Решение № 62 от 21.01.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3039/2024
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 21.01.2025
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Пламен Димитров Караниколов
Цитирани разпоредби
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178е · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Варна, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110203039 по описа за 2024 година установи следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. М. Т., ЕГН ********** против : Глоба с фиш за серия "ОВ" № **********/10.08.2023 г. издаден от Г. Р. – к.о при Общинска полиция - Варна, с който за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и е било наложено адм. наказание "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание чл. 178Е. от ЗДвП.
С жалбата бланкетно се моли да бъде отменен издадения фиш като незаконосъобразен и неправилен, постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и противоречия с материално правните разпоредби. Сочи, че не притежава СУМПС и не е управлявал 1 автомобила на процесната дата. Моли съда да отмени наложената му глоба с фиш
В съдебно заседание, въззивникът се явява лично. В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакувания фиш на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител по делото.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2023 год. Г. Р. – командир на отделение в Общинска полиция –Варна, съставил срещу въззивника Л. М. Т.: глоба с фиш, серия "ОВ" № **********, като в него посочил, че на 10.08.2023 год. е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДП тъй като около 01:40 ч., в гр. Варна, на ул.
"Средна гора" до № 1 е паркирал л. а. а марка "Ситроен" с рег. № **********, собственост на Л. М. Т. върху тротоар. На нарушителя на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП е било изпратено уведомление от МВР – ОД МВР – Варна, Структурно звено – Сектор „ОП“.
Глоба по фиш № серия "ОВ" № **********/10.08.2023 г. на Община – Варна е изпратен на ТД НАП – София, Дирекция„Събиране“. По искане на на възз. Л. М. Т. от 05.07.2024 г. му е предоставено копие на глобата по електронен път.
В ТД на НАП – София, Дирекция „Събиране“ било образувано изпълнително дело под № 22120004128/2012 срещу възз. Т. за задължения, които включват глоба по фиш серия "ОВ" № **********/10.08.2023 г. на 2
Община – Варна в размер на 50.00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на пътното платно за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходците.
Видно от текста на цитираната правна норма същата не е от категориите на забранителните, а регламентира възможността за престой и паркиране в населените места, като съдържа общи правила за това.
3
Разпоредбата предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места:
1.) паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието). Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят на конкретен участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при които превозното средство може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място.
В обстоятелствената част на глобата с фиш липсват факти досежно мястото на което е било паркирано МПС-то, в частност било ли е определено от собствениците на пътя или администрацията за паркиране или не.
Посочения факт е от съществено значение за съставомерността на вмененото нарушение, тъй като както бе посочено по-горе паркирането върху тротоара в населени места е допустимо на определено от собственика на пътя или администрацията място и при спазване на определени условия при паркирането.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на глобата с фиш, същите, ведно с датата и мястото на извършване, индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването на фактите, които ги касаят по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като лишава нарушителят от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, описаното по-горе процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се 4 установяват едва в с. з., тъй като същите императивно следва да присъстват в НП.
В случая на практика е налице пълна неясно във волята на АНО досежно това за какво точно нарушение и при какви приети за установени факти е ангажирал отговорността на въззивника.
Доколкото с Глоба с фиш на въззивника е наложено наказание за нарушение наказуемо по чл. 178е от ЗДП съдът след преценка на събраните по делото доказателства и на база установените в хода на съдебното следствие факти счете, че въззивника не е извършил такова нарушение.
Нормата на чл. 178е. от ЗДП предвижда санкция за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. На свой ред нормата на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДП вменява забрана за престой и паркиране на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях.
Като собственик на процесното МПС в глоба с фиш е посочен възз. Л.
М. Т.. Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лицесобственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговоростта на въззивника.
Същият оспорва, че именно той е управлявал автомобила, като посочва, че не притежава СУМПС и на посочената във фиша дата и час автомобила е управляван от В. Л. Т., ЕГН **********, гр.София, ул.“**********“ № **, вх.
**, ет. **, ап. **.
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. В конкретния случай видно от справката от централната база на 5 сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е възз.
Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В случая съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП собственикът на МПС въззивникът е понесъл тежестта за установяване на водача на МПС.
Същият, обаче, е посочил на кога е предоставено МПС, като е ангажирал и доказателства за това. Вместо да извърши разследване и да установи посоченото лице, както и дали автомобила се намира в негово владение, АНО е отказал да анулира фиша, тъй като не били представено копие от свидетелството за управление на МПС.
Съдът намира, че възз. не би могъл да се сдобие правомерно с копие от български личен документ на друг български гражданин, като изиска от него предаването на такова копие. Вярно е, че процедурата изиска предоставяне на копие от СУМПС на управляващия водач, което по смисъла на ЗБЛД е личен документ, копие от който не следва да се предоставя на трети лица извън държавните институции, но пък този правен парадокс е преодолим чрез провеждане на административно разследване от компетентните за това административни полицейски органи. Наказващият орган е следвало да изиска допълнително доказателства, ако е била налице неяснота относно вписаните във декларацията факти, за да изпълни задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , следвало е да прояви активност и със способите дадени му от закона, като контролен орган, най малко да изиска обяснения от посоченото в декларацията лице. Вместо да извършат разследване и да установят в чие владение се намира автомобила, с които очевидно системно се извършват нарушения, видно от данните по преписката, органите на МВР са отказали да предприемат каквито и да било законосъобразни мерки. Като не е проявил никаква процесуална активност, и като не е изяснил обстоятелствата по случая е допуснал съществено процесуално нарушение.
6
Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението за което е издаден електронният фиш, да е извършено от наказаното лице, което обосновава извод за неправилност на същия. В този смисъл е практиката на АС-Варна- Решение на АС - Варна по к. адм. дело № 1024 по описа на съда за 2017 г.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Глоба с фиш, серия "ОВ" № **********/10.08.2023 г. издаден от Г. Р. – к.о при Общинска полиция - Варна, с който на Л. М. Т., ЕГН ********** за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание "глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание чл. 178Е. от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 7
8