Решение № 25 от 24.01.2023, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25 гр.Плевен, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Плевен, Х-ти административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева

При секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело

№733 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано въз основа на жалба с вх.№ 4751/26.08.2022 г. подадена от В.К.Б., ЕГН ********** ***№5153/16.09.2022 г. жалбоподателката уточнява, че обжалва Решение №2153-14-98/05.08.2022 г. на директора на Териториално поделение на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й с вх.№1054-14-19/06.07.2022 г. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-2661#7 /31.05.2022 г. на ръководителя на ПО като правилно и законосъобразно.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно по отношение на това, че не е признат стажът за периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. за втора категория труд. Твърди се, че през периода лицето е работело все на една и съща длъжност и е изпълнявало една и съща работа като кранист към обособено поделение „Товаро-разтоварна дейност“ в „Рубин“ (в несъстоятелност) АД гр.Плевен (приемник на Стъкларски завод „Ген. И-В.“ гр.Плевен, с приемници „Рубин инвест“ АД Плевен, сега „Рубин трейдинг“ АД), като работата е извършвана в условията на втора категория труд на площадката на цех „Материален“.

Счита, че трудът за процесния период следва да се зачете за втора категория труд. В заключение се моли за отмяна на решението, както и отмяна на потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на Директор на ТП на НОИ Плевен за произнасяне.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв. А., поддържа жалбата. Счита, че стажът за процесния период е от втора категория труд, като излага подробни доводи в тази насока – трудът е осъществяван в цех Материален, по делото по искане на жалбоподателката са представени преписки по отпускане на пенсия на три лица, които са били на същата длъжност като жалбоподателката, в същия стъкларски завод, стажът на които за същия период е зачетен като такъв от втора категория, защото товаро-разтоварната работа като кранист е била осъществявана в цех „Материален“ в стъкларската промишленост. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна.

Счита, че правилно е отказано на лицето стажът за спорния период да бъде зачетен като втора категория труд, тъй като не отговаря на изискването на т.66и от ПКТП (отм.). Сочи, че е извършвана товаро-разтоварна дейност, но няма доказателства, че е била в цех „Материален“, за да бъде зачетена за втора категория труд. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Административен съд - Плевен, десети административен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

На 23.08.2016 г. жалбоподателката е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане от 08.09.2016 г. такава пенсия е отпусната (лист 7 и сл. и лист 10).

На 30.12.2021 г. Б. е подала заявление №2113-14-2661 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (лист 13). Към заявлението са приложени копия от трудови книжки и е посочено да се ползват данните по пенсионната преписка.

Видно от данните по трудовите книжки, представените трудови договори, допълнителни споразумения към тях и заповеди, в периода от 01.07.1990 г. до 17.01.2000 г. Б. е работила на длъжност „Кранист“ в предприятие от стъкларската промишленост, в гр.Плевен, което в периода е носило имената СЗ „Ген. И-В.“ Плевен, ДФ „Рубин“ Плевен и „Рубин“ АД (в несъстоятелност) Плевен.

С разпореждане № 2113-14-2661#7/31.05.2022 г. Ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е зачел положения труд в периода 01.07.1990 г. – 31.12.1999 г. като такъв от ІІ категория, а е счел същия за такъв от ІІІ категория, поради което е направил извод, че лицето на първо място не отговаря на условието за възраст по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО, а на второ място не отговаря и на условието за 15 години стаж от втора категория по чл. 69б, ал.2 от КСО. Извода си органът е обосновал с данните по представените заповеди за назначаване, преназначаване и освобождаване за периода.

Разпореждането е обжалвано по административен ред

(лист 56 от делото). В жалбата Б. е посочила, че за същия период на лица, работили на същата длъжност в същото производствено предприятие, при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, стажът е зачетен като такъв от ІІ категория труд по т.66и от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране.

С Решение №2153-14-98/05.08.2022 г. на директора на

Териториално поделение - Плевен на НОИ, жалбата е отхвърлена и разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно.

Решението е обжалвано пред съда.

Съдът е събрал по делото писмени и гласни доказателства, допуснато е извършването на съдебна експертиза, заключението от която е прието по делото.

Доколкото по делото са налице писмени доказателства и заключение на вещо лице, което е установило по изплащателните картони, че на лицето са плащани добавки за условия на труд и за безплатна храна, съдът е допуснал разпит на свидетели за установяване на работното място на жалбоподателката, тъй като в случая не са налице основанията по чл. 104, ал. 10 от КСО, защото писмени доказателства за установяване на заеманата длъжност и условия на труд съществуват, предадени са в архива на НОИ от осигурителя и експертизата е изготвена въз основа на тях (в този смисъл Решение № 12136 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2020 г., Решение № 4649 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2018 г., Решение № 602 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2017 г.).

От заключението на вещото лице се установява, че съгласно карта за оценка на работника Б., цех/отдел ТРДейност, и по изплащателните картони за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1999 г. на осигуреното лице са начислени основна заплата и добавка за условия на труд в размер на 20 лв. (лист 164).

При разпита пред съда вещото лице посочи, че при проучването на изплащателните картони, съхранявани в Архивен център в гр.Тетевен, е установила, че за периода 01.01.1991 г. до м. 07.1994 г. на Б. освен добавка за условия за труд са начислявани и средства за безплатна храна. А за периода 01.01.1997 г. – 31.12.1999 г. Б. е осигурявана за ІІ категория труд, съгласно данните в Персоналния регистър на НОИ.

От разпита на свидетелите В* Р*и В* Н* се установява, че през процесния период Б. е била на длъжност кранист в отдел Товаро-разтоварна дейност, като работното ѝ място е било на площадката на и в цех Материален, където е разтоварвала вагони с пясък и доломит, зареждала е бункери и е товарела камиони. Свидетелят Р* сочи изрично, че хората от цех Материален са получавали безплатна храна. А Н*, който е бил мотокарист в същата бригада ТРД, сочи, че всички кранисти са работили вътре в цех Материален (лист 169-170).

По делото са представени преписки по отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на три лица, заемали същата длъжност, в същото предприятие, в същия период, чийто стаж в процесния период е приет от ответника за такъв от ІІ категория.

Съдът счита, че неправилно административният орган е стигнал до извод, че през периода 01.07.1990 г. – 31.12.1999 г. полаганият от жалбоподателката труд е бил не от ІІ, а от ІІІ категория. Налице са достатъчно доказателства, които обосновават извод, че трудът е бил такъв от ІІ категория.

На първо място видно е от доказателствата по делото, че поделението ТРД не е било обособен цех, а вид дейност (поделение „Товаро-разтоварна дейност“), и дейността на кранистите от това поделение е била осъществявана на територията на цех Материален. Свидетелите посочват, че Б. е работила като кранист на площадката на цех Материален.

Доколкото в трудовата книжка на Б. са налице идентични вписвания за процесния период и за периода следващ 31.12.1999 г., и по представените допълнителни споразумения за периода, следващ процесния период, изрично е посочено мястото на работа „Материален цех“ (лист 63-68), единственият извод, който се налага е, че мястото на работа на Б. на длъжността „кранист“ е било в цех Материален през цялото време. От установените от вещото лице данни по разплащателните ведомости и изплащателни карти на работника е видно, че жалбоподателката е получавала през целия период добавка за условия на труд, а за част от периода 1991 -1994 г. и добавка за безплатна храна. На следващо място в периода 01.01.1997 г. – 31.12.1999 г. Б. безспорно е била осигурявана за ІІ категория труд, както е установено от вещото лице при запознаване с данните от Персоналния регистър на НОИ.

Б. не е била на длъжност, попадаща в групата

„работници и инженерно-технически работници до началник цех включително, заети непосредствено в технологичните процеси: поддръжка и ремонт на машините, инсталациите, съоръженията и ванните пещи при производството на стъкло“ по §66и от ПКТП.

Но съгласно § 67, ал. 2 от приложимия към процесния период Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отменен 01.01.2000 г.) работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях.

А съгласно § 48, ал. 1 от Раздел втори Втора категория труд от ПКТП (отм.), втора категория е трудът на работници и инженерно-технически работници до началник цех включително в цеховете:

"Материален", "Плоско стъкло", "Водно стъкло",

"Производство на копирки", участък "Масозаготовка в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост"; постоянно заетите в технологичния транспорт, товарно-разтоварните работи, контролно-аналитичната дейност в цех "Материален" в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост.

Следователно трудът на кранист от поделение ТРД, който е осъществявал трудовата си дейност на площадката на цех Материален в предприятие от стъкларската промишленост в периода 1990 г. – 1999 г., е такъв от втора категория по силата на §67, ал. 2 във вр. с §48, ал. 1 от Раздел втори Втора категория труд от ПКТП (отм.). За периода 01.01.1997 г. – 31.12.1999 г. са налице и данни, че жалбоподателката безспорно е била осигурявана за втора категория труд. А за целия период от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. същата е получавала и добавка за условия за труд, като в периода от 01.01.1991 г. до м.07.1994 г. е получавала и добавка за безплатна храна. За същия период на лица, които са работили на същата длъжност и място, ответникът е признал осигурителен стаж от ІІ категория труд (лист 121, 122, 135, 136, 154 и 170).

Категорията на труда при пенсиониране се преценява от органите в пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд. Такива могат да бъдат производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др.