Решение № 318 от 16.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев

Апелативна прокуратура - София

Ангел Попколев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601177 по описа за 2020 година С присъда №71 от 15.10.2018г., по нохд №230/2018г., Окръжен съд гр.Видин е признал подс.И. П.за виновен в извършване на престъпление по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5/пет/ години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.

Със същата присъда, съдът признал подс.И. П.за виновен в извършване на престъпление по чл.242 ал.1 б.“б“ и „г“ от НК, вр.чл.18 ал.1 от НК и го е осъдил на 4 /четири/ години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.

На осн.чл.23 ал.1 от НК съдът определил едно общо наказание на подс.И. П., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, които да бъдат изтърпени при първоначален „общ“ режим, както и глоба в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.

1

На осн.чл.59 ал.1 от НК съдът зачел времето, през което подс.И. П.бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“. На осн.чл.242 ал.7 от НК и чл.354а ал.6 от НК отнел в полза на Държавата предмета на престъплението, произнесъл се по веществените доказателства и по направените по делото разноски.

Срещу постановената присъда постъпила жалба от подсъдимият чрез защитника му.

С присъда №5 от 20.03.2019г. по внохд №1564/2018г., Софийски апелативен съд, НО, 8-ми състав е признал подс.И. П.за невиновен в извършване на престъпление по 242 ал.1 б.“б“ и „г“ вр.чл.18 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.304 от НПК го оправдал по това обвинение. Със същата присъда, съдът отменил присъдата в частта, в която на осн.чл.23 ал.1 от НК на подс.П. било наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години при общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева. Съдът изменил присъдата в частта, в която подс.П. бил осъден на лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години за извършено престъпление по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК, като намалил размерът на наказанието на 4 /четири/ години и го оправдал по повдигнатото обвинение за довършено престъпление по чл.242 ал.3 от НК. САС потвърдил присъдата в останалата част.

С Решение №178/28.10.2019г. постановено по н.д. №659/2019г., ВКС, Първо НО, отменил въззивната присъда №5/20.03.2019г., постановена по внохд №1564/2018г. по описа на САС, НО, 8-ми въззивен състав, в частта, с която подс.И. П.е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК и е върнал делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание.

С Решение №55/12.02.2020г., САС, НО, 1-ви състав, изменил присъда от 15.10.2018г., постановена по нохд №230/2018г. на Видински окръжен съд, като намалил наказанието лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК от 5 /пет/ на 4 /четири/ години, като на осн.чл.304 от НПК оправдал подс.И. П.за довършено престъпление по чл.242 ал.3 от НК, като потвърдил присъдата в останалата й част.

2

С Решение №106/20.10.2020г. по н.д. №411/2020г., ВКС, Трето НО отменил въззивно решение №55/12.02.2020г., постановено по внохд №1295/2019г. от САС, НО, 1-ви състав, в наказателно-осъдителната част относно престъплението по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за това престъпление, от стадия на съдебното заседание.

Срещу постановената присъда от ОС Видин е постъпила жалба от подс.П. чрез защитника му – адв.И.. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, че е необоснована и наложените наказания са явно несправедливи. В допълнение към жалбата се поддържат оплаквания за непълнота на доказателствата и нарушение на закона. Нарушен бил чл.303 ал.1 от НПК – присъдата била постановена на предположения, а не на доказателства. Като отегчаващи вината обстоятелства били приети факти от фактическият състав на престъплението. Престъплението било във фаза опит – недовършен поради намеса на митническите органи, тъй като подс.П. влязъл в България за извършване на митническа проверка, а бил признат за виновен за довършено престъпление. При определяне на наказанието на подсъдимия, не били обсъдени неговият семеен статус, възраст, процесуално поведение и критично отношение към извършеното. Моли се да бъде отменена присъдата и да бъде признат подс.П. за невиновен или да бъдат намалени по размер наложените му наказания.

В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, защитата на подс.П.

– адв.И. посочва, че предмет на настоящата жалба и процес е само част от коригираната присъда на Окръжен съд Видин, с която подсъдимия е бил признат за виновен за транспортиране на оцетен анхидрид.

Първоинстанционният съд посочил относно субективната страна на престъплението, че знанието на подсъдимия, че превозва оцетен анхидрид се извежда само от косвени доказателства, каквото е заключението на експерта Р. П.. В две отменителни решения ВКС е посочил, че частта от заключението на вещото лице, на която се е позовал първостепенния съд относно начина и транспортиране на полиетилена не е косвено доказателство, а хипотеза. Моли 3 да бъде съобразено това становище на ВКС, не защото има наличие на чл.355 от НПК, а просто защото е така. Фактите сочели, че в тази част експертизата е предположила, това е хипотеза, а не факт, който е обсъден, още повече, че експертизата не е доказателство, а е способ за доказване. По същия начин ВКС се произнесъл и по мотивите на първоинстанционния съд и друг състав на Апелативния съд, относно кредитирането на показанията на св.Ч. не относно тези факти, които е възприел при и по повод извършената митническа проверка, а неговите предположения относно маршрут и скорост, и в тази част ВКС обявил, че не са косвени доказателства свидетелските показания, а хипотеза, поради което не са налице условията на чл.303 от НПК. ВКС и в двете си отменителни решения посочил, че първоинстанционния съд и предходните състави на Апелативен съд не са съобразили субективни факти по делото, а именно правата, действията и задълженията на един превозвач, визирани в чл.8 от Закона за международните автомобилни превози и че товарът, натоварен в Словения в автомобила, управляван от подсъдимия е бил същият, който е намерен в митнически пункт, с митническа пломба, върху която не е било въздействано и във вида, в който е бил натоварен. Самият превозвач носи отговорност за броя на товарите и за тяхното подреждане. Подс.П. нямал задължение да разковава сандъците и да проверява какво има в тях. Достатъчно било, че митническите документи са оформени по реда и от компетентен орган и автомобила е запечатан с оригинална пломба, която е открита в този вид от българските митнически власти. Защитата моли да бъде постановена оправдателна присъда, защото фактите са такива и обвинението не е доказало, че подс.П. е знаел, че пренася оцетен анхидрид и умишлено го е пренесъл през границата на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи.

