Решение № 23 от 09.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Перник, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720103965 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от М. М. Г. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, уточнена с молба от 18.07.2024 г., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че е сключил договор за паричен заем № 9802067004 с „ВИВУС.БГ" ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ за заемна сума в размер на общо 1 200 лева и с уговорен срок за погасяване до 02.11.2020 г. Сочи, че в договора е записано, че кредитополучателят дължи освен връщане на сумата и сума в размер на 237,61 лв., представляваща такса за бързо разглеждане. Поддържа, че е погасил изцяло задълженията по договора, като е заплатил по сметка на дружеството сума в общ размер на 1 414,82 лв., която включва и начислената такса за бързо разглеждане.

Излага доводи, че спрямо процесния договор е приложим ЗЗП, както и че същият е нищожен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в него е налице грешно посочен размер на ГПР, като действителният такъв е в пъти по-висок от посочения и е над максимално установения праг, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Изложени са подробни доводи, че грешното посочване на размера на ГПР, следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПP по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, като е предявен иск за обявяването му за нищожен. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване на нищожност на клаузата от договора, предвиждаща начисляване на такса за експресно разглеждане, поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143, т. 19 ЗЗП и добрите нрави. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца 1 сума в размер на 5 лв. – частична претенция от общо 237,61 лв., представляваща недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. С протоколно определение от 18.12.2024 г. е допуснато изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличение на неговия размер, а именно същият е предявен за сума в размер на общо 179,80 лв.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е изложено становище за нередовност на исковата молба и за неоснователност на предявените искове. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Районен съд - Перник, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване на недействителен на сключен между страните договор за паричен заем № 9802067004. При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на включена в него договорна клауза, предвиждаща плащане от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на 179,80 лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор за кредит, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

За основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, недействителност на горепосочения договор за паричен заем № 9802067004, сключен между страните, респективно на договорната клауза, включена в него, предвиждаща плащане от ищеца на такса за експресно разглеждане, на посочените в исковата молба основания – противоречие със закона.

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на получаване на претендираната сума от ответника въз основа на сочената за нищожна договорна клауза, включително и нищожността на същата на сочените от него основания.

В доказателствена тежест на ответника, при доказване на горепосочените факти, е да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

В процесния случай между страните не е спорно и от представените писмени доказателства – договор за кредит № 9802067004/03.10.2020 г. / л. 36 и сл./ и анекс за допълнителна сума от 09.10.2020 г. /л. 48 и сл./ се установява, че между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответника /с предишно наименование "4 Финанс" ЕООД/, в качеството на кредитор, на 03.10.2020 г. е сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. По-конкретно, установява се че по силата на посочения договор за кредит ищецът е получил, в качеството на кредитополучател, от ответника сума в размер на 400 лв., която се е задължил да върне в срок до 30 дни – до 02.11.2020 г., при посочен лихвен процент – 41 %, и годишен процент на разходите /ГПК/ - 49,7 %. Не е спорно и се установява, че като условие по кредита е уговорено плащане от ищеца на такса за експресно разглеждане в размер на 85,71 лв. Съгласно 2 посоченото в договора за кредит, който съдържа неномерирани клаузи, таксата за разглеждане на кредита представлява допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит при срокове и условия, посочени в приложимите Общи условия.

Не е спорно и се установява, че между страните е сключен Анекс за допълнителна сума от 09.10.2020 г. към договора за кредит № 9802067004/03.10.2020 г. /л. 48/, съгласно който е уговорено отпускане на допълнителна сума в размер на 800 лв., с което общия размер на кредита е в размер на 1 200 лв. Посочени са стандартен лихвен процент – 40.97 % и промоционален лихвен процент – 40.95 %, при годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.8 %. Уговорена е и допълнителна такса за експресно разглеждане в размер на 94.09 лв., т.е. общият размер на същата е 179,80 лв. Страните не спорят и че заемната сума е изцяло усвоена от кредитополучателя.

Видно от представена по делото разписка от 06.11.2020 г. /л. 6/ се установява, че дължимата сума от ищеца по процесния договор за кредит в размер на общо 1 414,82 лв. е платена изцяло на 06.11.2020 г. Между страните не е спорно, че със същата са погасени вземания, както следва: 1200 лв. – главница, 35.02 лв. - договорна лихва, и 179,80 лв. – такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане.

Процесният договор е за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което кредитополучателят – ищец има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно съдържанието на процесния договор следва да бъде изцяло съобразено с императивните правила на ЗПК, съответно ЗЗП.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК:

За да бъде валидно сключен, договора за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

В исковата молба са изложени доводи за недействителност на същия поради липсата на реквизитите, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика, каквато се установява да е процесната хипотеза, обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи 3 информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е сторено.

С оглед данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че с уговорената такса за експресно разглеждане на молбата за кредит се заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на такава по тях не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Като не е включена в ГПР, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази клауза е нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна.

В обобщение, предвид изложеното – поради нарушение на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на основание чл. 22 ЗПК, процесният договор за кредит е недействителен, поради което предявения главен установителен за прогласяване на нищожността му е основателен.

За да достигне до този извод, съдът съобрази и разясненията, дадени в Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело C-714/22, в което се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Прието е също, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от ДиректИ.