Решение № 265576 от 31.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ....... гр.София, 31.08.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 7 състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи август 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА ХРИСТОВА- КОЮМДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15253 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение № 734 от 27.01.2020 г. постановено по гр.д. № 15253/ 2018 г. по описа на СГС, I -7 състав, с което С.О. е осъдена на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД да заплати на С.Й.Н. ЕГН **********, сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2016г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от реализиран на 08.07.2016г. в гр.

София, инцидент – попадане в несигнализирана и необезопасена шахта, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лв., като неоснователен. Разпределени са и разноски между страните.

С протоколно определение от о.с.з. на 21.04.2021г., постановено по гр.д. № 2778/2020г. по описа на САС, ГК, 2 състав въззивното производството е прекратено и делото е върнато на СГС с указания по реда на чл.250 ГПК за допълване на решението, с оглед обстоятелството, че във въззивната жалба на С.О. се прави оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал предявения обратен иск срещу „Б.Т.К.“ ЕАД, както и че С.О. желае допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по обратния иск. Въззивният съд е върнал делото с указание за произнасяне по искането на С.О. за допълване на първоинстанционното решение.

Ответникът по обратния иск „Б.Т.К.“

ЕАД, в указания срок депозира становище, в което оспорва искането за допълване.

Постъпило е и становище от ищцата по главния иск – С.Й.Н., в което се излага становище за неоснователност на искането.

Съдът като съобрази доводите и възраженията на страните намира следното:

По отношение на искането по чл. 250 ГПК.

Съгласно константната практика на

ВКС, допълване на решението се налага, когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, по един от съединените искове или други искания свързани с главния предмет.

В конкретния случай с отговора на исковата молба ответникът С.О. е направила искане да бъде привлечено като трето лице-помагач „Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM на страната на С.О., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като е предявен и обратен иск на С.О. срещу третото лице на основание чл. 219, ал.3 ГПК.

С определението по чл. 140 ГПК съдът е конституирал на основание чл. 219, ал.1 ГПК „Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM като трето лице помагач на страната на ответника.

С решение № 734 от

27.01.2020 г. постановено по гр.д. № 15253/ 2018 г. по описа на СГС, ГО, I -7 състав, съдът не се е произнесъл по предявения от ответника обратен иск, с оглед на което са налице предпоставките по чл.250 от ГПК за допълване на решението относно иска на С.О. срещу Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM с правно основание чл.219, ал.3 ГПК.

По обратния иск:

Предвид основателността на главната искова претенция, съдът намира да е налице процесуалното условие за разглеждане на предявения от ответника при условията на евентуалност обратен иск, против третото лице - помагач „БТК“ ЕАД.

По допустимостта:

Предвид поддържаните от С.О. твърдения предявения обратен иск се явява допустим и предявен в срока по чл.219, ал.3 ГПК – с отговора на исковата молба.

По същество:

Съдът намира за неоснователни доводите на С.О., че не следва да носи отговорност за причинените пострадала от падане С.Н. вреди, поради това, че общината не е собственик на процесната шахта, а същата е собственост на „БТК“ ЕАД/VIVACOM, както и че тази шахта е част от съобщителната система на гр. София и като такава се намира под надзора на съответното експлоатационно дружество.

Решаващият състав намира, че за С.О. съществува задължение да стопанисва уличната мрежа в регулационните граници на града, съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата/ЗП/ и параграф 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, а третото лице "БТК" ЕАД, чиито съоръжения са разположени в шахтата, има задължение да осигури безопасността на самите съоръжения.

Съгласно чл.

31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от общината. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от пътя. Той е публична общинска собственост, поради което С.О. носи отговорност за поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно.

Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от Закона за пътищата, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗП пътната инфраструктура включва елементите обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а последните - енергозахранващите и осветителните съоръжения, заедно с прилежащите им терени /пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП/. По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от

ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Неизпълнението на тези дейности от С.О., чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищцата и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.

Предвид изложеното съдът предявения обратен иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

По разноските: При предявяване на обратния иск С.О. не е внесла дължимата държавна такса, поради което сумата от 1200лв. представляваща дължима държавна такса следва да се възложи с решението.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК решение №734 от 27.01.2020г. постановено по гр.д.№

15253/

2018 г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав, като

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О. с адрес: гр. София, ул. „******, срещу „Б.Т.К.“ ЕАД, обратен иск с пр. основание чл.219, ал.3 ГПК , във вр. чл.50 от ЗЗД за осъждане на третото лице помагач да заплати на С.О. сумата 30 000лв., при условие, че С.О. з а п л а т и на С.Й.Н. ЕГН **********, сумата от 30 000,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1200лв. представляваща дължима държавна такса по обратния иск с пр. основание чл.219, ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: