Решение № 16685 от 11.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16685 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110108369 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 49090/12.02.2025г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, уточнена с молба от 12.03.2025г., срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл.411, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15563,90 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ по щета № ***** в размер от 15538,90 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.

Ищецът твърди, че л.а. „****, собственост на „*****, е застрахован при него по застраховка „Авкокаско“ с полица № Е*****. Сочи, че на 28.11.2022г. в Промишлената зона на гр.Доспат е настъпило ПТП с участието на застрахования при него автомобил, за което бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата. Произшествието се твърди да е настъпило при движение на заден ход на лек автомобил „******, собственост и управляван от В. Д., който е ударил паркирания и застрахован при ищеца лек автомобил „****, управляван от Д. Д., като в резултат на удара по последното превозно средство са настъпили щети. От изготвения двустранен протокол се установявало, че причината за настъпване на произшествието е поведението на застрахования при ответника водач – В. Д.. Твърди се, че отговорността на последния водач е застрахована при ответника въз основа на сключен договор за „Гражданска отговорност“. Ищецът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, в резултат на което била образувана ликвидационна преписка по щета № *****, в хода на която било определено застрахователно обезщетение в размер на 15538,90 лева, което било изплатено от ищеца. Ищецът аргументира, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на лек автомобил „****** на основание чл. 411 КЗ. Поддържа, че ответникът не е възстановил заплатеното застрахователно обезщетение, поради което предявява исковата си претенция пред съда, ведно с ликвидационни разноски в размер на 25 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с който оспорва основателността на предявения срещу него иск.

1

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „******, както и фактът, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения от него размер. Твърди се, че от представените доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило между л.а.

„**** и л.а. „******, като виновен за инцидента е водачът, управлявал последният автомобил - В. Д.. Сочи обаче, че собственик на дружеството „***** е Д. В. Д., който е син на виновния за произшествието водач, поради което налице се явявала хипотезата на чл.494, ал.1, т.2 КЗ, при която застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не дължал обезщетение. Ответникът поддържа, че правилно е отказал да удовлетвори регресното вземане на ищеца. Оспорен е и размерът на предявения иск. В тази връзка ответникът твърди, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действително настъпилите вреди и същият следвало да се определи по методиката на Наредба № 24/2006г.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като заявява и претенция за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приета неоспорена застрахователна полица по застраховка „Автокаско ХИТ+” с № Е***** от 03.11.2022г., от която се установява, че л.а. „****, собственост на „*****, е бил застрахован при ищеца за периода от 03.11.2022г. до 02.11.2023г. Установява се от представения талон за регистрация на МПС, че застрахованият при ищеца автомобил е собственост на търговското дружество „*****, ЕИК 120591259.

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от водачите на участвалите в произшествието автомобили, в който е посочено, че ПТП е настъпило на 28.11.2022г. около 12:00 часа, в **** Промишлена зона, към който е изготвена скица. На нея е отбелязан автомобил „А“ с рег. № ***** управляван от В. Д., и автомобил „Б“ с рег. № *****, управляван от Д. Д., като е отбелязано, че при маневра назад автомобил „А“ удря паркиралия автомобил „Б“, от което по последното превозно средство настъпват щети по предна броня, въздуховод и преден десен фар.

Към доказателствената съвкупност е приобщено и уведомление за щета № ***** от 29.11.2022г., депозирано пред ищеца във връзка с посочената по-горе полицa, в което е отразено, че на 28.11.2022г., в **** Промишлена зона, паркираният л.а. „**** е бил ударен в предната дясна част от друг лек автомобил, който се е движил на заден ход. Приет е още и опис на щета № *****/29.11.2022г., от който се установява, че по процесното МПС са нанесени щети по основата на предната броня, десния фар, преден десен демпфер, водач под десен фар, преден десен фар за мъгла, решетка на предна дясна броня, арматура на предна дясна броня, рамка на предната решетка, предна броня, лайсна на преден десен калник, преден десен въздухопровод, десен държач на халоген.

