Определение № 13948 от 18.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13948 гр. София, 18.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110107561 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 53028/24.02.2023 г., подадена от ищцата С.

М., чрез пълномощника

– адвокат К. В., с искане по чл. 248 от ГПК – за допълване на първоинстанционното съдебно решение в частта с разноските. В молбата се сочи, че по делото, наред със списъка по чл. 80 от ГПК и договора за правна помощ, ищцовата страна е представила и доказателства за заплатен адвокатски хонорар, а именно – заверен препис от извлечение от онлайн банкирането на Адвокатско дружество „В. и партньори“, от което се установявало заплащането на претендирания адвокатски хонорар. Направено е искане за допълване на съдебното решение, като се осъди ответникът да заплати на ищеца разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева.

Не е постъпил отговор от насрещната страна – ответникът „Б.Е“ АД.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното съдебно решение съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 1693/06.02.2023 г., постановено по гр.д. № 7561 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, е било признато по предявените искове с правно основание чл. 7, параг. 1, б. „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „Б.Е” АД дължи на ищцата С. М. сумата в размер на 250,00 (двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за изпълнен с повече от три часа закъснение полет FB6881, извършван от ответника по направление Летище Варна, България – Летище Тел Авив, Израел на 12.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на 1 заявлението по чл. 410 от ГПК (13.09.2021 г.) до окончателното плащане, и сумата в размер на 98,47 лева (деветдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 13.09.2019 г. до 06.09.2021 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53288 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав. Съдът е отхвърлил иска за мораторна лихва за размера над присъдения до претендирания в размер от 98,89лева. Съобразно уважената част от претенциите съдът е присъдил разноски за държавна такса в полза на ищеца в размер на 99,93 лева. В мотивите си съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства за плащане по банков път на уговорения адвокатски хонорар, а в договора за правна помощ и процесуално представителство е уговорено адвокатският хонорар да се заплати по банков път.

Съдът не констатира основания за ревизиране на крайния си съдебен акт в частта относно присъдените разноски. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“. В чл. 4 от договора за правна помощ и процесуално представителство, находящ се на л. 60 от делото, е уговорено заплащането на адвокатския хонорар в размер на 300,00 лева (153,39 евро) да стане по банков път. Представените със списъка по чл. 80 от ГПК и договора за правна помощ и процесуално представителство извлечения от интернет банкиране, находящи се на л. 56-58, не доказват реалното заплащане на хонорара. В същите не се констатира като отбелязване номера или годината на образуване на настоящото исково или заповедното дело. В тях липсва отбелязване на превод на точната договорена в договора за правна помощ сума (300,00 лева или 153,39 евро). Поради това съдът счита, че не е налице връзка между представените извлечения и уговореният адвокатски хонорар по настоящо дело. Посочените извлечения не доказват заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение именно по настоящото дело. В заповедното или исковото производство не са били представени други доказателства за заплащане на адвокатския хонорар по банков път.

С оглед на изложеното, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 53028/24.02.2023 г., подадена от ищцата С. М., чрез пълномощника – адвокат К. В., с искане по чл. 248 от ГПК – за допълване в частта с разноските Решение № 1693/06.02.2023 г., постановено по гр.д. № 7561 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3