Решение № 98 от 02.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Велико Търново, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500061 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 169/ 28.09.2022 г. по гр. д. № 108/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч МБАЛ Тетевен „Д-р Ангел Пешев“ е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на детето З. Г., настъпила на 24.04.2015 г. в резултат на допуснати от медицински специалисти при Болницата нарушения на утвърдените медицински стандарти и правила за добри медицински практики както следва: 50 000 лв. на бащата П. А. Г. и 60 000 лв. на майката Н. И. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.04.2015 г. до окончателното изплащане, като за разликата над тези суми до сумата 100 000 лв. за бащата и до сумата 120 000 лв. за майката, исковете, предявени като частични от 200 000 лв., са отхвърлени като неоснователни. С решението съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Н. И. Г. против Болницата иск за сумата 30 000 лв., предявен като частичен от сумата 50 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от травмиращо и изключително болезнено водено раждане и последици – усложнения и здравословни проблеми, ведно със законната лихва върху него, считано от 24.04.2015 г. до окончателното изплащане.

Решението е постановено при участие като трето лице – помагач на страната на Болницата на д-р Н. Т. Б.. С Определение № 857/ 21.11.2022 г. съдът се е произнесъл 1 по искане с правно основание чл.248 ал.1 ГПК, направено от процесуалния представител на ищците във връзка с присъденото му на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, като е оставил същото без уважение.

По делото са депозирани въззивни жалби от двете главни страни.

П. А. Г. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция за разликата над 50 000 лв. до пълния търсен размер 100 000 лв. Н. И. Г. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена исковата й претенция за разликата над 60 000 лв. до пълния търсен размер 120 000 лв. и с която е отхвърлен искът й за обезщетение за причинени й неимуществени вреди от травмиращо и изключително болезнено водено раждане и последиците от него за пълния претендиран размер 30 000 лв. По отношение на присъденото на двамата жалбоподатели обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето им са изложени оплаквания, че размерът е силно занижен с оглед реално претърпените от тях вреди и определен символично, в нарушение на принципа на чл.52 ЗЗД за справедливост. В тази връзка акцентират на обезщетението, което е присъдено по реда на ЗОДОВ на водилата раждането д-р Б. в размер на 50 000 лв., и считат, че обезщетените вреди са несъпоставими, за да им се присъди същият размер.

Поддържат, че извън обстоятелството, че смъртта на дете е възможно най-тежката и непреодолима загуба за неговите родители, в случая смъртта на детето им е настъпила неочаквано и насилствено, по изключително травмиращ и за майката, и за детето начин, при което търпените от тях вреди са изключително сериозни. Относно отхвърления иск на Г. за причинените й вреди от травмиращо и изключително болезнено водено раждане и настъпилите вследствие на него усложнения и здравословни проблеми съдът неправилно и в грубо нарушение на материалния закон извел мотиви за неоснователността му от оправдателната присъда на водилата раждането д-р Н. Б..

Присъдата касаела конкретни нарушения на д-р Б., различни от заявените с исковата молба, свързани със забавени решения за преминаване към цезарово сечение, неправилни, ненужни и изгубили ценно време опити за ползване на форцепс, неотчитане възникналото състояние на спешност. Поради това тя нямала обвързваща сила за гражданския съд. Съдът ценил събраните по делото доказателства едностранно и изолирано едни от други, а те в своята съвкупност установявали последователно и безпротиворечиво изключително травмиращото раждане, на което е била подложена ищцата и последиците от него за здравето и психиката й. Молят решението на ОС – Ловеч в обжалваните му части да бъде отменено и исковете им да бъдат изцяло уважени. Процесуалният им представител адв. К. претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. Тя е обжалвала определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, с което съдът е отказал да увеличи размера на определеното й адвокатско възнаграждение. Излага, че съдът не е отчел обстоятелството, че се касае до субективно съединени искове, по 2 всеки от които се дължи отделно възнаграждение, независимо че упълномощаването на адвоката и възлагането на защита е извършено от двамата ищци с един договор. Сочи, че определеното от съда възнаграждение не съответства дори на минимално дължимия съгласно Наредбата размер, а в случая размерът делото се отличавало с фактическа и правна сложност. Отделно съдът следвало да присъди и допълнително възнаграждение и за проведени 8 съдебни заседания след първите две, т.е. по 800 лв. за всеки от ищците. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да й присъди допълнително възнаграждение за първоинстанционното производство.

МБАЛ Тетевен „Д-р Ангел Пешев“ обжалва решението в осъдителната му част.

Счита за неправилен извода на съда за осъществяване на фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността му. По делото не се доказало физическо лице – негов служител и пряк изпълнител на възложената му от Болницата работа да е извършило виновно противоправно вредоносно деяние, а тъкмо напротив – по отношение на провелата раждането д-р Н. Б. била постановена влязла в сила оправдателна присъда, установяваща, че тя не е допуснала никакви нарушения на акушерската практика. Тази присъда съгласно чл.300 ГПК обвързвала съда относно липсата на виновно противоправно деяние, а в случая съдът игнорирал законовата норма и пререшил въпроса, като анализирал отново въпросите относно деянието, противоправността и вината, приемайки че действията и бездействията на работещи при него лекари са в причинно следствена връзка с настъпилата смърт на детето на ищците. Отделно от това, съдът само най-общо посочил, че са осъществени такива вредоносни действия и бездействия, без да ги конкретизира и да посочи кои конкретни лица са ги извършили. Прави оплакване, че изводите на съда не почивали на съвкупен анализ на събраните доказателства, а било кредитирано единствено заключението на съдебно-медицинската експертиза и дадените от вещите лица в съдебно заседание обяснения, които били вътрешно противоречиви, едностранчиви и съобразени само с част от ангажираните по делото доказателства. Съдът не взел предвид заключенията на медицинските експертизи, приети по наказателното производство и особено на 9членната такава. Той неправилно споделил извода на вещото лице, който бил предположение – че в АГ-отделението няма постоянно лекарско наблюдение, а то „най-вероятно се извършвало от акушерки и лекар, викан по тяхна преценка“. Съдът не обсъдил представените от Болницата документи, удостоверяващи създадената организация на работа, неправилно приел, че представените работни графици са нереални, не отчел обстоятелството, че Болницата има сключен договор с НЗОК, което означавало, че отговаря на изискванията на медицинските стандарти и върху дейността й е осъществяван строг контрол. Извън тези съображения за неправилност на първоинстанционното решение заема становище за несъответствие на присъдените обезщетения с изискванията за справедливост, като счита същите за прекомерно завишени. Те надвишавали 11 пъти средния доход на човек от домакинство за 2015 г.