По делото са представени и следните документи, приети като писмени доказателства, а именно: калкулация за ремонт, с която е определено, че стойността на увредените детайли и на дължимото обезщетение възлиза на 15538,93 лева; възлагателно писмо от 30.11.2022г., с което ищецът е възложил на автосервиз „Дару Кар“ ЕАД да извърши ремонт на л.а. „****, като посоченото МПС е ремонтирано без възражения, видно от приемо-предавателен протокол от дата 18.01.2023г.

Приета е фактура с № 0007050029/18.01.2023г. за сумата от 15538,86 лева за извършения ремонт на л.а. „****, както и платежно нареждане от 23.02.2023г., с което ищецът е заплатил на автосервиз „Дару Кар“ ЕАД тази сума.

Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е изпратил приетата по делото регресна покана от 28.11.2022г. до ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, видно от която ищецът е претендирал на основание чл.411, ал.1 от КЗ възстановяването на сумата от 15538,90 лева, представляваща 2 застрахователно обезщетение по щета № *****.

По делото е разпитан и свидетелят Д. В. Д., който е заявил, че автомобил ***** е собственост на фирмата му „*****. Спомня си, че е настъпило ПТП, при което посоченият току-що автомобил е бил паркиран пред фабриката на бащата на свидетеля – В. С. Д., като последният се е движил на заден ход и е ударил „******. Управляваният от бащата на свидетеля автомобил не се е движил с висока скорост, като на паркинга имало и други паркирани автомобили. В резултат на удара свидетелят сочи, че са настъпили увреждания по предната броня, фара и халогените. След предявяване на свидетеля на приетия по делото двустранен протокол, свидетелят е заявил, че показанията, които е дал, се отнасят за отразеното в документа произшествие, като положените подписи са неговия и на баща му.

Изслушано е и заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено, като съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че от наличните по делото данни се процесното ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На 28.11.2022г. в **** в промишлена зона, водачът на л.а. „****** предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с намиращия се зад него паркиран лек автомобил „******. Към момента на удара лек автомобил „****** е бил в експлоатация от 3 месеца и 13 дни. Посочени са уврежданията по л.а. „****“, които са настъпили в причинна връзка с произшествието, както и че стойността на ремонта за тяхното възстановяване по цени на официален сервиз на марката е в размер на 15538,86 лева, а по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието - в размер на 14274,76 лева. Средната пазарна цена за ремонт, при влагане на алтернативни части за ремонта, е на стойност от 13248,60 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.411, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15563,90 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ по щета № ***** в размер от 15538,90 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащане на регресната претенция, както и възражението си по чл.494, ал.1, т.2 КЗ (застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на член на семейството на застрахования).

С приетия за окончателен доклад по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; че ищецът е 3 изплатил застрахователно обезщетение в размер на 15538,90 лева.

Ответникът не е оспорил в отговора на исковата молба механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства същият е установен, в т.ч. установено е и наличието на предпоставките по чл.45 от ЗЗД – водачът на л.а. „******, застрахован при ответника, е провел противоправно и виновно поведение, което се намира в пряка причинна връзка с настъпилия удар и последвалите от него вреди.

Съдът приема, че водачът на посочения автомобил е предприел маневра за движение назад без да се убеди, че пътят зад управляваното от него превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, в резултат на което е настъпил удар с паркирания на паркинга л.а. „****, като по този начин е нарушил правилото на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Тези обстоятелства се установят от показанията на разпитания свидетел по делото, който е посочил, че паркираният автомобил „****** е бил ударен от управлявания от баща му В. С. Д. автомобил, движещ се на заден ход, като се установява от двустрания протокол за ПТП, че В. С. Д. при настъпване на произшествието е управлявал л.а. „******. Посоченото току-що (обстоятелствата около настъпване на произшествието) се установява и от представения по делото двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи, и отразената в него схема на ПТП, както и от приетото уведомление за щета. При това положение се налага изводът, че водачът на л.а.