Решение № 2861 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2861 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110111588 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 34 от ЗС.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца В. Д. П.

ЕГН **********, срещу ответника Д. П. П. ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл.34, ал. 1 от ЗС, за допускане и извършване делба на следния недвижим имот:

-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., одобрени със Заповед № **** г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, с площ от 1936 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор: ***, ****, ****, *****, ****, номер по предходен план: 350, квартал: 14, парцел: IV, при съседи: ****, ****, ****, ****, при РАВНИ ЧАСТИ между ищеца и ответника.

Ищцовата страна основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Сочи се, че съсобствеността е възникнала вследствие съвместно осъществявано от страните давностно владение за периода от 15.03.2011г. до 15.03.2021г. До настоящия момент, владението им е непрекъснато, необезпокоявано и явно. Към момента на установяването на фактическата власт , според изнесеното, мястото е било изоставено, обрасло с различни храсти и не е било заградено. След установяването на владението, страните са почистили мястото, оградили са го с оградна мрежа и го поддържали. Имотът, според изнесеното, може да бъде поделен на два поземлени имота, тъй като отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, но страните не са в състояние доброволно да си поделят съсобствения имот, поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за делба.

С невъзможността за доброволно поделяне на имота, се обосновава правният интерес от предявените искови претенции за делба.

Ответната страна Д. П. П., ЕГН **********, редовно уведомена по делото, не депозира отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

1

Ищцовата страна твърди, че с ответника са съсобственици на по 1/2 идеална част от процесния имот , на оригинерно основание - придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.

В хода на делото, за установяване псочените твърдения, са събрани гласни доказателства, посредством разпита на двама свидетели - свидетелят Н. Д. Х. ЕГН **********/без родство и дела със страните по делото/ и свидетелят Д. П. Д. ЕГН **********/без родство и дела със страните по делото/. Посочените свидетели безпротиворечиво установяват установяването за повече от десет години от страните по делото, на фактическа власт върху процесния имот, трайно и непрекъснато до момента, без противопоставянето на трети лица.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

С оглед особеностите на производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е доказването на изгодните за него факти. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните по делото следва да установи: съществуването на делбения имот; наличието на имуществена общност по отношение на имота, предмет на делба и начина на възникване на същата, съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на съсобственик на имота, предмет на делба; както и размера на притежавания от нея дял.

Съгласно член 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.

Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да изразяват воля трайно да се държи вещта), непрекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не е установено с насилие), явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец), несъмнително. Владението е съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака – упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта.

Съгласно чл.69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Между страните не е спорно обстоятелството, което се установява от събраните гласни доказателства - повече от десет години упражняването на фактическа власт върху процесния имот, трайно и непрекъснато до момента на подаване на исковата молба.

След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота, или бъде осъществено такова действие, което има за последица отстраняване на владелеца от имота. В случая нито една от тези хипотези не е налице, поради което с изтичане на 5-годишния давностен срок, ищеца и ответника са придобили собствеността върху процесния имот.

Вследствие на изложеното, страните придобиват собствеността върху процесния недвижим имот, при равни части.

С оглед съвкупния доказателствен материал, съдът формира извода,че искът за делба на процесния недвижим имот, е основателен и следва да бъде уважен, като такава се допусне, при посочените от ищцовата страна квоти , които не се оспорват от ответната страна, а именно: 1/2 ид.част за ищеца и 1/2 ид.части за ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС, да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:

-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., одобрени със Заповед № **** г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, с площ от 1936 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор: ***, ****, ****, *****, ****, номер по предходен план: 350, квартал: 14, парцел: IV, при съседи: ****, ****, ****, ****, между съсобственици и при квоти, както следва:

-за ищеца В. Д. П. ЕГН ********** - 1/2 /една втора/ ид.ч.;

-за ответника Д. П. П. ЕГН ********** - 1/2 /една втора/ ид.ч.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, от датата на връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение, да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3