Решение № 75 от 16.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Свиленград, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №

20255620100867 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК – Бързо производство.

Образувано по искова молба от К. А. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:

******* ************ ********* ****** ** ****, и с адрес за призоваване: гр. Свиленград, ул. „Димитър Благоев“ № 4Б – чрез адв. Г. Г., с която са предявени против „Българска агенция по безопасност на храните“ (БАБХ), с Булстат: 176040023, с адрес: гр. София, район „Красно село“, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът иска от съда да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед № ОТОС-060 от 06.11.2025 г. на Изпълнителния директора на БАБХ (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ), да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково при БАБХ, с място на работа ГКПП „Капитан Андреево“ (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ), както и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1306,00 лв. за времето от 14.11.2025 г. до 02.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от завеждане на иска до окончателното й изплащане (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ). Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника – работодател, по силата на което заемал длъжността „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в ОДБХ – Хасково при БАБХ, с място на работа ГКПП „Капитан Андреево“. Твърди, че със Заповед № ОТОС-060 от 06.11.2025 г. на Изпълнителния директора на БАБХ, връчена му на 14.11.2025 г., трудовото правоотношение било прекратено, с посочено в заповедта основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ - поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител.

Ищецът счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, по следните съображения: Длъжността „главен специалист“, която заемал, и новата длъжност, определена за заемане от държавен служител, се различавали съществено по своите функции. Заповедта страдала от съществен порок – в нея се сочила 1 датата 10.11.2025 г. като дата на прекратяване на трудовото правоотношение, а заповедта била връчена на ищеца на 14.11.2025 г.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че работодателят бил упражнил правото си да извърши трансформация на длъжностите в новото длъжностно разписание и в поименното щатно разписание, както на ОДБХ – Хасково, така и на ОДБХ – Ловеч. Посочва, че така извършената трансформация била инициирана от директора на ОДБХ – Ловеч, в чийто доклад била обоснована нуждата да се извърши промяна в длъжностното разписание на агенцията. Работодателят упражнил правото си на уволнение по чл.325, ал.1, т.12 от КТ, правомерно и действайки добросъвестно.

Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че длъжността „главен специалист“, която ищецът заемал, и новата длъжност „главен инспектор“, определена за заемане от държавен служител, се различавали съществено. От длъжностните характеристики на длъжността „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в ОДБХ – Хасково и длъжността „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ – Ловеч било видно, че двете длъжности са поставени на еднакво йерархическо равнище и са подчинени на началник отдел в специализираната администрация към поделенията на агенцията.

По изложените в отговора съображения ответникът иска от съда да отхвърли исковете и да му присъди направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ :

Не се спори между страните и с доклада по делото е прието за безспорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, като е заемал длъжността „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в ОДБХ – Хасково при БАБХ, с място на работа ГКПП „Капитан Андреево“, както и че това трудово правоотношение е прекратено с оспорената заповед.

От приетото в процеса като писмено доказателство Допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № ОТПД-Н274/27.11.2023 г. към Трудов договор № ОТН-87/13.06.2022 г. се установява, че ищецът К. А. А. е работил при ответника БАБХ по трудов договор, за неопределено време, като е заемал длъжността „главен специалист“ в Отдел „РЗ“ в ОДБХ Хасково при БАБХ. Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № ОТОС-060 от 06.11.2025 г., на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Посочено е в заповедта, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 10.11.2025 г., а заповедта е връчена на ищеца на 14.11.2025 г., което е удостоверено с неговия подпис.

Работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие /Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о. /. Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Без значение за настъпването на такава правна последица е дали изявлението е съобразено или не с изискванията за мотивираност, за наличие на основанието за прекратяване или за спазване на правилата за закрила при уволнение. Това има отношение към законосъобразността на прекратяването, преценката за която се прави към момента на настъпването му /Решение № 332 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2014 г., IV г. о./. Ето защо, в случая трудовото правоотношение между страните е прекратено на 14.11.2025 г., като исковата молба е депозирана в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ.

2

В практиката на Върховния касационен съд се приема, че единствената предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл.325, ал.1, т.12 от КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение, но също така се приема, че осъществяването на условието изисква длъжността, която е била заемана по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно правоотношение, да запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, включително когато получава нови или губи част от старите си функции.

