Решение № 18864 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18864 гр. С..., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110153495 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на следните суми, претендирани спрямо ответника: 255,65 евро /равностойност на 500 лева/, частичен иск от иск в пълен размер от 770,58 евро /равностойност на 1 507,12 лева/, представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение по регресна претенция, ведно със законна лихва за период от 27.11.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 45,88 евро /равностойност на 89,73 лева/, частичен иск от иск в пълен размер от 138,29 евро /равностойност на 270,48 лева/, представляваща начислена мораторна лихва върху главницата за периода от 14.07.2024г. до 27.11.2025г. Ищецът твърди, че на .. г. в гр. С.., настъпило ПТП с участието на л. а. марка „Ш....... и л.а. „Ф.... Д“ рег. № ...... по вина на водача на „Ш....... по подробно описания механизъм в обстоятелствената част на исковата молба.

Ищецът твърди, че собственикът на МПС „Ш....... имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на настъпване на ПТП.

Лекият автомобил малка „Ф.... Д“ рег. № ...... бил застрахован по застраховка „К....“ при ищеца съгласно сключена застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Въз основа на направена оценка на нанесените щети върху автомобила ищцовото дружество изплатило застрахователно обезщетение на застрахованото лице в размер на 2 393,44 лева. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума. След отправена извънсъдебна покана от ищеца към ответника за заплащане на дължимото обезщетение ответникът удовлетворил частично извънсъдебно отправената претенция на ищеца, като заплатил сумата от 901,32 лева. Въз основа на изложеното ищецът моли да ответникът да бъде осъден да му заплати процесните суми, както следва: 255,65 евро /равностойност на 500 лева/, частичен иск от иск в пълен размер от 770,58 евро /равностойност на 1 507,12 лева/, представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение по регресна претенция, ведно със законна лихва за период от 27.11.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 45,88 евро /равностойност на 89,73 лева/, частичен иск от иск в пълен размер от 138,29 евро /равностойност на 270,48 лева/, представляваща начислена 1 мораторна лихва върху главницата за периода от 14.07.2024г. до 27.11.2025г. Претендира и разноски по производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираната сума за главница, като посочва, че изплатената от дружеството сума съответства на действителния размер на претърпените вреди върху застрахованото при ответника МПС вследствие настъпването на процесното ПТП. Оспорва като прекомерно претендираното застрахователно обезщетение, като посочва, че претендираният размер не съответства на действителната пазарна стойност за материали и труд за отстраняване на щетите, съпоставими с действителната стойност на увредения автомобил, годината на производство и състоянието на автомобила към датата на ПТП.

Оспорва като неоснователен иска за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Ищецът е направил искане за изменение на исковете чрез увеличение на техния размер в открито съдебно заседание от 03.06.2026г. С протоколно определение от 03.06.2026г. съдът е допуснал изменение на иска в правно основание чл. 411 КЗ чрез увеличение от 255,65 евро до 302.44 евро, частичен иск от иск в пълен размер от 770.58 евро, заедно със законната лихва за периода от 27.11.2025 г. до изплащане на вземането, както и на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от сумата от 45,88 евро до сумата от 54.28 евро, представляващи частичен иск от иск с пълен размер от 138.29 евро, за периода от 14.07.2024 г. до 27.11.2025 г.

С молба вх.№297767/29.09.2026г. ищецът е направил искане за изменение на исковете чрез увеличение на техния размер. С протоколно определение от 30.09.2026г. съдът е допуснал изменение на иска в правно основание чл. 411 КЗ чрез увеличението му до сумата от 770.58 евро, заедно със законната лихва за периода от 27.11.2025 г. до изплащане на вземането, както и на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до сумата от 138.04 евро.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица № ..... от 19.06.2023 г. се установява, че „П. Лизинг БГ“ ЕООД и ищцовото дружество са сключили имуществена застраховка „К.... на МПС“ П.. +“ за т. а . „Ф.... Д“ рег. № ...... за срок една година за периода от 19.06.2023 г. до 18.06.2024 г. при покритие „Пълно к....“.

С договор за прехвърляне на собствеността върху МПС от 05.07.2023г. И.С.Г. е придобил правото на собственост върху товарен автомобил марка „Ф.... Д“ рег. № .......

По делото е представен и приет двустранен констативен протокол за ПТП от .. г., от който се установява, че в гр. С... на ул. „И....“ между л. а. марка „Ш......., собственост на „Бе..“ ООД, и т.а. „Ф.... Д“ рег. № ......, собственост на И. Г., е настъпило ПТП. В протокола е отбелязано, че по МПС с марка „Ф.... Д“ са нанесени щети по задна броня, заден ляв калник, задна лява врата. В т. 14 от протокола водачът на л. а. марка „Ш....... Х.. е посочил, че е виновен за настъпването на удара.

