Решение № 1363 от 20.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110203649 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П. Я. П. от гр.Варна, ул. „Петър Райчев“ бл.4, вх.Д, ет.3, ап.103, против НП № 295/27.06.2024год. на Зам. кмета на Община Варна, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв. за нарушаване нормата на чл. 6, т.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът сочи, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, навежда доводи както за допуснати нарушения на процесуалните правила така и за нарушение на материалния закон и моли съда да го отвени.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява.

Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Й. Ч., който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като счита, че не се налице пороци, които да налагат отмяната му. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

На 15.04.2024год. сутринта въззивникът паркирал собственият си л.а. „Шкода“ с рег.№ В2911КР на бул. „Съборни“ срещу № 42 в гр.Варна (пред Градска болница), в лявата лента за движение в посока към бул. „Христо Ботев“. Мястото било непосредствено след кръстовището между бул. „Вл. Варненчик“ и бул. „Съборни“ в зоната на действие на ПЗ В-27 („Забранени са престоят и паркирането“).

Около 09:30ч. по същата улица, бул. „Съборни“ минал св. Ж. И. – служител на сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна, който изпълнявал служебните си задължения. Същият забелязал автомобилът на въззивника, направил снимка на нарушението и издал срещу въззивника глоба с фиш № 1000251458 за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДП, а именно за това, че автомобилът бил паркиран в зоната на действие на ПЗ В27. Въззивникът подал възражение срещу фиша и същият бил отменен (анулиран). На 06.06.2024год., въз основа на фиша, св. Н. К. съставила срещу въззивника АУАН № 00004505 в който посочила, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП, тъй като бил паркирал зоната на действие на ПЗ В27 с което затруднявал останалите участници в движението.

Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал вписвайки в него, че има възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 27.06.2024год., въз основа на него, зам. кмета на Община Варна издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от същия закон му наложил адм. наказание глоба в размер на 20лв.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още Глоба с фиш № 1000251458; справка относно съставена глоба с фиш № 1000251458/15.04.2024год., докладна записка от изходяща от Ж. И.; възражение от П. Я. П. срещу глоба с фиш; известие за доставяне; Експертно решение № 04031/138/17.10.2011год.; снимка на нарушението и Заповед № 4079/23.11.2023год. на кмета на Община Варна.

Допълнително в хода на съдебното следствие е приобщена и 2

Заповед № 2194/21.06.2024год. на кмета на Община Варна.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани Н. К.

(актосъставител) и Ж. И. И. (свидетел вписан н АУАН) и двамата полицейски служители в сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР Варна. В показанията си пред съда св. К. сочи, че е съставила АУАН въз основа на документи – глоба с фиш, снимков материал, възражение и докладна записка от Ж. И.. Сочи, че пътният знак е поставен в началото на улицата в дясно.

В показанията си пред съда св. Ж. И. сочи, че той е съставил глобата с фиш, както и че той е направил снимката на приложена към преписката. Сочи, че глобата с фиш е съставена в отсъствието на водача, за нарушение на ПЗ В27, както и че мястото на което е бил паркиран автомобила не е било обозначено като паркомясто или инвалидно паркомясто.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни и веществени (снимков материал), които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, същата е процесуално допустима и приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение както от обективна така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснато съществено нарушение на процес. правила свързано с описание на нарушението съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока. Ясно в АУАН и НП е посочено, че въззивникът е паркирал автомобила в зоната на действие на ПЗ В27 3

(забранени са престоя и паркирането) като това фактическо обвинение изцяло кореспондира с посочената като нарушена норма на чл. 6, т.1 от ЗДП вменяваща задължение на участниците в движението да съобразяват поведението си с пътните знаци. Безспорно в обстоятелствените части на АУАН и НП е посочено, че МПС-то затруднявало останалите участници в движението без да е посочено по какъв начин. Това обстоятелство обаче е неотносимо към състава на посочената като нарушена норма на чл. 6 от ЗДП, поради което и допълнителна конкретизация не е нужна. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става.

Що се касае до изложеното в жалбата становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила състоящо се в съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН – при липса на свидетел очевидец, съответно липса на отбелязване за други двама свидетели, то не се споделя от съда доколкото ако и такова нарушение да е допуснато то не води до нарушаване правото на защита на въззивника, поради което и никога не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Защитата се осъществява срещу фактите, а закона предвижда наличието на свидетели при съставяне на АУАН с оглед възможността за последваща проверка на констатациите в АУАН.

В случая обаче съдът счете, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивника е наложена санкция за нарушаване нормата на чл.6, т.1 от ЗДП за това че паркирал МПС л.а. „Шкода“ с рег.№ В2911КР в нарушение на ПЗ В27.

По делото е безспорно установено, че на датата посочена в АУАН и НП, на посоченото място, в зоната на действие на ПЗ В27 е бил паркиран посочения по-горе лек автомобил. В тази насока са показанията на св. И., както и приложения към преписката снимков материал. Не е спорно и това, че именно въззивникът е паркирал собствения си автомобил на това място, поради което и според съда допуснато нарушени на чл. 6, т.,1 от ЗДП е налице. За това нарушение (за неизпълнение на задължението за спазване на ПЗ) в случая АНО е наложил на въззивника наказание съобразно нормата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП. Тази санкционна разпоредба обаче е неотносима към нарушение по чл.6, т.1 от ЗДП защото за нарушение на тази разпоредба е налице специална санкционна норма - чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП. Съгласно посочената норма наказва се с глоба в размер 150лв. който не спазва предписанието на пътните знаци. Санкционната 4 нормата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП е относима за случаите на нарушения на Раздел ХIХ от ЗДП – чл. 94 и чл. 98 от ЗДП каквото не е нарушението за което е санкциониран въззивника.

И доколкото предвиденото в чл. 179, ал.1 ,т.5 от ЗДП наказание е значително по-високо от това предвидено в нормата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП, с други думи касае се за по-тежко наказуемо нарушение, то за съда не съществува възможност да приложи закон за по-тежко наказуемо нарушение ако и да няма съществено изменение на обст. част доколкото това би било в нарушение на правото на защита на въззивника. Такава възможност е налице само ако се касае за приложението на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение – чл.63, ал.7, т.1 ат ЗАНН. Настоящия случай обаче не е такъв.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е незаконосъобразно, същото е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

С оглед крайния изход на делото съдът счете, че разноски на въззивника се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.. В тази насока са представените договор за правна защита и съдействие удостоверяващ плащане на посочената сума в брой на 17.10.2024год..

И като взе предвид, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение е равна на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счете, че на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 400лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският районен съд

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ НП № 295 от 27.06.2024год. на зам. кмета на Община Варна, с което на П. Я. П. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Варна, ул. „Петър Райчев“ № 4, вх.Д, ет.3, ап. 103, за нарушаване разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДП О С Ъ Ж Д А Община Варна да заплати на П. Я. П. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 4, вх.Д, ет.3, ап. 103 сума в размер на 400лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6