Акт № 1936 от 21.05.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 140

Номер

140

Година

18.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.18

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова дело номер

20124100501494 по описа за

2012 година

12

За да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на ГПК отменен.

С Решение № 1059/30.10.2012г., постановено по гр. д. № 375/2002г. Великотърновският Районен съд е постановил да се изнесе на публична продан недвижим имот, подробно описан, допуснат до делба между страните по делото Т. А. Р. и Р. А. И. при равни права.

Със същото решение е осъдена Р. А. И. да заплати на Т. А. Р. сумата от 11075лв. обезщетение за ползването, от което е лишена на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, допуснат до делба, за периода от 01.03.2002г. до 01.03.2012г., като е отхвърлен искът за горницата до 12000лв. по главницата и за сумата от 500лв., представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от 20-то число на месеца, за който се дължи до 01.02.2012г. като неоснователен.

Със същото решение е осъдена Р. А. И. да заплати в полза на Т. А. Р. сумата от 392лв., представляваща 1/2 от направените в недвижимия имот, допуснат до делба подобрения , като е отхвърлен искът за горницата до 1200лв.

Със същото решение е осъдена Т. А. Р. да заплати на Р. А. И. сумата от 1823,50лв., представляваща 1/2 от направените в недвижимия имот, предмет на делбата разходи за подобрения.

Присъдени са разноски съобразно уважените сметни претенции.

С решението е оставено без разглеждане възражението на Р. А. И. за прихващане на вземането в общ размер на 2003,50лв., на сумите по изпълнителния лист, издаден за разноските по гр.д. № 375/2002г. със сумите, които Р. И. дължи на Т. Р. за извършените от нея подобрения.

Против това решение са постъпили жалби от Т. Р. и Р. И..

Т. Р. обжалва решението в частта му, с която е уважена претенцията на Р. И. за заплащане на сумата 1823,50лв. за извършени от нея подобрения в процесния имот, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на 50лв. лихва върху обезщетението за лишаването на Р. от ползване на процесния недвижим имот. Обжалва се решението в частта му относно разноските.

Претендира се да бъде отменено решението в частта му относно присъдените суми за извършени подобрения, понеже съдът необосновано е присъдел цялата стойност на претендираните разходи, а не само тези от тях, с които се е увеличила стойността на имота, като не е бил съобразен и фактът, че ремонтите са направени без знанието и съгласието на другия съсобственик на имота. Част от разходите не представлявали подобрения в имота и претенцията била незаконосъобразно уважена за тях. Възразява се, че подобренията касаят цялата сграда в режим на етажна собственост.

По отношение присъждането на мораторна лихва от 500 лв. върху присъденото обезщетение се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на исковата сума, поради това, че изводите на съда противоречат на закона.

Претендира се отмяна на решението в частта относно присъдените разноски.

Р. обжалва решението в частта относно претенцията за обезщетение за ползване на имота, относно частта за присъждане на суми за подобрения извършвани в него, като се претендира да бъде отхвърлена изцяло претенцията за обезщетение за ползването на имота и да се измени обжалваното решение в частта относно присъдените суми за подобрения, като вместо 392 лв. на ищцата Т. Р. да бъдат присъдени 345 лв., представляващи половината от общия размер за извършеното.

Претендира се да бъде извършено прихващане на вземанията на Р. И. в размер 1823,50 лв. в резултат на извършени подобрения в спорния имот, с вземанията за подобрения на Т. Р. в размер на 345 лв. Претендират се разноски за първоинстанционното производство по чл. 38, ал.2 ЗА, както и разноски за въззивната инстанция.

Развити са подробни доводи в насока неправилността на решението в обжалваната му част. Сочи се, че съдът не е взел предвид депозираното възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за присъждане на обезщетение за ползване на процесния имот.Твърди се, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетението, тъй като И. не е ползвала процесния имот за периода, за който е предявена претенцията.

Неправилно е определен и размерът на подобренията, извършени от Р. в имота, като съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице, докато И. намалила своята претенция съобразно това заключение.

Неоснователно било отхвърлено възражението за прихващан на дължими суми, при наличието на предпоставки за допустимост на това възражение.

Неоснователно съдът е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение в полза на И., вместо да ги присъди в полза на адвоката й.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбите доводи, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

И двете жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и против обжалваем съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.

Обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

По същество на подадените жалби:

С решение № 203 от 22.03.2005г. по делото ВТРС е допуснал да се извърши съдебна делба между Т. А. Р. И Р. А. И. при равни права за всяка една от съделителките, на недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул.”Д.”№.., подробно описан .