3 съгласно данните на НСИ и съдът не съобразил и финансовия резултат на Болницата за 2015 г., който бил отрицателна величина. Посочва, че ако претенцията на ищците е основателна, то справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лв. за ищеца Г. и 25 000 лв. за ищцата. Обжалва решението и в частта за началния момент на присъдената върху обезщетенията лихва за забава. Излага, че за времето от 25.03.2015 г. до 25.03.2018 г. вземането за мораторна лихва е погасено с изтичането на 3-годишна давност. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и да постанови друго в съответствие с изложеното от него. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от П. А. Г. и Н. И. Г. с изложени в нея подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на Болницата.

Поддържа, че не е налице тъждественост между деянието, за което е постановена оправдателна присъда на д-р Б., и нарушенията, на които ищците се позовават за претенциите си спрямо Болницата като възложител на медицински услуги. В тежест на Болницата била да установи, че не са допуснати сочените нарушения, изрично конкретизирани с допълнителна искова молба и изразяващи се най-общо в липсата на добра организация и пропуски в дейността на лечебното заведение, което по делото не било сторено.

Трето лице – помагач на страната на Болницата на д-р Н. Т. Б. не е подала отговор на въззивните жалби на ищците. В съдебно заседание заема становище за тяхната неоснователност.

Подадените въззивни жалби и частната въззивна жалба са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивните жалби и събраните по делото доказателства, намира следното:

Събраните по делото доказателства установяват фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд. След полунощ, на 22.04.2015 г., бременната в деветия месец с настъпил на 20.04.2015 г. термин на раждане ищца Г. била откарана от съпруга си в МБАЛ-Тетевен поради почувствани болки. По нареждане на дежурния лекар д-р Н. Б. тя била прегледана, но не била приета до започване на работното време, а само останала под наблюдение. В 8.45 ч. тя била хоспитализирана в АГО с начална родова дейност, като около 10.00 ч. й била включена система за влИ.е на лекарствения препарат „Окситоцин“, последвала и втора, а в 16.30 ч. била приведена в родилна зала 4 с водещ раждането д-р Б.. В приложената по делото /на л.28 от гр.д. № 279/ 2020 г. на ВТОС/ изготвена от АГО епикриза относно хода на раждането в 16.45 ч. е отразено:

„родилката е с мат.контракции на 2 мин. х 40 сек., тече система окситоцин, напъва неефективно, кратко, през 3-4 мин. В 17.00 ч. след два поредни напъна се установява на монитор трайна брадикардия на плода до 90 уд./мин. при обективен статус: пълно разкритие, ПОМ, глава, ангажирана с голям сегмент във входа на таза, незавършена ротация на главата – сутура сагиталис в I-ви кос диаметър. Поради остро настъпилата асфикция на плода и наличните задължителни условия за налагане на изходящи коси щипци за бързо родоразрешение, се наложи форцепс и направи епизиотомия, но поради невъзможност за сключване на лъжиците, не се упражни тракция и бяха извадени. ДСТ се забавиха до 40 уд./мин. и се взе решение за спешно родоразрешение чрез цезарово сечение – извика се операционен екип на разположение“. Посочено е, че оперативната интервенция е започнала в 17.30 ч., преминала без усложнения и приключила в 19.30 ч., като е изваден жив доносен плод от женски пол в депресивно състояние с наличие на сърдечна дейност и единични дихателни движения. Според приложената документация бебето е родено в 17.45 ч., било поето от педиатър, акушерка и анестезиологичния екип за кардио-пулмонална ресусцитация и медикаментозна реанимация. Същия ден в 21.45 ч. то е било предадено за транспорт към Клиниката по неонатология в гр. Плевен, където било прието в 23.15 ч., но въпреки проведената там реанимация то починало на 24.04.2015 г. в 12.15 ч. Не е спорно и това се установява от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, че причината за смъртта на З. Г. е непреодолима перинатална асфиксия, настъпила вътреутробно поради недостиг на кислород до плода, дразнене на дихателния център в ЦНС и последвали дихателни движения с аспирация на околоплодно съдържимо, вследствие на което са настъпили метаболитни промени, довели до ацидоза поради включване на анаеробни метаболитни системи. След родоразрешението въпреки проведените реанимационни мероприятия асфиксията е довела до полиорганна недостатъчност, дисеминирани кръвоизливи и огнищни некрози на вътрешните органи. Според експертите в генезата на настъпване на смъртта участва и черепно-мозъчната родова травма, изразяваща се в масивен субгалеален хематом и субдурални кръвоизливи. Майката е изписана от Болницата на 27.04.2015 г., като съгласно епикризата е била в добро общо състояние, без оплаквания.