Решение № 129 от 22.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София , 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Т.а в присъствието на прокурора Ана Алексова като разгледа докладваното от Карамфила Т.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600140 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по жалба на а.Ч., повереник на частния обвинител Е.А., срещу присъда № 260043 от 13.11.2020г., на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 20-ти състав, постановена по нохд № 1283/2020, с която подс. С. К. И. е признат за виновен за това, че: на 03.07.2019г., около 14:40 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 312, рег. № ********, по пътното платно в ж.к. „Хиподрума“, в района на вход/изход зад блок 146, с посока на движение от ул. „Добри Христов“ към ул. „Видлич“, при извършване на маневра „движение назад“, нарушил правила за движение, както следва: чл.40, ал.1 и ал. 2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката В. А., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред – със съдебно химико-токсилогична експертиза № 117337/23.07.2019г. на специализираната химико-токсикологична лаборатория към ВМА – София, престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.2, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, който размер е намален по реда на чл. 58а, ал. 1 вр чл. 54 НК с една трета, до крайното наказание от три години лишаване от свобода.

1

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1 НК на подс. С.И. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

С жалбата се изразява недоволство от размера на наложеното на подсъдимия наказание като явно несправедливо. Прави се искане за неговото увеличаване по съображения за обществена опасност на деянието и дееца.

Развиват се доводи, че съдът не бил отчел факта на силно увеличения в последните години брой на пътно-транспортни произшествия. Повереникът счита, че наложеното наказание е ниско и не може да постигне целите по чл.

36 НК. Размерът на наказанието оставял впечатление за безнаказаност, за липса на справедливост и адекватно правораздаване в наказуемост на деяние, довело до отнемане на живот. Релевират се съображения, че наказанието следва да възпита чувство за дълг към обществото, отговорност пред живота на околните и страх от закона. Подсъдимият бил извършил деянието под въздействието на висока доза амфетамин и така наложеното наказание по никакъв начин не би му въздействало възпиращо. Повереникът изразява недоволство и от приложението на чл. 66, ал. 1 НК като несъобразено с целите на генералната превенция. Постановяването на условно наказание в случая показвало единствено липса на справедливост. Ставало въпрос за грубо нарушение на правилата на движение при липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Водачът бил показал изключително безразсъдно поведение. Обосновава, че формата на вина не е небрежност, а самонадеяност. Обосновава, че наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да бъде в максимален срок от седем години.

В допълнение към въззивната жалба повереникът изразява несъгласие с изводите на съда за обема от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които не позволявали определяне на наказанието в такъв нисък размер. Моли наказанието „лишаване от свобода“ да се увеличи като се наложи максималното, да се отмени приложението на чл. 66, ал.1 НК и се постанови наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за максимален срок.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът адв. Серийски поддържа жалбата. Акцентира на съображенията за формата на вина не небрежност, а самонадеяност. Акцентира на факта на повлияването на подсъдимия от наркотичното вещество и на механизма на произшествието свързана с липса на всякаква видимост назад. Представя опасността на деянието като свързано с това, че наблизо имало детска градина. Повдига въпроса за значението на отегчаващите отговорността обстоятелства, които 2 сам съдът е приел при индивидуализация на отговорността. Възразява срещу приетия от съда обем смекчаващи отговорността обстоятелства, които намира за надценени. Приложението на нормата на чл. 66, ал.1 НК оценява като проява на изключително снизхождение. Счита за порочна практиката при първо нарушение и чисто съдебно минало да се налага по правило условно осъждане, тъй като това обезсмисляло обсъждането на останалите обстоятелства. Оспорва аргументите на съда за доминиращо значение на личната превенция. Поддържа искането за определяне на наказания към максимален размер.

Представителят на САП счита жалбата за основателна. Обосновава, че първоинстанционният съд неоснователно е дал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, неправилно е индивидуализирал отговорността и е следвало да наложи наказания към среден размер.

Защитникът на подсъдимия, адв. М., моли присъдата да се потвърди.

Определя дейността на съда по индивидуализиране на отговорността на подсъдимия като точна и пълна, с отчитане на всички релевантни обстоятелства. Възразява срещу довода на повереника за значението на употребата на наркотично вещество, тъй като тя е съставомерен признак, предвиден от законодателя при диференциране на наказанието. Възразява и срещу аргумента за формата на вина самонадеяност. Освен това, навежда, че приетата от прокурора форма на вина в обвинителния акт била небрежност.

Счита, че административното нарушение не било свързано по никакъв начин с повлияването от наркотичното вещество. Релевира, че подсъдимият няма задължение да съдейства за разкриване на обективната истина и пасивното поведение не е отегчаващо обстоятелство. Посочва добросъвестното му процесуално поведение като смекчаващо обстоятелство. Обръща внимание, че административните нарушения допуснати от подсъдимия са били санкционирани с фиш, следователно не показват висока степен на опасност и не говорят за лице, което системно не спазва правилата за движение. Освен това се касаело за период на извършване 2010 – 2014г., пет години преди деянието.

Подсъдимият в лична защита поддържа защитника си. Изразява съжаление за деянието.

