Определение № 677 от 10.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 677 гр. Бургас, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500328 по описа за 2025 година

Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от юрисконсулт Свилен Стоянов в качеството на пълномощник на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против разпореждане № 521 от 14.01.2025г. по ч.гр.д.№ 8585 по описа за 2024г. на БРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. Д. В. за претендираната главница, договорна /възнаградителна/ лихва, обезщетение за забава, както и съдебни разноски.

Жалбоподателят е изложил оплаквания, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Намира за неправилен извода на съда, че застрахователната премия е условие, наложено от банката, а не е избрана доброволно от потребителя. Подчертава, че застраховката, която банката предлага не е задължително условие за получаване на кредита, а потребителят е избрал допълнителната услуга, което е обективирано в заявлениетодекларация за установяване на договорни отношения. В този смисъл бил и чл.19 от договора за кредит, в който изрично било посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховки. Изтъква, че потребителят не е заплатил застрахователните премии със свои лични средства, а са платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс- кредит от страна на банката, която е превела дължимите суми на третото лице- застраховател. Изтъква се, че в конкретния случай застраховките не са задължително условие за получаване на кредит, поради което не са включени в ГПР. Кредитополучателят е декларирал избора на тази допълнителна услуга в искането за откриване на договорни отношения, а в чл.7.2.3 от договора за кредит изрично е възложил на кредитора да преведе частта от средствата от кредита /общия размер на кредита/, касаеща размера на застрахователната премия, на съответния застраховател.

В заключение се сочи, че разходите за сключването на застрахователен договор /стойността на застрахователната премия/ са част от общите разходи по кредита само ако 1 сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита. По аргумент за противното, след като не е задължително условие за получаването на кредита, то разходите по тази допълнителна услуга не се включват при изчисляването на ГПР. Затова намира, че в конкретния случай законосъобразно разходите за застраховка не са включени в изчисляването на ГПР. Цитира практика на БОС и ВКС /определение № 50685 от 30.09.2022г. на ВКС по гр.д.№ 578/2022г., Трето гр.отд./.

Изтъква се още, че не отговаря на фактическата обстановка констатацията на РС, че заявителят не е изпълнил дадените указания за предоставяне на подробна справка за формиране на сумите, отпуснати като кредит.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като вместо това се постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 980,22 лв. главница; 151,28 лв.- договорна лихва; 143,23 лв.- обезщетение за забава и 175,499 лв. за съдебни разноски.

Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице.

Ето защо съдът намира жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.

Частно гражданско дело № 8585 по описа за 2024 г. на Бургаския районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от жалбоподателя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, чрез юрисконсулт.

Със заявлението съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против А. Д. В. с ЕГН: ********** от с.Зидарово, ул.

„Стоян Величков“ №1 за следните суми: главница в размер на 980,22 лв., представляваща задължение за главница по договор за потребителски кредит № 7053590211 от 25.04.2024 г.; договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 151,28 лв. за периода от 25.06.2024г. до 25.11.2024г.; обезщетение за забава за периода от 25.06.2024 г. до 4.12.2024г.- 143,23 лв., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В т.9, б. ”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане представлява изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №7053590211 от 25.04.2024г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 4.12.2024г.

В т.12 като документ, от който произтича вземането е посочено извлечението от счетоводните книги по партида Договор за потребителски кредит № 7053590211 от 25.04.2024г.

Като допълнителна информация в т.14 е посочено, че договорът не е сключен при общи условия. Съдържанието по чл.11 от ЗПК било инкорпорирано в договора, като всяка от страниците на договора била подписана от страните. Допълнително е поискано присъждане на разноски, включващи платената държавна такса- 25,49 лв. и юрисконсултско възнаграждение- 150 лв.

Представени са доказателства- извлечение от счетоводни книги с дата 4.12.2024г., заверени преписи от договора за потребителски кредит, заявление- декларация за установяване на договорни отношения, стандартен европейски формуляр за предоставяне на 2 потребителски кредити, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, информация за застрахователната програма, Общи условия на застрахователната програма, сертификат за застрахователна програма, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ .

Представени са и доказателства за представителната власт на лицето, подписало извлечението, както и за представителната власт на юрисконсулта, подал заявлението от името на банката, квитанция за внесена държавна такса и списък на разноските.

