Решение № 261 от 11.08.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 121/2023
- Вид
- Решение № 261
- Подписан
- 11.08.2023
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.451-453 · Граждански процесуален кодекс
- чл.451-453 · Граждански процесуален кодекс
- чл.451-453 · Граждански процесуален кодекс
- чл.453 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.464 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.173 ал.1 · Търговски закон
- чл.621 · Търговски закон
- чл.646 ал.2 · Търговски закон
- чл.646 ал.2 т.2 и 4 · Търговски закон
- чл. 663 ал.3 · Търговски закон
- чл.663 ал.4 · Търговски закон
- чл.710 · Търговски закон
- чл.717н · Търговски закон
- чл.718 · Търговски закон
- чл.722 ал.1 т.1 · Търговски закон
- чл.722 ал.1т.6 и т.7 · Търговски закон
- чл.722 ал.1т.6 и т.7 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 261 гр. Варна, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000121 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111П против решение № 260039/17.10.2022г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 261/19г., с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу С. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“О. м.“ № хх, ап.х и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286 от гр.София, пл.“Позитано“ № 5 за солидарно плащане на сумата от 10 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на сумата от 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на С. Д. С. в качеството му на синдик на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД / в несъстоятелност/, претендирана на основание чл. 663 ал.3 ТЗ и предявения от нея иск срещу С. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“О. м.“ № хх, ап.х за плащане на сумата от 20 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на сумата от 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на С. С. в 1 качеството му на синдик на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД / в несъстоятелност/, претендирана на основание чл. 663 ал.3 ТЗ. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за немотивирано. Излага подробни съображения за това, свеждащи се основно до несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че е нямал качеството на кредитор, обезпечен с ипотека в производството по несъстоятелност на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД. Счита, че с изводите си за липсата на качеството кредитор на банката се прави опит да се пререши спор, по който има постановено влязло в сила решение от Варненския апелативен съд.
Качеството си на кредитор банката черпи от учредените в нейна полза две договорни ипотеки, които са били напълно валидни към датата на продажбите от страна на синдика. Освен това банката не е участвала в производството по т.д. № 172/2011г. на Добричкия окръжен съд, поради което не е обвързана със СПН на решението , а вписването на исковата молба по същото дело съгласно чл.114 б.“в“ от ЗС е извършено след учредяването на двете ипотеки, като недвижимите имоти са били собственост на „Атанасов“ ЕООД и „Сити тур“ ЕООД към момента на учредяване на ипотеката. Тъй като банката не е била и не е кредитор на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД, а е трето добросъвестно лице, придобило самостоятелни права върху имотите, решението по т.д. № 172/2011г. на ДОС не я обвързва. То, като решение по отмяна на сделките и действията на несъстоятелния длъжник, има действие единствено по отношение на кредиторите на несъстоятелността съгласно разпоредбата на чл.646 ал.2 ТЗ. А щом това решение й е непротивопоставимо, недопустимо е да бъдат отричани правата й въз основа на него, вкл. и в контекста на законосъобразността на оспорената частична сметка за разпределение.
Счита, че колизията между правата на кредиторите на несъстоятелността, спрямо които сделките по чл.646 ал.2 т.2 и 4 от ТЗ са нищожни и тези на третите лица, които основават своите права на последиците от тези сделки, се решават по чл.451-453 ГПК, съобразно препращащата разпоредба на чл.621ТЗ. Когато предметът на сделката по чл.646 ал.2 т. 2 и т.4 ТЗ е правото на собственост и друго вещно право върху недвижим имот, третото лице го придобива, ако действието на разпореждане предхожда вписването на възбраната върху имота, наложена в производството по несъстоятелност и е сред тези, посочени в чл.453 ГПК, като в този случай действието на влязлото 2 в сила решение му е непротивопоставимо. Двете договорни ипотеки са учредени на 20.12.2007г. и са надлежно вписани в Службата по вписванията в гр.Добрич, а общият запор и възбрана в несъстоятелността е постановен с решение № 117/04.07.2011г. по т.д. № 146/2009г. на ДОС, т.е. близо 4 години след сключването на двете сделки. Следователно банката е трето лице, чиито права не са засегнати от успешно проведения иск. Тези доводи са възприети от Варненския апелативен съд при постановяване на определение 179/19.03.2019г. по в.ч.т.д. № 665/2018г., с което съдът отменя частична сметка за разпределение на суми в полза на кредитори на „Тур Спорт холдинг“ ЕООД / в несъст./, обявена в ТР на 02.05.2018г. и вместо нея изготвя нова отделна сметка за разпределение по чл.717н от ТЗ съобразно която сумата, получена в резултат на продажба на недвижими имоти с идентификатори № *** и № ***, включени в масата на несъстоятелността по реда на чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ /отм./ в размер на 724 609,04лв се отделя за предпочтително удовлетворяване на ипотекарния кредитор на „Атанасов“ ЕООД и „Сити Тур“ ЕООД - „Първа инвестиционна банка“ АД по силата на договори за учредяване на договорни ипотеки, сключени с нот.актове от 2007г., като обезпечение на получени от банката кредити от 2007г. В този смисъл счита, че с мотивите си, че ПИБ,АД няма качеството на кредитор по чл.717н от ТЗ в производството по несъстоятелност, се пререшава въпрос, по който е постановен вече съдебен акт. Тези изводи сами по себе си са неправилни и немотивирани. Ако банката действително няма качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник, исковата претенция следваше да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а не да бъде отхвърлена като неоснователна. За неправилни и незаконосъобразни счита изводите на съда, че липсват извършени нарушения от страна на синдика С. в производството по несъстоятелност на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД. Съдът не е коментирал нито едно от направените твърдения на банката за допуснати закононарушения в производството. Не са коментирани твърденията на банката за извършени действия и бездействия от страна на синдика, довели до настъпилата вреда в правната й сфера. Не е обсъдено нарушението на синдика, свързано с приемането на разсрочено плащане на цената от страна на купувача, каквото разсрочване не е било разрешено от страна на съда по несъстоятелността и е увреждащо действие от страна на синдика. Освен това уговореният от синдика начин на плащане на 3 цената на недвижимия имот е в противоречие с разпоредбата на чл.717д от ТЗ. Договорените с купувача срокове за плащане на цената са неоправдано дълги. Целта на С. е била да увреди банката, тъй като той е знаел за ипотеките и че продажните цени следва да бъдат разпределени в нейна полза. Реално плащане за единия имот е получено две години след уговорения срок.
