Протокол № 600 от 20.10.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 600 гр. Перник, 18.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231700100421 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

Малолетният ищец Ю. Г. се явява лично със законния си представител неговата майка Д. Р.а и адв. М..

За ответната община се явява адв. А..

Явява се в.л. К..

Вещите лица Г. и Т., редовно призовани, не се явяват.

На 03.10.2023 г. е постъпила молба от в.л. Г. и Т., с която уведомяват съда, че са се запознали с материалите по делото, но изискването за нова психологична експертиза и съпътстващите им ангажименти правят невъзможно представянето на експертизата в срок. Молят за друга дата.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Същото е докладвано с определение от 30.08.2023 г.

Адв. М.: Поддържам исковата молба, оспорвам отговора представен от ответника, запознат съм с определението, съдържащо проекта за доклад и нямам възражения по него. Водим свидетелите, които да бъдат разпитани в 1 днешното с.з.

Адв. А.: Оспорваме като изцяло неоснователни исковете за главница и законна лихва по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Поддържам всички възражения направени в отговора. Относно доклада на съда от 30.08.2023 г. заявявам, че нямаме възражения, същият следва да бъде приет за окончателен.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, изготвен с определение № 747/30.08.2023 г.

Докладва изисканото и постъпило гр.дело № 516/2020 г. по описа на ОС Перник.

Адв. М.: Да се приеме и приложи гр.дело 516/2020 г.

Адв. А.: Да се приеме.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и прилага към делото гр.дело № 516/2020 г. по описа на ОС Перник.

Адв. М.: Допуснати са ни трима свидетели молим да бъдат разпитани в днешното с.з.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелката, като сне самоличността й както следва:

Н. Ем. Г. – 33 г., българка, българско гражданство, неосъждана, с ЕГН **********, леля на ищеца.

Свидетелката: Желая да дам показания.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелката: Племенникът ми се казва Ю. Ю. Г. на 12 години. Преди три години и половина се случи инцидент. Карайки колело го нападнаха улични кучета в гр. Батановци и го нахапаха. Поддържам много близки контакти със семейството. Виждаме се почти всяка седмица, ако не се виждаме се чуваме, защото сме много близки. Имам наблюдение върху 2 племенника ми от инцидента и до настоящия момент. Знам, че е водено преди това гражданско дело във връзка с нахапването. Нямам точна представа кога приключи този процес. След нахапването моят племенник се влошаваше, ходеше на психолог, което не даваше резултат. Наблюденията ми към него са, че изпитва страх към животни и конкретно към кучета и то такъв страх, че не може самостоятелно да се движи по улицата без възрастен придружител. Това му състояние не е отшумяло от инцидента и до сега. Може би има положителна страна това, че го преместиха в спортно училище и той започна активно да спортува, което се отрази положително на състоянието му.

Преместиха го в спортно училище миналата година, мисля, че беше м. май, беше в края на учебната година. Това беше решение на неговите родители, защото беше препоръчано той да се занимава активно със спорт, да има активна дейност. В крайна сметка в края на учебната година да смениш учебното заведение не е най-добрия вариант, но се наложи това нещо, за да може той да подобри психическото си състояние, да бъде малко по-спокоен, да има по-активна физическа дейност, затова предприеха това преместване.

За мен това са най-всеотдайните родители към децата си. Те наистина са дали всичко от себе си и продължават да дават всичко от себе си за децата си.

Относно следващо предотвратяване, той реално не ходи никъде сам, за да се чувства по-сигурен. Той е вече на 12 г. и предвид факта, че е момче, за мен това е странно. Като казвам, че не ходи никъде сам, имам предвид, че не ходи дори на 100 метра до магазина. Винаги го придружава някой възрастен, неговите родители. От родителите му знам, а и от лично мое виждане, че нощно време се буди, бълнува, има страх, първо той не спи сам, има кошмари и се буди. Категорично и когато е спал вкъщи е така, бил е на гости вкъщи, да си играе с моите деца и е оставал да преспива, и е спал при мен лично. Към настоящия момент личните ми впечатления са, че има подобрения откакто учи в спортно училище, но да се подобрява драстично не бих казала.

Адв. М.: Нямам повече въпроси.

На въпроси на адв. А.

Свидетелката: По време на инцидента той е карал колело. Родителите му са били вкъщи. Преди този инцидент Ю. спеше сам. Това беше преди три години, той се отучваше от това да спи с родителите си, но спеше и сам.

Преди инцидента той учеше в гр. Батановци. Когато учеше в гр. Батановци не 3 са ползвани консултации и ресурсен учител. Преди инцидента той беше жизнено дете, игриво дете, караше колело, играеше с децата на улицата.

Сънят му беше съвсем нормален. Не е имал здравословни проблеми преди инцидента. Не знам преди инцидента да му е издавано някакво решение на ТЕЛК.

Адв. А.: Нямам повече въпроси, да се освободи свидетеля.

Съдът сне самоличността на свидетелката:

Й. А. Ст. – 46 г., българка, българско гражданство, неосъждана, с ЕГН **********, без родство и дела със страните.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелката: Детето се казва Ю. в момента е на 12 години. Знам за инцидента с ухапване от кучета. Това стана преди три години края на м. юни 2020 г. Във връзка с този инцидент знам от майката, че са водени съдебни процеси, които са приключили към настоящия момент. Поддържаме близки отношения със семейството, постоянно общуваме. Много пъти се е случвало Д. Р.а да ми се обажда да запазя Тома, малкото дете, за да може тя да заведе Ю. на психолог след случая. Знам, че Ю. има психични проблеми, доколкото аз имам наблюдение, по-скоро страх, стрес. Даже наскоро, няма и месец, се наложи минавах до Деси и трябваше Ю. да отиде до магазина и трябваше аз да го заведа с колата и да го върна. В колата Ю. ми разказа, че в същия този ден, негови съученици са срещнали някакви три кучета, които били много злобни и страшни, и него го е страх. Понеже аз имам вкъщи куче, откакто имаме кучето, те вече не ни гостуват, само ние ходим при тях. Кучето го имаме от четири години. От последния разказ, който беше съвсем ненадейно за децата, които са срещнали кучетата, според мен все още го е страх. Самите деца са му разказали, че са срещнали кучетата и едва ли не едното е щяло да бъде нахапано, но са влезли в някакъв двор. Знам от Деси, майката на Ю., че много често Ю. се буди нощно време, сънува кучета, ухапвания. Не мога да знам точно съня на детето, но на няколко пъти ми е казвала, че детето не може да спи. Знам за майката, че спи с Ю. от време на време. Родителите са положили максимални грижи за сина си и преди, и след инцидента, а и към настоящия момент. Те са много добри родители, които са грижовни. Били сме заедно с тях на почивка, никога не е оставяно без надзор. Деси се е постарала 4 да направи всичко възможно, водеше го на психолог. Родителите са потърсили и медицинска помощ за Ю.. Веднага след инцидента го водиха и на баячки, не знам дали е имало ефект или не, но каквото тя е разбрала и е могла, го е направила за своето дете. Те го преместиха в спортното училище в гр. Перник с цел да не е в гр. Батановци и да спортува, и по някакъв начин да преодолее страха, който има от това ухапване. Към днешна дата мисля, че има подобрение, но явно това се е запаметило в съзнанието му, след като преди един месец той ми разказваше пак за кучетата.

Адв. М.: Нямам повече въпроси.

На въпроси на адв. А.

Свидетелката: Инцидентът стана м. юни 2020 г., както казах. Д. беше при него, а баща му тогава работеше в чужбина. Аз не съм била на самото ухапване. Ю. е карал колело по време на инцидента. Той е карал колело на улицата с приятели. Нормално е да излиза с децата на улицата и да играе.

Веднага след инцидента той беше уплашен. Фактът, че аз съм ходила да пазя Тома, за да може Деси да го води на психолог. За мен си е запечатано това в него, защото му прави доста силно впечатление такива истории с кучета, както споменах по-рано. От този разказ на Ю. съдя, че той продължава да се страхува. Тези страхове са възникнали при инцидента, към настоящия момент, имайки предвид, че познавам детето, има някакви подобрения, но страхът си остава. От Деси знам, че и сега има случаи, в които се буди. За мен лично, след като продължава да има тези проблеми, няма подобряване. Тези проблеми към момента на инцидента са били в същия вид и са продължили към настоящия момент в същата форма. След като го преместиха в гр. Перник той се движи със съученици, докато в гр. Батановци е придружаван от родителите. Родителите му го карат на училище и го взимат, но в самото училище е със съученици. В гр. Батановци той не излизаше от самата сграда на училището без родителите да го вземат. За мен разликата е, че той сега може да отиде на състезание, по-спокойно се движи откакто е преместен в гр.

Перник. Знам, че излиза с деца, с приятели, ходи на тренировки, на състезания. С децата от училище ходят на тренировка, не идват родителите специално да го водят. На състезания ходи с учителите и с децата. В началото родителите ходеха с него на състезания, но мисля, че последният път Ю. ходи само с децата и с учителите. Преди инцидента Ю. не е имал никакви 5 здравословни проблеми. Той беше много енергично, здраво дете, усмихнато, лъчезарно. Преди инцидента Ю. спеше сам, аз имам племенник малко поголям от него, идвал е в нас, оставал е да спи у нас, играли са си с моя племенник с игри. В последствие и случая и това, че взехме куче у нас, не е идвал.

Адв. А.: Нямам други въпроси, да се освободи свидетеля.

Съдът сне самоличността на свидетеля:

Д. Е. С. – 36 г., българин, българско гражданство, неосъждан, с ЕГН **********, без родство и дела със страните.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.