Решение № 3022 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3022 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100501523 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 414738/18.12.2025 г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 23108 от 16.12.2025 г., постановено по гр. дело № 68047/2024 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ответниците Д. И. С. и Я. К. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки един от тях поотделно дължи на жалбоподателя - ищец сумите, както следва: 133,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2022 г., както и 5,22 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 14.06.2022 г.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част, с която се приема, че не са ангажирани доказателства относно изпадането на ответниците в забава, позовавайки се на общите условия от 2016 г., определящи падежа на процесните вземания, а именно: 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваните части и вместо него да се постанови друго, с което акцесорните искове за мораторна лихва върху всяка една от отделните главници съответно за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение да бъдат уважени. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Я. К. Г. и Д. И. С..

1

Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

Решение № 23108 от 16.12.2025 г., постановено по гр. дело № 68047/2024 г. по описа на СРС, 75 състав, не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е признато за установено, че ответниците Д. И. С., ЕГН ********** и Я. К. Г., ЕГН ********** дължат на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 всеки от тях сумата от по 896,56 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж. к. ********, ведно със законната лихва считано от 14.07.2022 г. до окончателното плащане, както и 26,19 лв. – такса за услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.07.2022 г. до окончателното плащане, т. е. със сила на пресъдено нещо между страните е установено наличието на главен дълг в посочените размери.

Доколкото установеното главно вземане за цена на топлинна енергия се отнася за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., то приложение следва да намерят общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като в чл. 33, ал. 1 от същите се предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на 2 изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Следователно, анализът на посочените клаузи от общите условия показва, че лихва се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва - арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая ответниците са изпаднали в забава относно задължението си за главница за цена на потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след издаване на общата фактура за първия отчетен период на 31.07.2019 г., т. е. от 15.09.2019 г. и до посочената крайна дата 14.06.2022 г., те дължат лихва за забава в претендирания размер от общо 267,66 лв., който не е бил оспорен в хода на процеса, която претенция е начислена за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2022 г. Следователно, всеки един от ответниците се явява задължен за сумата от по 133,83 лв., на колкото се равнява претендирания от ищеца размер, поради което предявените срещу тях акцесорни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени изцяло по отношение на всеки един от тях поотделно.

Не до такъв извод настоящият съдебен състав достига по отношение на акцесорната претенция за лихва за забава върху главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като по отношение на него липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.07.2022 г. Изложеното обосновава извод, че в тази част акцесорната претенция се явява неоснователна и възраженията на въззивника в обратния смисъл са не следва да бъдат споделени.

Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените срещу всеки един от ответниците акцесорни искове за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е неправилно и следва да бъде отменено, като същите се уважат, а в останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.

На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната – 1,95583. По изложените съображения въззивният съд намира, че счетените за дължими суми следва да се присъдят в превалутирания им размер в евро, а именно: 68,43 евро (равняваща се на 133,83 лева) обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2022 г., като едновременно с това се посочи и левовата им равностойност, доколкото така е предявена исковата претенция.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът - ищец има право 3 на направените от него разноски съразмерно с допълнително уважената част от исковете, а именно: сумата от 5,95 евро (с левова равностойност от 11,64 лева – разноски за заповедното производство, сумата от 146,40 евро (с левова равностойност от 286,34 лева) – разноски за исковото производство и сумата от 173,35 евро (с левова равностойност от 339,04 лева) – разноски за въззивното производство, при което всеки един от ответниците следва да бъде осъден да му заплати съответно сумата от по 2,97 евро (с левова равностойност от 5,82 лева) – разноски за заповедното производство, сумата от по 73,20 евро (с левова равностойност от 143,17 лева) – разноски за исковото производство и сумата от по 86,67 евро (с левова равностойност от 169,52 лева) – разноски за въззивното производство. В полза на въззиваемите ответници не следва да се присъждат разноски във въззивното производство, тъй като те не претендират и не доказват извършването на такива.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 23108 от 16.12.2025 г., постановено по гр. дело № 68047/2024 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. И. С., ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 68,43 евро (равняваща се на 133,83 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. И. С., ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 68,43 евро (равняваща се на 133,83 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2022 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23108 от 16.12.2025 г., постановено по гр. дело № 68047/2024 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. И. С., ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 2,67 евро (равняваща се на 5,22 лева), представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 14.06.2022 г.

ОТМЕНЯ Решение № 23108 от 16.12.2025 г., постановено по гр. дело № 68047/2024 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация 4

София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Я. К. Г., ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 68,43 евро (равняваща се на 133,83 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Я. К. Г., ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 68,43 евро (равняваща се на 133,83 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2022 г.