Бургаският районен съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да посочи в 3- дневен срок от получаване на заявлението как е формирана сумата, отпусната по кредита, в т.ч. какви други услуги /застраховки, такси и пр./ са предоставени извън кредита и тяхната стойност, както и каква част от претендираната главница е за предоставен и невърнат кредит и каква част за неплатени такси, застраховки и други услуги; размерите на договорната и мораторната лихва, начислени върху всяко от съставните вземания на главницата от 1183,02 лв. и как е формирана последната; какви са платените суми по договора за кредит и какви вземания поотделно /лихви, главници, други такси, застраховки и допълнителни услуги/, респективно каква част от тях са погА.и с нея.

В дадения му срок пълномощникът на заявителя е представил молба /л.40-41/, с която е изпълнил дадените му указания.

С обжалваното разпореждане № 521 от 13.01.2025г. по ч.гр.д. № 8585/2024г. на БРС, районният съд е отхвърлил изцяло заявлението.

Посочил е, че искането за главницата, представляваща стойност на застрахователната премия, както и за възнаградителната лихва, се основават на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 вр. чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗП, респективноналице е обоснована вероятност от това, като визира клауза за дължимост на застраховка /не е посочена конкретна клауза/. Същата била част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по- силната страна и очевидно във вреда на потребителятака уговорена, не предоставяла възможност да се преценят икономическите последици от сключването на договора, а следователно- и не отговаряла на изискването за добросъвестност, като водела до дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя- чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. В резултат на това размерът на подлежащата на връщане сума надхвърляла значително ефективно предоставения кредит.

Освен това, договорът за кредит, като такъв се подчинявал на режима, установен със ЗПК, но бил сключен в разрез с целта по чл.2 от закона, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по- силната страна наложила: сключването на договора по образец, изготвен предварително от нея, обусловено от заплащане на допълнителна сума за застраховка с посочени от нея застраховател и условия. Очевидната цел на посочената клауза била да се оскъпи кредита и да се постигне забранена от закона цел- неоснователното обогатяване на кредитора, поради което съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК тази клауза била 3 нищожна на самостоятелно основание. Понеже вземането за главница включвало недължими застрахователни премии, а мораторната лихва била начислено върху сбора на застрахователните премии, които също не били дължими, а заявителят не изпълнил указанията на съда да посочи как е формирана сумата, отпусната като кредит, нито е посочил каква част от направените от длъжника плащания по кредита са послужили за погасяване на задълженията, произтичащи от горепосочените клаузи, поради което не е възможно да се разграничат останалите валидно дължими и непогА.и задължения, то съгласно решения на СЕС по дело С-170/21 и дело С-379/21, районният съд е приел, че заявлението подлежи на отхвърляне.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки. В случая приложеното извлечение от сметка отговаря на изискванията на чл.60 от ЗКИ и удостоверява наличието на претендираните вземания за главницата, възнаградителната и мораторната лихва. Изискуемостта на целия кредит е настъпила на 25.11.2024г., т.е. вземанията са изискуеми.

Видно от приложения договор за потребителски кредит за общо ползване, сключен на 25.04.2024г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника по заявлението- А. Д. В., банката е предоставила на длъжника сумата от 1000 лв. Като срок на договора е посочена датата 25.11.2024г.

Ясно и разбираемо в чл.7.1 от договора е посочено, че размера на кредита е 1000 лв., както и че общия размер на застрахователната премия е 121,03 лв. /както и поотделно размера на застрахователната сума за всяка от застраховките- 51,10 лв. за застраховка bank пакет 3 кредит + сметка и 69,93 лв.- за застраховка bank пакет 3 сметка/.

Посочен е и общия размер на кредита- 1121,03 лв. /1000 лв. + 121,03 лв/, т.е. очевидно е, че застрахователната премия е включена като част от получената от кредитополучателя сума. В чл.19 от договора изрично е посочено, че при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховки, а може да сключи или се присъедини към такава по свое желание, без това да е задължително условие за сключване на договора. В стандартния европейски формуляр също изрично е посочено, че за получаване на кредита не се изисква застраховка. Въпреки наличието на възможност да не сключи застраховка, в заявлениетодекларация за установяване на договорни отношения кредитополучателят изрично е посочил, че дава съгласието си да му бъде сключена застраховка и е подписал договора при посочените по- горе условия.

В погасителния план, изготвен в табличен вид, са посочени номер на съответната погасителна вноска, падежната дата, размера на вноската, размера на главницата от нея, размера на лихвата от нея, както и остатъкът от главницата след заплащане на съответната 4 вноска.

Посочено е също, че ГПР е 64,79 % /при максимално допустим според чл.19, ал.4 ЗПК към датата на сключване на договора- 68,95%/, а лихвения процент е 51,13 %.