Решение № 370 от 17.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. П., 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200664 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н. И. М. от гр.Я., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 24-1006-000346 от 15.03.2024 г. на Началник група в ОДМВР П., сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

Жалбоподателят поддържа , че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че имал проблем с влекача и поради това се наложило да навлезе в аварийната лента и да предприеме спиране. Заявява, че в АУАН и НП са сгрешени наименованието на ремаркето и влекача, а също така и регистрационния номер на ремаркето.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата - АНО не изпраща представител. От надлежно упълномощен юрисконсулт е депозирано писмено становище, в което поддържа, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

1

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 14.02.2024 г. около 14,05 часа на АМ „Тракия“, км.93+500 в посока на движение към гр.Бургас управлява влекач „...“ с рег. № ..., с прикачено полуремарке „...“, с рег. № ..., собственост на „Миста Транс“ ЕООД, като навлиза и се движи в лентата за принудително спиране, без да има повреда в пътното превозно средството и без здравословни проблеми на водача и пътниците.

Въз основа на АУАН било издадено НП № 24-1006-000346 от 15.03.2024 г., което жалбоподателят обжалва в законовия 14 - дневен срок, доколкото НП е било връчено на 18.03.2024 г., а жалбата е била подадена до РС-П. чрез АНО на 29.03.2024 г. /п. кл./.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля И. К. - актосъставител и писмените доказателства, представени по делото.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че по съществото си жалбата е неоснователна.

Констатациите, описани в АУАН за управление на МПС в лентата за принудително спиране, се установяват категорично от показанията на свидетеля К..

Същият дава показания, че на процесната дата и място се движел зад жалбоподателя, който управлявал процесното ППС в аварийната лента за движение. Св. К. карал зад него над един километър, след което го спрял.

Жалбоподателят не е споделил да има технически проблем с влекача и при това положение свид.К. на място съставил срещу него процесния АУАН, който жалбоподателят подписал без възражения.

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейския служител свид.К., тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейския служител и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва нарушение, което иначе той не е извършил.

Фактите, отразени в НП, съдът прие за установени изцяло въз основа на 2 приложения по делото акт за установяване на административно нарушение, който е съставен редовно, не страда от пороци, поради което съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП същият има доказателствена сила до доказване на противното.

С оглед установеното съдът намира за опровергани по един несъмнен начин твърденията в жалбата, че в процесното МПС е настъпила повреда, която е била причината за движението му в лентата за принудително спиране.

Жалбоподателят твърди, че бил съобщил на спрелите го полицаи за наличие на повреда в превозното средство и че след появата на сигнал на бордовия компютър на управлявания от него влекач, навлязъл в лентата за принудително спиране и предприел действия по спиране на влекача. Твърди, че актосъставителят не искал да изслуша обясненията му и директно пристъпил към съставянето на АУАН. Това твърдение се опровергава от показанията на свид.К., който посочва, че жалбоподателят не е отбил в лентата за принудително спиране на автомагистралата, а се е движел в нея над километър-два и е спрял чак след включването на звуков и светлинен сигнал от полицейските служители. Същият не е посочвал да има технически проблем с автомобила.

Тук е мястото да се посочи, че представените с жалбата фактура за извършен ремонт на МПС и амбулаторни листа от 18.03.2024 г. и от 20.03.2024 г. с нищо не подкрепят твърденията на жалбоподателя, че се е наложило да се движи в лентата за принудително спиране и не опровергава останалите доказателства по делото. Няма твърдения, че е настъпила повреда, която да възпрепятства движението на ППС с подходящата за автомагистралата скорост и която да налага движението в лентата за принудително спиране. Именно в такива случаи законодателят е предвидил възможността за шофиране в аварийната лента – до пълното спиране на автомобила или до напускане на автомагистралата при първата възможна отбивка. В процесния случай автомобилът се е придвижил сам на ход до сервиз в Стара Загора, както посочва и св. М.а в показанията си. Фактът, че последната е била бременна, също е неотносим, доколкото към процесния момент не е имала здравословен проблем, който да налага движението на МПС в лентата за принудително спиране.

Не бяха представени доказателства по делото относно твърденията на жалбоподателя, че в АУАН и НП е сгрешено наименованието на 3 полуремаркето и влекача, а също така и регистрационния номер на ремаркето.

Но дори това да така, това не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, който очевидно е добре ориентиран за ППС и съставните му части, за неправилното управление на които е санкциониран.

При тези данни от правна страна съдът приема, че от обективна и субективна страна е осъществен фактическия състав на вмененото нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, който забранява движението или спирането в лентата за принудително спиране на автомагистрала, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, какъвто не е бил конкретният случай.

АНО законосъобразно е наложил наказанията, чиито размери са императивно установени в разпоредбата на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП и които не могат да бъдат намалени.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на ОДМВР П., следва да се присъди претендираното от гл. юрск. Пенова юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 80 лева, преценявайки фактическата и правна сложност на делото.

По горните съображения и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1006-000346 от 15.03.2024 г. на Началник група в ОДМВР П., сектор „Пътна полиция“, с което на Н. И. М. от гр. Я., ЕГН: **********, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 о т ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН: **********, от гр. Я., ул. „Т.“ № 148, вх. Г, ет.2, ап.62 ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-П., представлявана от директор, с административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред 4

Административен съд - П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5