Решение № 4468 от 10.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4468 гр. В., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №

20253110104694 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Д. В. И.

ЕГН********** срещу ответника С. С. С. ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания. вследствие на нанесени словесни и физически атаки, изразяващи се в отправени на 03.06.***г. в гр.В., кв.А., на ул."К. и М." обиди и удари от страна на ответника по отношение на ищеца, които довели до унижение и накърняване самочувствието на ищеца в присъствието на приятелката му и в присъствието на други граждани. както и довели до контузия на главата и гръдния кош, кръвонасядания, травматични отоци и ожулвания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от от датата на настъпване на събитието – 03.06.***г. до окончателното й изплащане.

Посочена е банкова сметка по чл.127 ал.4 ГПК, по която може да бъде изплатена от ответника исковата сума: П. б. IB AN: *** Титуляр: Д. В. И..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди. че на 03.06.***г. с приятелката си П. П. П. са пътували с личния на ищеца автомобил „О. В." с per.

№***. от местност „З." към кв. „А.", като в близост до последната спирка на автобус №17, на разрешено за това място и без да застрашава никого, ищецът сочи. че е предприел изпреварваща маневра на движещи се пред него автомобили, след което си продължил по пътя. Изведнъж автомобил. който се движел зад него - „М." с per.№***, управляван от С. С.

С., рязко увеличил скоростта и започнал да се движи в непосредствена близост до автомобила на ищеца. Поради тази причина се наложило ищеца да увеличи скоростта, с която се е движил, но другият автомобил преминал в съседната лента, изравнил се с автомобила на ищеца, като на отворен прозорец започнал да му вика и да го обижда. както и 1 да криволичи с неговия автомобил към лекия автомобил, управляван от ищеца. Въпреки това, ищецът излага, че е продължил своето движение и предприел маневра ляв завой по ул.

„К. и М." в кв. „А.", при което отв.С. със своя автомобил е пресякъл пътя на ищеца, като завил непосредствено пред него и спрял. Според изнесеното, това е станало на ул.„К. и М." № 3. Ответникът С. С., се сочи, че е слязъл от автомобила си, като се запътил към ищеца, като последния е останал в своя автомобил. Отв.С. според изнесеното, е ударил с ръка и изкривил лявото странично огледало на автомобила на ищеца. застанал е до шофьорската врата, като я притиснал и ударил два пъти. След това, ищецът сочи, че е успял да слезе от автомобила си, за да се опита да разбере какво е станало и защо отв.С. е толкова агресивен.

Последният започнал да размахва юмруци срещу ищеца и го ударил няколко пъти с ръка в лицето и в гръдния кош, като с цел самозащита ищ.И. излага, че се е опитал да отблъсне отв.С.. В този момент към тях се е приближил мъж, за който в последствие ищеца е разбрал, че се казва И. Ф. Ф.,. който забелязал спрените автомобили и поради тази причина спрял зад страните по делото.

Според изнесеното Ф. е започнал да говори с ищеца. с цел да бъде прекратена свадата с ответника, като ищ.И. излага, че се е вслушал в думите му и се отдръпнал назад и преустановил действията си, но отв.С. продължил да бъде агресивен, като ударил с ръка два пъти автомобила на ищеца, след което ищеца се качил в своя автомобил и си тръгнал.

Тази ситуация, според изнесеното, е била възприета и от А. А. К., който се е намирал на терасата на апартамента си на ул. „К. и М." №*. След около пет минути, ищеца излага, че се е върнал на мястото на конфликта с автомобила си и довел със себе си двама приятели, като отв.С. е продължил да сипе обиди, но този път до физически контакт не се е стигало.

Междувременно ищецът излага, че е подал сигнал на спешен телефон 112.

Отв.С. решил отново да потегли с автомобила си, но в това време на място пристигнали изпратените полицейски служители от 4-то РУ - ОДМВР - Варна, а именно Б. и П., които блокирали пътя на С. и го спрели за проверка. Единият от полицаите преценил, че отв.С. е употребил алкохол и поискал съдействие от служители от „Пътна полиция"-Варна, за установяване на този факт. След пристигането си полицейските служители от „Пътна полиция"-Варна, се сочи, че са тествали за употреба на алкохол С. с техническо средство „А.

Д. ****" № ***, проба №***/***г., който отчел 1,46 промила.

След тази случка, ищецът излага, че е посетил МБАЛ „Св. А. - В." АД, където му е бил направен преглед от съдебен лекар и са били установени следните нанесени му телесни повреди: контузия на главата и гръдния кош, кръвонасядания, травматични отоци и ожулвания.

Според изнесеното в исковата молба, по случая е било образувано НОХД №***/2012г. по описа на Районен съд -Варна, в което С. С. С. ЕГН ********** е бил признат за виновен.

Описаната случка, според ищеъта е имала силен негативен ефект върху психическото му състояние. През цялото време, през което е бил правоспособен шофьор, ищецът сочи, че никога не се е стигало до такива събития. Нанесените му обиди и удари от лицето С. С. С. ЕГН **********, в присъствието на приятелката на ищеца П. П. П., както и на други граждани, според изнесеното са накарали ищеца да се смути. Сочи, че от думите и действията на лицето С. С. С., ищ.И. се е почуствал силно обиден и засрамен, като е бил унизен пред приятелката си, както и пред другите граждани, присъствали на мястото на случката. Самочувствието му е било накърнено и след тази случка, за която разбрали и неговите приятели, ищ.И. сочи, че изпитвал срам да ги погледне в очите, макар да не е бил виновен с нищо, а напротив е бил грубо унижен от словесната и физическа атака на С. С. С..