В първото по делото заседание по допускане на делбата съделителката Т. А. Р. е предявила следните претенции:

Претендира се сумата от 1200лв., представляваща половината от сумата, разходвана от Р. за извършване на ремонт в част от процесния имот, изразяващ се в подмяна на подова настилка на една от стаите чрез направа на бетонова плоча на пода, замазка върху нея, като се твърди, че ремонтът/подобрението / е бил наложителен, с оглед това, че стаята, която е ремонтирана, е била негодна за ползване.

Тази претенция е призната по основание от страна на ответника по същата, чрез изявление на нейния процесуален представител в съдебно заседание на 01.03.2012г.

Претендира се и сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение за ползата, от която Р. била лишена за ползване на нейния дял от процесния имот за периода от 01.03.2002т. до 01.03.2012г., равняваща се на 1/2 част от пазарния помесечен наем на имота за процесния период. Претендира се и сумата от 500лв. мораторна лихва върху главницата, за целия период на забавата до предявяване на сметната претенция. По отношение на тази претенция се твърди, че спорният имот е ползван съвместно от двете съделителки до лятото на 2001г, като през юли-август същата година И. сменила бравата на външната входна врата на имота, с което лишила Р. от ползването му, като от този момент насетне имотът се ползвал само от И..

С нотариална покана от 13.02.2002г. , получена от И. на 14.02.2002г., Р. поискала от И. да й бъдат предадени ключове за достъп до имота. Наведено е твърдение, че ищцата по сметната претенция няма достъп до имота и към датата на предявяването й- 01.03.2012г. Тази претенция е оспорена от ответника по същата с изявление на процесуалния представител на същата в съдебно заседание на 01.03.2012г., като са депозирани възражение за изтекла погасителна давност и възражение, че ответницата не е ползвала спорния имот през процесния период, ерго, не е пречила на ищцата да упражнява правата си по отношение на този имот.

В хода на устните състезания по делото процесуалният представител на Р. И. е депозирал възражение за прихващане на дължими суми, като моли съда да извърши прихващане на дължимите суми по изпълнителния лист, издаден въз основа на решението по допускане на делбата в полза на И. със сумата, която последната дължи на Р. за извършени в спорния имот подобрения.

Р. И. е предявила против Т. Р. претенция за заплащането на сумата 3041,50лв., намалена в последствие на 1823,50лв. с твърдението, че е разходвала исковата сума за извършване на подобрения на процесния имот, с цел същият да бъде приведен в годен за обитаване вид. Твърди се, че към момента на откриване на наследството на общия наследодател на двете съделителки имотът не е бил завършен и не е можело да се обитава. Твърди се, че през периода 09.05.1997г. до 20.11.2002г. И. е извършила подобрения в спорния имот, подробно описани в справка, приложена към писмената молба, с която се предявява сметната претенция. Претенцията е оспорена от ответника по същата, чрез изявление на нейния процесуален представител в съдебно заседание на 04.04.2012г., като е наведено възражение, че част от ремонтните дейности касаят общи части на сградата / вертикален водопроводен щранг и тротоарна пътека/, а друга част представляват текущи ремонти, а не подобрения в имота.

Фактическата обстановка по предявените сметни претенции, които са допуснати от съда във вида, в който са предявени, е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като са направени правилни правни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. Така установената фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция и настоящият състав счита, че не следва да я възпроизвежда в своето решение.

По същество на претенциите и по оплакванията в жалбите:

По жалбата на Р. И.:

Така депозираната жалба е неоснователна.

По предявената сметна претенция: Оплакването на жалбоп¯дателката И. е, че съдът е присъдил сума, надвишаваща размера на разноските за подобрения в спорния имот които Р.- ищцата по сметната претенция -е направила при извършването им. Тази претенция не се оспорва по основание. По делото са налице достатъчно доказателства, установяващи извършването на подобренията, твърдяни от ищцата. Заключението на съдебно- техническата експертиза установява размера на разходите, направени от ищцата на 784лв. Съдът е присъдил половината от тази сума. Вещото лице е посочило, че намалява стойността на извършените подобрения с 12%, поради настъпило остаряване и е посочило , че тази стойност след извършеното приспадане е 690лв. Жалбоподателката претендира да бъде присъдена половината от тази сума. Настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е присъдил половината от разноските, направени за извършване на подобрения в имота, без да отчита овехтяване. В случая се касае за претенция по чл. 30,ал. 2 от ЗС, а не за такава по чл. 72,ал.1 от ЗС. След като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си в съсобствеността, следва разноските, направени за привеждане на имота в състояние годно за обитаване, да бъдат поети от двете съсобственици поравно, в размера, в който са направени.

Претенцията се явява основателна до размера, посочен по- горе и присъден от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение в тази си част се явява правилно и следва да се потвърди.

По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за ползите от имота, от които ищцата Р. е била лишена:

Тази претенция е основателна. Тя намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 31,ал.2 от ЗС. Съгласно този текст когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Разпечатката съдържа 60 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/faa43cc5-2530-4765-8e78-d6ec5db92e82