Решение № 3551 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3551 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100504296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 12.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 14398/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 164 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ срещу И. П. Ф. /ЕГН **********/ установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за признаване за установено, че И. П. Ф. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 316.29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 25.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 48474/ 2023 г. на СРС, 164 състав. На основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на адв. Е.К. от САК сумата 400 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника И. Ф. в исковото производство- гр.д.№ 14398/ 2024 г. на СРС, и на адв. К.Б. от РАК сумата 50 лв.- за оказана безплатна помощ и съдействие на длъжника И. Ф. в заповедното производство- ч.гр.д.№ 48474/ 2023 г. на СРС, 164 състав.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочената сума, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна И. П. Ф. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

1

Третото лице- помагач „Директ“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като недоказани и неоснователни- чл.272 ГПК.

С издадената на 25.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 48474/ 2023 г. на СРС, 164 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е разпоредено на длъжника И. П. Ф.- като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, с аб.№ ********, да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 860.07 лв.главница, представляваща цена на доставена през периодa от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 279.14 лв.- обезщетение за забава, дължимо за периодa от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; сумата 53.19 лв.- главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периодa от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 10.93 лв.- обезщетение за забава, дължимо за периода от 16.10.2020 г. до 21.08.2023 г.

С оглед подаденото от длъжника в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК, имащо за предмет половината от посочените по- горе главници и претендираните обезщетения за забава /изцяло/, кредиторът- ищец е предявил установителни искове за признаване дължимостта на сумите: 930.04 лв. /1/2 от 1 860.07 лв./- главница, представляваща 1/2 от цената на доставената през периодa от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането; 279.14 лв.- обезщетение за забава, претендирано за периодa от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; 26.60 лв. /1/2 от 53.19 лв./- главница, представляваща 1/2 от цената на услугата дялово разпределение за периодa от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, и 10.93 лв.- обезщетение за забава, претендирано за периода от 16.10.2020 г. до 21.08.2023 г., или общо за сумата 1 246.71 лв. В уточнителна молба от 26.03.2024 г. ищецът заявява, че претендира да бъде призната за дължима общо сумата 1 316.98 лв., представляваща непогасена главница, чийто размер е определен при зачитане на подаденото от ответника Ф. възражение по чл.414 ГПК и на извършеното от същия на 22.12.2023 г. частично плащане- в размер на 1 000.22 лв. /според направеното от ищеца признание/, имащо погасителен ефект за част от съдебно признатите вземания.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на 2 ответника да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване. Цитираната норма легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топло-снабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право- отношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая ищецът основава претенциите си към ответника И. Ф. на твърдението, че е бил собственик на процесния имот през исковия период, в която връзка представя Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106/ 31.08.2018 г. на софийски нотариус, според който на 31.08.2018 г. М.И. Ф.а дарила на сина си И. П. Ф. /ответник по делото/ собствения си недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2 на ІІ етаж в бл.117, вх.А в жк „Гео Милев“- гр. София, ведно с принадлежности, като си запазила пожизнено вещно право на ползване върху дарения имот. Следователно през исковия период от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответникът И. Ф. е бил собственик на процесния апартамент, но вещен ползвател на същия- според посоченото в цитирания нотариален акт, е било третото за настоящия правен спор лице М. Ф.а, починала на 6.09.2022 г. /съгласно препис- извлечение от акт за смърт, издаден от СО- район „Слатина“/, т.е. след края на процесния период. Учреденото в полза на М. Ф.а пожизнено вещно право на ползване върху имота е погасено на 6.09.2022 г. /арг. чл.59 ЗС/, поради което и приживе същата е била потребител на доставената в процесния имот топлинна енергия и съответно- страна по съществуващото относно доставката на топлинна енергия в него облигационно правоотношение. Ответникът- като „гол собственик“ на имота, е бил лишен от възможността да го ползва, поради което и не е имал качеството потребител на доставената в него топлинна енергия, нито е бил страна по съществуващото относно доставката на топлинна енергия в него облигационно правоотношение. Следва да се отбележи в тази връзка, че като абонат на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в съставените от топлопреносното предприятие фактури и в съставените от подпомагащата страна документи за главен отчет е посочено третото за спора лице Петър Борисов Ф., а не посоченият вещен ползвател или ответникът по делото.

При тези съображения, тъй като при конкуренцията на вещни права превес има правото на ползване върху имота, а не голата собственост, за потребител на топлинна енергия следва да се счита вещният ползвател, а не „голият собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно право на 3 друго лице. Доказване на противното от страна на ищеца не е проведено по делото, което налага приемането на извод, че ответникът И. Ф. не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията за цената на топлинната енергия, доставена в процесния имот. В този смисъл приетият от първо-инстанционния съд, при зачитане на учреденото върху имота в полза на трето лице вещно право на ползване, извод за невъзможност да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника като собственик на процесния имот, като правилен се споделя от въззивния съд. Ирелевантно за приемането на този извод е обстоятелството, че след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК ответникът И. Ф. е заплатил доброволно в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 000.22 лв., тъй като така извършеното плащане, дори да е извършено от ответника Ф. /доказателства, че същият е платец на сумата по делото не са представени/, не съставлява аргумент за наличието на съществуващо между него и ищеца облигационно правоотношение през процесния период.

С оглед изложеното исковете по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на сумата 1 316.98 лв. /общо/, включваща цена на топлинна енергия /главница/, такса за дялово разпределение /главница/ и обезщетения за забава, като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД доводи за неправилност на обжалваното решение /чл.269 ГПК/, същото като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв на адв. М. Л., предоставил безплатна правна помощ на въззиваемия И. Ф., следва да бъде присъдена сумата 153.39 евро /равни на 300 лв./- адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено при отчитане фактическата и правна сложност на спора и осъществената от процесуалния представител процесуална работа.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.02.2025 г., постановено по гр. дело № 14398/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 164 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ да заплати на адв. М. Л. Л. /ЕГН **********/, предоставил безплатна правна помощ на въззиваемата страна И. П. Ф. /ЕГН **********/, сумата 153.39 евро /сто петдесет и три евро и 39 евроцента, равни на 300 лв./- адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.