Решение № 23326 от 19.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23326 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110121504 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Ц.

Ц. и С. Ц. Ц., с която са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:

- за признаване за установено, че ответникът Н. Ц. Ц. дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 17,15 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ***, ет. 2, апартамент № 7, ведно със законната лихва от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 82,24 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.10.2024 г.; сумата от 2,90 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 11.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62957/2024 г. по описа на СРС, 65 състав;

- за признаване за установено, че ответникът С. Ц. Ц. дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 309,72 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ***, ет. 2, апартамент № 7, ведно със законната лихва от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 82,24 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.10.2024 г.; сумата от 2,90 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 11.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62957/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ***, ет. 2, като всеки от ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са 1 обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника Н. Ц. Ц., чрез надлежно упълномощения му процесуален представител - адв. С. с пълномощно към отговора. Излага съображения, че подадената искова молба е частично недопустима, а в другата си част е неоснователна. Оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване за част или за целия процесен имот. Оспорва в тази връзка всички доказателства, представени по делото. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. На следващо място, оспорва изрично заявената акцесорна претенция за лихва. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.

В предоставения му 1-месечен срок по чл. 131 ГПК ответникът С. Ц. Ц. не подава отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.

1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено 2 единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По делото е представен Акт за разпределение на кубатурата в жилищна сграда на ул.

„Васил Априлов“, бл. 35, София, видно от която собственик на имотът, находящ се в тази сграда – а именно апартамент № 9 е Г. Й. А.

От представено удостоверение за идентичност на имот се вижда, че стар адрес ул.

„Васил Коларов“ № 20 е идентичен с настоящ адрес у. „Солунска“ № 20.

Наличното по делото удостоверение за наследници на лицето Г. Й.

А. /вдовец/ сочи, че същият е починал на 01.05.1995 г., оставяйки за свои наследници по закон двете си деца – М. Г. А.- Петрова и Ю. Г. А.

От представения по делото нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на кооперацията и държавата от 29.04.1963 г. се установява, че Цветан Н. Ц. е получил в свой дял и е придобил правото на собственост върху Апартамент № 7, находящ се в гр. София, ***, на втория надпартерен етаж.

От приложения в електрофотографско копие на л. 15 - 17 по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103, дело № 38255/1947 г., от 27.11.1997 г., се установява, че Марина С.ова Радевска дарява на синовете си С. Ц. Ц. и Н. Ц. Ц. собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот – Апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул. „Русалка“ № 24, на втория надпартерен етаж.

По делото е приложено удостоверение за наследници на Ц. Н. Ц. – починал на 13.06.1990 г., който оставил за свои наследници преживяла съпруга Марина С.ова Радевска и низходящи Н. Ц. Ц. и С. Ц. Ц..

В обобщение и осланяйки се на ангажирани по делото писмени доказателства, съдът приема, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН собствеността върху процесния имот е преминала върху двете деца на наследодателя Ц. Н. Ц. и дарителя Марина С.ова Радевска поравно, т.е. всеки от тях притежава по ½ ид. част от имота.

От качеството на ответниците Н. Ц. и С. Ц. всеки на съсобственик от по на ½ идеална част от топлоснабден имот произтича качеството им на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

В тази насока и всички възражения, инвокирани в отговора на исковата молба на ответника Н. Ц. касателно наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и 3 одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.