Определение № 15644 от 18.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15644 гр. София, 18.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251100509134 по описа за 2025 година

Производството е по реда на с чл.274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба с вх. № 229592/30.06.2025 г. подадена от „ Кома Груп“ ООД срещу протоколно определение от 23.06.2025 г. постановено по гр.д. № 40760/2024 г. на СРС, 74 състав, с което съдът е оставил без уважение искането за преминаване от отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 23 920,54 лева към осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 23 920,54 лева с която неоснователно се е обогатил, както и е върнал искова молба с рег. № 8137/12.04.2024 г. по описа на РС- Перник изпратено по подсъдност на СРС, подадена от „Кома Груп“ ООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и е прекратил производството по гр.д. № 40760/2024 г. на СРС, 74 състав. В частната жалба се излагат следните съображения срещу законосъобразността на процесното определение: Съдът неправилно приел, че преминаването от отрицателен установителен иск към осъдителен иск (ОИ) е недопустимо, тъй като съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да премине от установителен иск към осъдителен такъв, без да променя основанието на иска. Сочи, че фактическата обстановка, изложена в исковата молба, не била променена, като единствената промяна била, че в хода на делото ищецът е бил принуден да плати процесната сума, за да не бъде спряно електрозахранването. Това плащане е наложило изменение на петитума от недължимост на сумата към нейното връщане по правилата на неоснователното обогатяване. Посочва, че процесуалният представител на ответника изрично заявил, че не възразява срещу изменението на иска, което потвърждавало, че това е обичайна и допустима практика в подобни дела. Навежда, че съдът прекратил производството с аргумента, че с плащането на сумата е отпаднал правният интерес от ОУИ. Това обаче не отчитало факта, че ищецът е поискал да измени иска си в осъдителен, за да търси връщане на платената сума.

Посочва и че плащането било извършено под принуда, за да се избегне спирането на електрозахранването, което наложило трансформация на исковата претенция. Моли съдът да отмени процесното определение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Подадената жалба е допустима, а по същество е и основателна като съображенията за това са следните:

От фактическа страна се установява, че пред първата инстанция е бил предявен иск от „ Кома Груп“ срещу „ Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с който се е искало от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 23 920,54 лева. С молба от 16.06.2025 г. ищецът е поискал да премине от предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, към осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати 1 сумата от 23 920,54 лева, като дадена при начална липса на основание. Искането за изменение на иска е било мотивирано с обстоятелството, че ответното дружество е прекъснало електрозахранването на магазин, находящ се в гр. София, „ ********, който се ползва от ищцовото дружество, като единственият начин работата на обекта да продължи е да се плати в пълен размер процесната сума от 23 920,54 лева.

В открито съдебно заседание проведено на 23.06.2025 г. съдът е докладвал молбата на ищеца за изменение на иска и е поискал становище от ответното дружество. Юрисконсулта представляващ ответното дружество изрично е посочил, че не възразява срещу изменението на иска. За да постанови така обжалваното определение първата инстанция е приела, че е недопустимо да се премине от отрицателен установителен иск към осъдителен иск, защото се променя както основанието така и петитума на иска. По отношение на предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК е приела, че същият е недопустим, тъй като за ищцовото дружество вече не съществува правен интерес от неговото провеждане, защото процесната сума е вече заплатена.

От правна страна съдът намира следното:

На първо място е необходимо да се отбележи, че определението с което се отказва да бъде допуснато изменение на иска не подлежи на обжалване, защото същото не е преграждащо, респ. ищецът може да предяви изменения иск в отделен процес, като единственото изключение от това положение е когато съдът е отказал да допусне изменение на иска под формата на увеличаване на цена му, когато искът не е предявен като частичен, защото в тази хипотеза се формира СПН по отношение на размера на претенцията. В този смисъл е и практиката на ВКС- т. 7б на ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 303 от 30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 287/2011 г., II г. о.; определение № 337 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС; определение № 684 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 695/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 277 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на ВКС, ІІ т. о и Определение № 152 от 21.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1225/2022 г., I г. о., ГК. С оглед на това съдът може да осъществи контрол само върху прекратителното определение на първата инстанция, доколкото същото е обусловено от преценката му за недопустимост на поисканото изменение на иска.