В последна дума моли присъдата да се потвърди.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните и сам служебно провери изцяло обжалваната присъда по реда на чл. 314 НПК, прие следното:

Жалбата на повереника е частично основателна.

Не е основателна по съображенията за увеличаване на абсолютния размер на наложените наказания, но е основателна по аргументите за отмяна 3 на приложението на чл. 66, ал.1 НК.

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съдебно следствие в диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК и чл. 372, ал. 4 НПК с признаване от подсъдимия на фактите на обвинението и вярната преценка на самия съд, че признанието се подкрепя от доказателствата по делото.

По този ред и като е съобразил всички събрани на досъдебното производство доказателства – гласни: показания на свидетелите К., К., А., В., Л., К., Г., К., Т., А., писмени: приложени по делото и подробно изброени от съда, веществени доказателствени средства и експертизи: медицинска, химически, химикотоксикологична, автотехнически, първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел фактическа обстановка, съответна на отразената в обвинителния акт, която се споделя изцяло и от този съд, без основания за изменения.

Установено е, че подс. С. К. И. е роден на 26.10.1993г., към датата на процесния инцидент е бил на навършени 25 години, почти на 26, със средно образование, работи като общ работник в склад за алкохол във фирма „Трифон Зарезан Логистик“ ЕООД, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а, ал.1 НК.

На 03.07.2019г., около 13:30ч. в гр. София, подс. И. трябвало да зарежда търговски обекти обслужвани от дружеството „Трифон – Зарезан 94“ ООД като за целта се обадил на св. И. Л. с молба да му помогне. Двамата се качили в товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 312, с рег. № ********.

Управлявал подсъдимият, а св. Л. седнал на предна дясна седалка. Около 14,40 ч. влизайки по ул. „Видлич“ стигнали търговски обект в ж.к.

„Хиподрума“, бл. 146, заведение „Пиколино“, помещаващо се в гараж на блока. Подсъдимият спрял автомобила зад блока, пред заведението. Блокът се намирал от дясната страна на автомобила, а от лявата се намирал паркинг.

Подс. И. и св. Л. слезли от автомобила и заредили заведението с алкохол съобразно подадена заявка и се върнали в автомобила. Св. Л. отново седнал на предна дясна седалка, а подсъдимият - на мястото на водача.

Подсъдимият потеглил назад, тъй като единственият изход от паркинга бил в посока на движение от ул. „Добри Христов“ към ул. „Видлич“. В същия този момент и в същата посока на движение се движела и пострадалата пешеходка В. А., на 53г. Без да я забележи и управлявайки със скорост не по-малка от 20 км/ч подсъдимият ударил пешеходката със задната лява част на автомобила.

След удара пешеходката паднала на земята, а автомобилът преминал през нея и продължил. След пет-шест метра подсъдимият забелязал тялото и спрял. Св.

Л. слязъл от автомобила. Обадил се на националната система телефон „112“ и уведомил за случая.

Непосредствени свидетели на инцидента станали свидетелите Б. К., Н.

4

К., М. А. и Б. В., първите трима - седнали на маса пред заведението, а св. В. се намирал вътре в него. Св. Б. К. и св. М. А. от своя страна също се обадили на телефон „112“ и съобщили за станалото.

Около 15:45ч. полицейските служители св. Г. К. и св. И. били изпратени на мястото на инцидента от дежурен офицер на 06 РУ – СДВР. Пристигайки, установили, че подс. И. бил водач на автомобила. Провели разговор с него и със св. Л..

На място пристигнали екипи на „Спешна помощ“ установили смъртта на пострадалата. Лекар от „Спешна помощ“ – св. доктор С. Т. оказал медицинска помощ на подсъдимия като му дал ампула „Диазепам“ за успокояване, тъй като треперел, бил пребледнял и изглеждал уплашен.

На място дошли и полицейските служители св. Р. К. и св. Р. Г. от отдел „Пътна полиция“ /ОПП/ - СДВР. Те изпробвали на място подсъдимия с апарат за употреба на алкохол – „Алкотест Дрегер 7510, № 0138, проба 1035, показал отрицателен резултат.

Подсъдимият бил проверен и за употреба на наркотични вещества с тест 5000 ARJF № 0040, проба 0103, показал положителен резултат за прием на наркотично вещество – амфетамин.

Непосредствено след това подсъдимият бил задържан в 06 РУ – СДВР, като с талон № 0009053 от 03.07.2019г. за медицинско изследване дал кръв и урина в МБАЛ „Военна болница“ /МВА/ - София.

От извършената съдебно медицинска експертиза на труп се установява, че смъртта на пострадалата А. се дължи на съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и таза, с тежки увреждания на множество анатомични структури и вътрешни органи. Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на триене и двустранно притискане със значителна кинетична енергия, уврежданията можели да се получат в условията на ПТП при прегазване от автомобил.

От съдебно-химикотоксикологична експертиза на проби от кръв и урина на подсъдимия се установява, че в тях присъства наркотично вещество от групата на стимулантите – амфетамин. Амфетаминът е наркотично вещество с изразено стимулиращо въздействие върху психиката на човека и бързо развиваща се зависимост. Самостоятелната му употреба води до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, еуфория, създава чувство за удоволствие, прилив на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила. на