По делото се установи от представените от ответника писмени доказателства:

Длъжностно разписание на ОДБХ - Хасково, в сила от 03.11.2025 г. /л.33-34/ и Длъжностно разписание на ОДБХ - Хасково, в сила от 10.11.2025 г. /л.30-31/, че в първото длъжностно разписание са отразени 12 щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца - „главен специалист“ в Отдел „Растителна защита“, предвидени за заемане по трудово правоотношение, и 3 щатни бройки за длъжността „главен инспектор“ в същия отдел, предвидени за заемане по служебно правоотношение, а във второто длъжностното разписание, в сила от 10.11.2025 г. (на ОДБХ – Хасково), са отразени 9 щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца - „главен специалист“ в Отдел „Растителна защита“, предвидени за заемане по трудово правоотношение, и 3 щатни бройки за длъжността „главен инспектор“ в същия отдел, предвидени за заемане по служебно правоотношение.

Представено е и Длъжностно разписание на ОДБХ - Ловеч, в сила от 10.11.2025 г. /л.23/, в което са отразени 1 щатна бройка за длъжността, заемана от ищеца - „главен специалист“ в Отдел „Растителна защита“, предвидена за заемане по трудово правоотношение, и 4 щатни бройки за длъжността „главен инспектор“ в същия отдел, предвидени за заемане по служебно правоотношение.

С представена от ответника Заповед № РД11-33/07.11.2025 г. на Изпълнителния директор на БАБХ са изменени предходни негови заповеди, с които е изменено длъжностно разписание на БАБХ, считано от 10.11.2025 г., относно три областни дирекции – ОДБХ – Велико Търново, ОДБХ – Ловеч и ОДБХ – Хасково. В посочената заповед не се конкретизира броя на щатните бройки за длъжността „главен специалист“ в ОДБХ – Хасково, които се предвиждат за заемане по служебно правоотношение, нито това се установява от други писмени доказателства по делото. Видно е от посочените по-горе две длъжностни разписания на ОДБХ - Хасково, че във второто – в сила от 10.11.2025 г. са премахнати 3 щатни бройка за длъжността „главен специалист“, като за тази длъжност, предвидена за заемане по трудово правоотношение, считано от 10.11.2025 г. са останали 9 щатни бройки, като съществувалите до този момент 3 щатни бройки за длъжността „главен инспектор“, предвидени за заемане по служебно правоотношение, не са променени. Т.е. от представените от ищеца писмени доказателства не се установява твърдяната от него трансформация на длъжности. Напротив, установеното води на обоснован извод за съкращаване на 3 щатни бройки за длъжността „главен инспектор“ ОДБХ - Хасково, на каквото основание обаче не е прекратен трудовия договор с ищеца.

Следва извода, че не се доказа посоченото в оспорваната заповед основание за прекратяване процесното трудово правоотношение да е съществувало към момента на прекратяването – 14.11.2025 г., поради което заповедта е незаконосъобразна. Този извод намира потвърждение и в представено писмо от ответника до ищеца с изх. № 2940/29.10.2025 г., относно „предстоящо преместване на четири щатни бройки от отдел „Растителна защита“ при ОДБХ – Хасково с месторабота ГКПП „Капитан Андреево“ към отдел „Растителна защита“ при ОДБХ – Ямбол с месторабота ГКПП „Лесово“, съдържащо покана ищецът да бъде преназначен на длъжността „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ – Ямбол при БДБХ с месторабота ГКПП „Лесово“, както и намира потвърждение в показанията на свидетеля, ангажиран от ищеца.

Следва да се отбележи, че дори в представена от ответника Заповед № РД1133/07.11.2025 г. на Изпълнителния директор на БАБХ да беше прецизирана трансформацията на 1 щатна бройка за длъжността „главен специалист“ в ОДБХ – Хасково, предвидена за заемане по трудово правоотношение, в 1 щатна бройка за длъжността „главен инспектор“ в 3

ОДБХ - Ловеч, предвидена за заемане по служебно правоотношение, респ. доказването на това да беше установено с други доказателства и това да обоснове уволнението на ищеца на посоченото основание – чл.325, ал.1, т.12 от ГПК, то ответникът, чиято бе доказателствената тежест за установяване законосъобразност на уволнението, не ангажира доказателства за идентичност на основните, характеризиращи двете длъжности трудови функции.

Както се посочи и по-горе, съдебната практика еднозначно приема, че уволнителното основание по чл.325, ал.1, т.12 от КТ е налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Само промяна в наименованието на длъжността, в случая от „главен специалист“ в „главен инспектор“, без промяна на основните трудови, би било основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.12 от КТ - в този смисъл е Решение № 182 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 479/2014 г. на ВКС, IV г. о.

Според Решение № 137 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 7170/2014 г. на ВКС, IV г. о., за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции.