Решение № 28 от 19.03.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. гр.Несебър, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20242150200042 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „*********” ЕООД, срещу наказателно постановление № 52/19.06.2023г. на директора на басейнова дирекция „Черноморски район“ , с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 2 от Закона за водите, за извършено нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗВ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган - директора на басейнова дирекция „Черноморски район“, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение на другата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Във връзка постъпил сигнал от Министерство на туризма относно изграждане на пясъчни диги по плажове в гр. Несебър, на 01.12.2022 г. била извършена проверка на място – на плаж „Несебър - юг“, от служители на БДЧР, съвместно с представители на РИОСВ Бургас и Община Несебър, за резултатите от която бил изготвен констативен протокол № Б-995 от 01.12.2022г.

Проверяващите установили, че по цялата дължина на плажната ивица бил изграден пясъчен вал.

Дигата била с приблизителна ширина около 8-11м, височина от 1,50 до 1,80м, в най-високата си част. Установен бил багер в най-южната точка на дигата, който извършвал дейност по отнемане на пясък от заливаемата част на плажната ивица. По време на проверката били установени две диги, 1 със заснети географски координати, отбелязани в констативния протокол. Констатирано било наличие на следи от тежка верижна техника, от начална точка на дига №2 до крайна точка, при която бил ситуиран на брега - верижен багер „CATERPILLAR“, модел 251-3874, сериен номер 813131-L1, собственост на „********“ ООД. В момента на проверката не извършвал изкопна дейност. Преценено било, че местоположението на багера попадало на плажната ивица, като изкопните дейности били извършени в заливаемата зона на Черно море, в непосредствена близост до прибоя на вълните, като била нарушена целостта на същото чрез продълбочаване, с което се нарушавала забраната за изземване на пясък от морското дъно и/или заливаема от вълни зона . С оглед установения договор (на л. 54 – л. 55 от делото) между „*******“ ООД и концесионера „*********“ ЕООД срещу последното дружество бил съставен АУАН № 152 от 20.12.2022г. за нарушение на чл. 200, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 1, т. 1 вр. пар 1, т. 54 от Закона за водите.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (сигнал, констативен протокол № Б - 995 от 01.12.2022г., ведно със снимков материал, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, седмичен запис на часовете за работа, писмо от БДЧР до „*******“ ООД и „*********“ ООД, АУАН № 152 от 20.12.2022г., възражение срещу АУАН, договор за извършване на СМР работи от 07.11.2022г., заповед № 223 от 13.12.2022г. на директора на БДЧР, справка за лицето, назначено за директор на БДЧР). Установената по делото фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя. Възраженията му касаят допуснати съществени нарушения в хода на производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На първо място – в текста на АУАН и НП нарушението словесно е описано по следния начин „в резултат на възложеното от „*********“ ЕООД извършване на дейности по изграждане на защитен пясъчен вал, на 01.12.2022г., е нарушено естественото състояние на крайбрежна заливаема ивица от плажна ивица на плаж „Несебър – юг“. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 143, т. 1 от ЗВ, според която за защита от вредното въздействие на водите се забранява нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици. Тази разпоредба визира нарушаване на леглата, бреговете и заливаемите крайбрежни ивици единствено на реките, а не и на Черно море. В пар. 1, т. 16 от ДР на ЗВ е дадена дефиниция на понятието „крайбрежни заливаеми ивици на реките“, а в т. 81 е посочено, че „речно легло“ е елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици. Т.е. – когато ЗВ си служи с понятието „крайбрежни заливаеми ивици“, то той има предвид заливаемите ивици на реките. Т.е. сочената от наказващия орган като нарушена норма е неприложима към настоящия случай. В този смисъл е Решение № 1662 от 27.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н.д.

№ 1623/2020 г. , а така също и постановеното по същия казус (но за наложено наказание на 2 фактическия извършител на дейностите – „*******“ ООД) Решение № 1089 от 10.11.2023г. по КНАХД № 1807/2023г. по описа на Административен съд Бургас.

На следващо място – в настоящия случай е допуснато и друго съществено нарушение при издаването на НП. В него е отразено, че се налага имуществена санкция в размер на 500 лв. – на основание чл. 200, ал. 2 от ЗВ. Посочената разпоредба предвижда, че с наказанието по ал. 1 се наказва и физическото лице или представителят на юридическото лице, поръчало или възложило извършването на действия по ал. 1, когато самите действия представляват административно нарушение. От този текст следват няколко извода – на първо място той предвижда наказания единствено за физическо лице, или за „представител“ на юридическото лице (когато последното е поръчало или възложило извършване на действията). В случая обаче, макар да се цитира тази разпоредба, е наказано самото юридическо лице (а не негов представител), което представлява съществено нарушение на сочената от самия наказващ орган санкционна разпоредба. Нещо повече – видно е, че чл. 200, ал. 2 от ЗВ препраща към ал. 1 – по отношение на наказанието, което следва да се наложи. От своя страна в чл. 200, ал. 1 от ЗВ са предвидени 43 отделни точки, включващи различни нарушения, по всяка от които се налагат различни санкции. В текста на АУАН и НП липсва препращане към съответна точка. Това от своя страна прави невъзможно за наказаното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява, а така също – и по какъв начин е опредЕ. именно санкция в размер на 500 лв. (не става ясно измежду коя от всички възможни 43 санкции е избрана). Видът и размерът на наказанието са съществени реквизити на НП по чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН и след като санкцията е наложена по този начин (без извършване на нужното препращане към ал. 1 на чл. 200 от ЗВ) това е довело до незаконосъобразно опредЕ. санкция – още едно основание за отмяна на НП.

Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като не е необходимо да се обсъждат останалите изложени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразността му.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски – 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 65 от делото, играещ ролята на разписка). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като от адвоката са изложени множество доводи за допуснати нарушения (а както се установява от правна страна – процесуални нарушения действително са допуснати при издаване на НП). Освен това самото възражение за прекомерност е направено с молба, подадена по електронната поща, без да е подписано надлежно (с електронен подпис) от представител на наказващия орган, поради което не може валидно да обоснове намаляване на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 52/19.06.2023г. на директора на басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на „*********” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „Б.“, ул. „Я.“ № 25, ********, на основание чл. 200, ал. 2 от Закона за водите, за извършено нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗВ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Басейнова дирекция „Черноморски район“, да заплати на „*********” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „Б.“, ул. „Я.“ № 25, ********, сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски – платено възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4