По делото са представените и приети като писмени доказателства следните документи – копия от свидетелство за регистрация на т.а. „Ф.... Д“ рег. № ......, свидетелство за управление на МПС на И..., искане за оценка на вреди, опис-заключение за вреди от 25.01.2024 г.

Видно от представените възлагателно писмо 25.01.2024 г. и приемо-предавателен протокол от 05.04.2024 г. ремонтът на т.а. „Ф.... Д“ рег. № ...... е извършен от „П. С... Юг“.

По делото е представена и приета като писмено доказателство Фактура №0... от 16.04.2024 г., издадена от „П. С... Юг“ на „Д. Д.“АД за т.а. „Ф.... Д“ рег. № ......, за извършения ремонт за сумата от 2 393,44 лв. с ДДС.

Съгласно ликвидационен акт от 17.04.2024 г., издаден от ищцовото дружество, по процесната щета, е определено обезщетение за сумата от 2 393,44 лв.

2

С писмо-покана изх. №..., ищецът е отправил към ответника искане за възстановяване на 16 бр. регресни претенции, сред които и претенцията по процесната щета № 211665767 в размер на 2 408,44 лв. с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв.

По делото между страните е безспорно, че във връзка с процесното ПТП ответникът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 901,32 лева.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: На ..г. около 20:05ч. в гр. С... на ул.

„И....“ в района на №58 водачът на л.а. „Ш....... предприема маневра за движение на заден ход с цел включване в движението по ул. „И....“, вследствие на което реализира ПТП с движещия се по пътя в предимство т.а. „Ф.... Д“ рег. № ....... От заключението става ясно, че настъпилите увреждания по т.а. „Ф.... Д“ рег. № ...... включват задна броня, заден лян калник и задна лява врата. Въз основа на възприетия механизъм на ПТП и описаните щети по автомобилите вещото лице представя заключение, че е щетите по т.а. „Ф.... Д“ рег. № ...... се намират в пряка-причинно следствена връзка с настъпилото на ..г. произшествие в гр. С....

Стойността, необходима за възстановяване на т.а. „Ф.... Д“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 755,61 евро. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „К....“ при ПТП варират между 15 лева и 25 лева. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че при настъпване на ПТП в гаранционния срок автомобилът следва да се отремонтира в сервиза на официалния представител.

По делото е представено удостоверение, издадено от „П. БГ“ ЕООД, в което се посочва, че фабричната гаранция за т.а. „Ф.... Д“ рег. № ...... е започнала за тече на 21.06.2019г. Гаранционният срок за автомобила е уговорен като петгодишен, като към ..г. автомобилът е бил в гаранционен срок, предвид липсата на настъпили обстоятелства, които да са изменили срока на първоначално предоставената фабрична гаранция.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: възникването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на МПС марка „Ш.......; възникването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „К....” между ищеца и собственика на т.а. „Ф.... Д“ рег. № ......; обстоятелството, че ищецът е заплатил на увреденото лице, застраховано при него по застраховка „К....“, застрахователно обезщетение в размер на 2 393,44 лева; факта на получена покана от ответника, в качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Ш......., да възстанови на ищеца заплатената сума, вследствие на което ответникът е погасил в полза на ищеца сумата в размер на 901,32 лева.

Следователно, безспорни между страните са посочените обстоятелства, включени във фактическия състав на предявеното от ищеца право, с изключение на наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и нанесените щети върху л. а. „Ф... рег. № .... както и размера, за който е възникнало регресното вземане в полза на ищеца.

Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, изготвена на базата на приложените по делото писмени доказателства, включително двустранен констативен протокол за ПТП, се установява, че всички увреждания по т.а. „Ф.... Д“ рег. № ......, отразени от застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП.

3

Съдът намира, че извършеното плащане на застрахователното обезщетение от ищцовото дружество е валидно и е основание за суброгиране на ищеца в правата на увредения досежно пълния размер на изплатеното му обезщетение.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ при вреди на имущество обезщетението по договора за застраховка „Гражданска отговорност” не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В чл. 400, ал. 1 и 2 КЗ е регламентирано, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в случаите, при които не се касае за тотална щета, а за причинени частични повреди, следва да бъде съобразена стойността на ремонта на съответното имущество, който е необходим за пълното му възстановяване във вида и качеството от преди произшествието. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице /в този смисъл са решение № 52/08.07.2010г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/ 2010 г. на ВКС II т.о., решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о./.