Искът се индивидуализира чрез своето основание ( юридическите факти въз основа на които ищецът извежда своето право), петитум (материално право, което е предмет на спора) и страни. Действащият ГПК допуска без съгласието на ответника, да се измени само един от тези индивидуализиращи белези, защото в противен случай се предявява нов иск. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.214,ал.1 изр. второ ГПК, която предвижда, че е допустимо ищецът да измени своето искане, без да променя основанието на иска.

Едновременното изменение на основанието и на петитума е недопустимо, защото по своята същност това представлява предявяване на нов иск и би могло да се допусне само със съгласие на ответника, което пък би означавало, че последният се отказва от правото си на отговор на последващия иск в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК и би следвало да вземе становище от него още в самото първо заседание по делото. Правилно е становището на първата инстанция, че по принцип е недопустимо преминаването от отрицателен установителен иск към осъдителен иск, защото се променя едновременно и основанието и петитума на иска. Основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало вземането му, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува. Основанието на осъдителния иск по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД е даване на нещо при начална липса на основание, а искането е да се осъди ответника да върне това което е дадено без основание. Различният предмет на делото по тези искове обуславя различния предмет на доказване по тях, различното разпределение на доказателствената тежест /при осъдителния иск по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи даването на престацията, а при отрицателния установителен иск по чл.124 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи валидното възникване на оспорваното право/, както и различните обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по тях /решението по осъдителния иск по чл.55,ал.1, предложение първо формира СПН по отношение на даването на сумата при начална липса на основание, докато силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен има друг предмет- обхваща всички основания за възникване 2 вземането на ответника, респ. ако иска се уважи се отрича, че вземането на ответника е възникнало на всички възможни основания/. Предвид различния предмет на делото на тези искове с преминаването от отрицателен установителен иск към осъдителен иск по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД изцяло се променя предметът на делото, поради което това преминаване представлява сезиране на съда с нов иск и е недопустимо да бъде извършено чрез изменение на иска по реда на чл.214 ГПК. Предвидената в чл.214, ал.1, изр.посл.ГПК възможност за преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно също не дава възможност по пътя на изменението на иска да се променя изцяло предмета на делото- касае се до възможност да се промени вида на търсената защита на претендираното субективно право, без да се променя основанието на иска. А както бе изложено по-горе, при преминаването от отрицателен установителен иск към осъдителен иск по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД се променя както петитума, така и основанието на иска. В този смисъл изводът на първата инстанция, че в случая се предявява изцяло нов иск е верен. Не е верен обаче изводът на първата инстанция, че в случая това е недопустимо. Както вече се изложи предявяване на нов иск би могло да се допусне само със съгласие на ответника / в същия смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 223 от 7.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2083/2013 г., II г. о., ГК/. В случая обаче такова съгласие е било налице- видно от представения по делото протокол, процесуалния представител на ответното дружество не е възразил срещу изменението на иска и е поискал делото да се разгледа по същество.

Следователно в настоящия случай поисканото изменение на иска е било допустимо, заради даденото изрично съгласие от страна на ответника. Вместо обаче първата инстанция да допусне изменението на иска и да продължи разглеждането на делото по новия иск, тя е отказала да допусне изменението на иска и е прекратила производството, поради липса на правен интерес от провеждането на отрицателния установителен иск. С оглед на допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, процесното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания, т.е. първата инстанция следва да допусне изменението на иска и да се произнесе по така предявеният иск, без да дава нов срок за отговор на исковата молба на ответника, с оглед на заявеното от него съгласие с изменението на иска.

В това производство не се дължат разноски, поради което молбата на частния жалбоподател за присъждане на такива следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 23.06.2025 г. постановено по гр.д. № 40760/2024 г. на СРС, 74 състав, с което производството по гр.д. № 40760/2024 г. на СРС, 74 състав е прекратено и исковата молба е върната.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3