Всичко това се пренесло и в дома на ищ.И., като тревогата и изнервеността, се сочи, че са попречили на нормалното общуване на ищеца в семейството, както и на нормалният му 2 начин на живот.

Предвид изложеното, ищецът сезира съд с искане за положително произнасяне по предявената искова претенция.

Ответникът С. С. С. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага , че исковата претенция е допустима, но същата по съществото си е неоснователна. Оспорва изцяло изложеното в обстоятелствената част на исковата молба.

Сочи, че безспорно е единствено обстоятелството, че на 03.06.***г., между него и Д. И. е възникнал конфликт на ул. К. и М. в близост до магазин Л. в ж.к.„А.".

Излага относно случая, следните си твърдения: На посочената дата след 20.00 часа, той и съпругата му потеглили, всеки с личния си автомобил, от приятели, в чийто дом са били на гости. Ответникът сочи, че се движел с лек автомобил „М." с per.№***, а съпругата му Г. Г. се е движела след него с лек автомобил „М." с per.№ ***. Излизайки от пресечка от м-ст „З.", към бул. „***", автомобил, управляван от ищеца Д. И., и движейки се с висока скорост по булеварда, е пресякъл пътя на автомобила на съпругата на ответника, при което създал опасност от пътно транспортно произшествие. Същият подминал ответника, тогава последния действително го е настигнал и през прозореца на автомобила го попитал дали иска да ги убие, правейки тези маневри и движейки се с висока скорост, при което И. отвърнал "гледай си работата", показал на ответника среден пръст и с „мръсна газ" е продължил напред. Малко след това, след завоя на ул. "Св.Св. К. и М.", около №3, отв.С. сочи, че ищеца е спрял и ответника е спрял зад него. Ответникът е слязъл от автомобила и тръгнал към автомобила на И., междувременно последния се сочи, че също е бил излязъл от автомобила си, и докато ответника успее да го попита какво прави и защо, ищеца е посегнал и е ударил ответника в лицето, при който удар цепнал долната устна на ответника.

Излага се от отв.С., че е бил изненадан и инстинктивно е посегнал да се защити, при което може да е ударил, но няма ясен спомен за това. Обърнал се е, качил се веднага в М.а си и потеглил. До заведението "П." в А., намиращо се на около 200 м. от мястото на инцидента, отв.С. излага, че е срещнал двама свои приятели, спрял е колата, те се качили и решил да се върне на мястото, като това се случило в рамките на около пет минути.

Когато се върнал на мястото на инцидента, в същия момент се появил и полицейски екип, при което полицаите му задали въпроси относно случилото се. Отв.С. излага, че е разказал случилото се, а единия от полицаите го е посъветвал да отиде до съдебна медицина, за установяване цепнатата му устна. Последното сочи, че не е сторил. Твърди, че ищецът не е претърпял вредите, описани в исковата молба. В случая не са налице законови предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Действително, налице е акт на наказателния съд, постановен по НОХД № ***/***г. по описа на Районен съд -Варна, по силата на който отв.С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325 ал.

3 вр.ал.1 от НК, като на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр.чл.78а ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание. В настоящото производство обаче, настоява, че освен вината, следва безспорно да се докажат претърпените вреди, както и причинно -следствената връзка между тях и случилото се.

В конкретния случай, отв.С. оспорва ищеца да е претърпял сочените от него вреди, както телесни, така и психически, в следствие на извършени от ответника действия.

В евентуалност, отв.С. оспорва иска по размер, като настоява да бъде определен от съда по справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и да се прецени тежестта на причинените увреждания на здравето, периода на оздравяване, влиянието и промяната в начина на живот, и други подобни, както и с практиката на ВКС.

Счита, че размера на иска е прекомерен и не кореспондира с реално претърпените вреди.

Ищецът е в млада възраст, поради което се иска да се определи размер, ненадвишаващ 1500 3 лв., предвид икономическите условия към датата на увреждането, възрастта му по време на инцидента, както и всички други относими и доказани обстоятелства.

Отделно от горното, в условията на евентуалност, се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Д. И.. С действията си, а именно с управлението на автомобила си, застрашаващо другите участници в движението на пътното платно, обидите и показване на среден пръст, с удара, нанесен върху ответника първо от негова страна, ищецът се сочи, че сам е предизвикал инцидента, като ответника сочи, че е бил афектиран от поведението му, което го поставило в ситуация да отвърне и да не остане безучастен на случващото се. В случая, поведението на ищеца, се настоява да се приеме за „съпричиняване" на вредите, доколкото съпричиняването е налице когато противоправни действия на пострадалото лице са допринесли за настъпване на телесните увреждания. При изложеното, счита, че след като се определи по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, същото следва да се намали най-малко с 50 на сто, поради съпричиняване на вредите. Настоява за неоснователност на главния иск, поради което съответно и за неоснователност на акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на събитието - 03.06.***г.

Отправя искане за постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения от Д. В. И. иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претъпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 03.06.***г. до окончателното плащане на сумата, като неоснователен.