В своя защита, подс.П. поддържа казаното от защитата си. Реализирайки правото си на последна дума подс.П. заявява, че след 35 месеца иска да си отиде вкъщи.

Представителят на Апелативна прокуратура посочва, че подсъдимия е предаден на съд затова, че е пренесъл през границата на страната прекурсор от който може да се произведе наркотично вещество. От събраните на досъдебното производство и в съдебната фаза доказателства, правело 4 впечатление, че не е обърнато внимание на факта за начина на транспортиране на веществата. Според прокурора, дори подсъдимият да е присъствал на товаренето на стоките, той не може да възприеме съдържанието на същите, предвид което и с оглед на факта, че престъплението по чл.242 ал.3 от НК следва да се извърши при условията на пряк умисъл, то на същия не може да му бъде вменено във вина, че е осъществил този престъпен състав. Наличието на характерна миризма на определени химически вещества за лица, които не са запознати с тези процеси, не могат да бъдат възприети от тях и интерпретирани по начин, че тяхното поведение е насочено към осъществяване на определено престъпление. Поради тези съображения, прокуратурата счита, че подс.П. следва да бъде признат за невиновен.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

Подсъдимият И. П.е роден на ***г. в гр.***, обл.***, гражданин на Федерация Босна и Херцеговина, разведен, със средно търговско образование, неосъждан, с персонален идентификационен номер 2402958181955.

Подс.П. работел като международен шофьор. На 15.12.2017г. той пристигнал на ГКПП Дунав мост 2 за влизане от Румъния в България с товарен автомобил „DAF“ с босненска регистрация №* * * с полуремарке „Мурсем“ с рег.№МО 10941 ЕВ. Митническите служители от мобилната група И. Ч. и Б.Б. отделили за проверка товарната композиция. При извършената му проверка, подс.П. заявил, че превозва полиетилен от Словения за Турция и представил митнически документи. След преценка и анализ на риска, митническите служители ескортирали товарната композиция от ГКПП, който се намира на румънския бряг до халето на ТИР терминала в гр.Видин, за рентгенов контрол и щателна митническа проверка. Докато ескортирали товарната композиция по Дунав мост 2, на свидетелите им 5 направило впечатление, че шофьорът подс.П. карал много бавно камиона, със скорост от около 60 км/ч и изоставал от ескортиращия автомобил на митническия служител св.Б.. Когато пристигнали на ТИР терминала, свидетелите позиционирали товарната композиция в състояние годно да бъде сканирана с мобилна рентгенова система HCVM6032L.

Св.Ч. поискал подс.П. да напусне превозното средство на безопасно разстояние, за да може то да бъде изследвано на рентген, при което водачът видимо се притеснил.

При разчитане на изображението в предната част на ремаркето, от митническите служители били видени големи бидони, съдържащи течност.

Митническите служители продължили с физическа проверка и след отваряне на товарното помещение установили сандъци с различна големина. При демонтиране капака на първия сандък, вдясно от челната страна на ремаркето установили наличието на бидон с течност, като при развиване на капака усетили остра задушлива миризма на оцет, характерна за оцетен анхидрид.

Св.Б. забелязал пакет с нарушена цялост, от който се показвала малка четчица, която той свързал със ZIP инструменти за оръжия и при отваряне на пакета видял пистолет. По време на митническата проверка подс.П. продължавал да е видимо притеснен, което било възприето от свидетелите Ч. и Б.. Проверката била преустановена, като било уведомено ръководството на Митница Лом. Пристигнал разследващ митнически инспектор при Митница Лом, който извършил претърсване и изземване, за което бил съставен съответен протокол. Съставеният протокол бил одобрен с разпореждане №230/16.12.2017г. по чнд №374/2017г. на Окръжен съд Видин, съгласно изискванията на НПК.

При извършеното претърсване и изземване били намерени и иззети 5 броя пластмасови съдове /ПВЦ кубове/ с вместимост 1000 литра, пълни с течност, наподобяваща по мирис оцетен анхидрид – прекурсор за производство на хероин, както и 22 броя пластмасови туби, пълни с течност, наподобяваща по мирис оцетен анхидрид, като общото количество възлиза на 5505 /пет хиляди петстотин и пет/ литра.

В един от палетите били намерени и иззети, укрити в черна платнена торба и увити във фолио 1 брой пистолет „Зиг-зауер“, 1 брой боен пистолет 6