Синдикът не е направил никакви усилия да събере остатъка от продажната цена, не е търсена и отговорност от купувача. Цената за другия имот е получена вместо на 31.08.2017г. едва на 29.01.2018г. Частичната сметка за разпределение е изготвена от синдика две години след датата, на която е следвало да бъде извършено плащане на цената по първата сделка. От това забавяне банката търпи вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва финансовия си ресурс. По –нататък въззивникът излага, че има информация, че синдикът е сключвал договори за наем с трети лица, с които са отдавани под наем ипотекираните имоти, при явно неизгодни условия и много ниска наемна цена. Суми от наемите не са разпределяни на банката, което само по себе си представлява увреждащо интересите на банката действие на синдика.
Друго увреждащо негово действие е изготвянето на сметката за разпределение, отменена от ВнАпС по в.ч.т.д. № 665/2018г., в която ПИБ, АД не е включена като единствен кредитор с право на привилегия за получаване на двете продажни цени. Оспорва и извода на съда за липса на настъпили вреди от действията на синдика и претърпени пропуснати ползи в следствие на горепосочените нарушения. Поддържа и искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди. Погрешни са изводите на съда, че вредите имат хипотетичен характер. Изчисление за вредите е направено от в.лице по приетата по делото
ССчЕ. Счита за доказани и пропуснатите ползи на банката от това, че синдикът не е превел парите от продажбите на ипотекираното имущество. С това синдикът е попречил да се погаси задължение по обезпечените кредити. Задълженията и по двата кредита са надхвърляли многократно получената продажна цена от реализацията на имотите, като получената сума от двете продажби е общо 1 109 241лв., а задълженията по двата кредита - 4 931 462,28лв. и 4 871 562,98лв. Твърди, че банката е пропуснала да погаси свое изискуемо задължение с продажните цени от двете продажби. След погасяването на задължението с цената на имотите, банката е могла да ползва получения паричен ресурс за основната си дейност по кредитиране, която да генерира 4 печалба. Доказан по делото е размерът на приходите, които биха се получили, ако банката беше получила в своя патримониум сумите от двете продажби.
Неправилни са и изводите на съда за неоснователност на иска, свързана с наличието на солидарна отговорност между синдика и неговия застраховател.
С оглед на изложеното моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените от банката искови претенция. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна С. С. счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД не е изразило становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявени са в условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.663 ал.4 ТЗ.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, / ПИБ, АД/, ЕИК 831094393, гр.София претендира от ответниците С. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Д. – синдик на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД /н./ и „Булстрад Виена Иншурънс група“ АД, ЕИК 000694286, гр.София – застраховател на синдика солидарно заплащане на сумата от 10 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на синдика, както и от С. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Д. - синдик на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД /н./ заплащане на сумата от 20 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на синдика.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че с договори за продажба на недвижими имоти, сключени в нотариална форма на 23.10.2007г. „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД е прехвърлило на „Атанасов“ ЕООД и „Сити Тур“ ЕООД правото на собственост върху два свои недвижими имота, находящи се в гр.Добрич, с идентификатори № *** и № ***. От своя страна
„Атанасов“ ЕООД и „Сити Тур“ ЕООД са учредили в полза на ТБ „МКБ 5
Юнионбанк“ АД - праводател на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с нотариални актове № 162 и № 163 от 20.12.2007г., две договорни ипотеки върху собствените си имоти като обезпечение на получени от банката кредити в размер на 1 227 000 евро по договори за кредит № 030-70 от 19.12.2007г. и № 030-71 от 19.12.2007г. Действителността на учредените ипотеки не е атакувана по исков ред.
С решение № 184/27.12.2010г. по търг.дело № 146/09г. е открито производство по несъстоятелност на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД, а с решение № 117/04.07.2011г., вписано в Търговския регистър на 12.07.2011г., дружеството е обявено в несъстоятелност.
С решение № 209/23.11.2011г. по търг.дело № 172/11г. на ДОС, влязло в сила на 27.02.2013г., на осн.чл.646 ал.2 т.4 ТЗ /отм./ са обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец договорите за продажба на двата недвижими имота, правото на собственост върху които е прехвърлено от „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД на „Атанасов“ ЕООД и „Сити Тур“ ЕООД.