполага настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето лице от водач на МПС (деликт); валидно сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил вредите, към момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от настъпване на деликта; изплатено от застрахователя на водача по силата на този договор обезщетение на пострадалото лице или на неговия застраховател; виновно противоправно поведение на застрахования 4 водач на МПС (деликвент), изразяващо се в неправоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, пораждащо правото на застрахователя му да предяви регресен иск срещу него.

В настоящия случай съдът счита, че по делото по безспорен и категоричен начин се установи наличието на горепосочените предпоставки за уважаване на претенцията. На първо място с представената застрахователна полица, ищецът установи, че е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „...” с peг. № ..., обективирана в застрахователна полица № BG/02/118001252846, със срок на валидност от 25.04.2018 г. до 24.04.2019 г. при ищцовото дружество. Установи се също и по несъмнен начин, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие, към ЗД „Бул Инс“ АД е било отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и е била заведена претенция по щета № 1810023240. Установи се вида и характера на телесните увреждания на З.М., както и че ищцовото дружество е изплатило обезщетение в размер на 500 лева по сметка на увреденото лице.

Налице е възникнало на 22.05.2018 г. ПТП в района на гр. Пазарджик, Общински път PAZ 1129, км. 03+00 м. с участието на МПС „...” с peг. № ..., управлявано от Д. И. Н., който не съобразява скоростта си на движение с пътните условия и релефа на пътя, а именно десен завой, в следствие на което губи контрол над МПС, което управлява, отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в насрещно движещото се МПС „...” с per. № .... В резултат на удара пострадал пътника в МПС „...” З.В.М., която получила травматични увреждания. Горният извод се налага след анализ на всички приети по делото доказателства.

За да възникне регресното право, е необходимо водачът да е бил неправоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство. Последното се установява от представения Констативен протокола за ПТП от 23.05.2018 г. и НП – 18-1006-002016/31.05.2018 г. на ОД на МВР гр.

Пазарджик, Сектор „Пътна Полиция“.

По категоричен начин се доказа и размерът на ликвидационните разходи, а именно 25 лева.

При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция приема, че са налице всички материални предпоставките ищецът да 5 встъпи в правата на увредения срещу ответника, поради което предявеният главен иск е основателен, но предвид признанието на ищеца, че претендираната сума в размер на 150 лева е изплатена от ответника 25.04.2024 г., то на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковата претенция и към датата на устните състезания по делото, който е от значение за спорното право. Предявени иск за главница не е оттеглен от ищеца за размера на платената сума, поради което същият следва да бъде отхвърлен за сумата над 375 лева, до претендираната сума от 525 лева, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Върху уваженият иск следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 18.01.2024 г. – до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва върху сумата в размер на 525 лева за периода от датата на подаване на исковата молба в съда 18.01.2024 г. до 24.04.2024 г. /плащането на сумата в размер на 150 лева в полза на ищцовото дружество

По разноските:

При настоящата хипотеза част от сумата, предмет на исковата претенция за главница, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, както и сумата не е достатъчна да погаси изцяло претенцията за главница, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г. на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/, съразмерно на уважената част от исковата претнция.