Определение № 5121 от 13.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5121 гр. Варна, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100502142 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №51, представлявано от Константин Стойчев Велев и Миролюб Панчев Иванов, против Решение №2454/16.06.2026г. постановено по гр.д.

№386/2026г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на жалбоподателят да заплати на В.

И. Б., с ЕГН **********, с адрес: *********, разликата над 4916.57 евро до 6804.75 евро, съставляващи частичен иск от 7135.44 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, решетка преден капак, предна броня, решетка предна броня дясна, дневна светлина дясна, парктроник преден десен, капачка дюза десен фар, калник преден десен, подкалник преден десен, конзола калник преден десен, конзола предна броня дясна, джанта предна дясна алуминиева, фар десен, греда между роговете, основа калник преден десен, десен пиропатрон на панта преден капак, кормилна щанга комплект, фародържател десен, носач десен долен преден, водно съединение горно, тръба високо налягане към хидравлика, антифриз и масло хидравлика на лек автомобил марка и модел ***********, причинени в резултат на реализирано на 08.09.2025г. пътно-транспортно произшествие, в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил марка **********, застрахован при ответника по договор за гражданска отговорност, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /16.01.2026г./ до окончателното изплащане на сумата.

Поддържа се в жалбата, че съдебният акт, в обжалваната част, е неправилен, 1 постановен в нарушение на материалния закон и трайната съдебна практика. Излага се, че с оглед избягване на неоснователно обогатяване, тогава когато е налице “тотална щета” по смисъла на чл.390 от КЗ, от дължимото обезщетение следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила, годни за реализация на вторичния пазар, а не само увредените части. Сочи се, че съобразно заключението на СТЕ, запазените части възлизат на 2160.18 евро, след приспадане на разходите за тяхната реализация. Поддържа се, че именно посочената стойност следва да бъде приспадната от дължимото обезщетение. Поради това се оспорва правилността на преценката на съда да бъде приспадната единствено стойността на автомобила като скрап, без да се отчете, че скрап би останал и след реализация на годните части. Оспорва се и правилността на преценката за началната дата на дължимостта на законна лихва върху главницата. Твърди се, че съобразно трайната съдебна практика, при настъпване на “тотална щета”, застрахователят изпада в забава едва след представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. В този смисъл, тогава когато в съдебното производство не са представени доказателства за дерегистрация, както е в настоящия случай, началната дата за дължимост на законната лихва, следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на това условие. Излага се, че съдът не е изложил мотиви за своята преценка, а наред с това не е обсъдил и наведените възражения. Поддържа се, че обстоятелството, че “тоталната щета“ е установена едва в хода на съдебното производство не променя момента на изпадане на застрахователя в забава.

В предоставения срок, въззиваемата страна, чрез процесуалния й представител, депозира отговор на въззивна жалба, с който моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа, че атакуваното съдебно решение е правилно и мотивирано, поради което се моли за неговото потвърждение.

Излага се, че при претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата, към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е необходимо да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КФН. Счита се, че доколкото по делото е установена “тотална щета”, то меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, от която да се приспадат стойността на запазените части.

Намира се за неоснователно и недоказано възражението на жалбоподателя, че в случая следва да се приспадне стойност на запазените части като процент от действителната стойност на МПС. Сочи се, че с приетото неоспорено заключение на САТЕ, е установена стойността от реализация на останките от автомобила на вторичен пазар, при транспортирането им от специализирана компания за предаване на автомобила за скрап.

Твърди се, че последното е единствената сигурна полза, която пострадалото лице би могло да извлече от увреждането. Поддържа се, че в случая е приложима Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС №11 от 15.01.2013г., дейностите по събиране, транспортиране и третиране на излезлите от употреба моторни превозни средства, съгласно която на собственика на излязъл от употреба автомобил е забранено да го 2 разглобява и да го продава на части. Ето защо се твърди, че съдът е направил правилна преценка, респективно че при евентуално уважаване на възражения, би довело до неоснователно обогатяване на застрахователя. Излага се, че по делото липсват доказателства за действително съхранени детайли от автомобила. Оспорват се доводите за недължимост на законна лихва, като се сочи, че прекратяването на регистрацията на МПС, поради настъпила “тотална щета”, зависи от волята на застрахователя, който следва да издаде на собственика удостоверение за целта. Твърди се, че в настоящия случай, такова удостоверение не било издадено, поради което с поведението си самият платец се е поставил в забава. Поддържа се, че жалбоподателят не следва да черпи права от собственото си противоправно поведение, съответно че съдът правилно е определил периода на забава.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.

Страните не правят нови доказателствени искания.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с ЕИК 121076907, против Решение №2454/16.06.2026г. постановено по гр.д.№386/2026г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на жалбоподателят да заплати на В. И. Б., с ЕГН **********, разликата над 4916.57 евро до 6804.75 евро, съставляващи частичен иск от 7135.44 евро, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, решетка преден капак, предна броня, решетка предна броня дясна, дневна светлина дясна, парктроник преден десен, капачка дюза десен фар, калник преден десен, подкалник преден десен, конзола калник преден десен, конзола предна броня дясна, джанта предна дясна алуминиева, фар десен, греда между роговете, основа калник преден десен, десен пиропатрон на панта преден капак, кормилна щанга комплект, фародържател десен, носач десен долен преден, водно съединение горно, тръба високо налягане към хидравлика, антифриз и масло хидравлика на лек автомобил марка и модел ***********, причинени в резултат на реализирано на 08.09.2025г. пътно-транспортно произшествие, в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил марка **********, застрахован при ответника по договор за гражданска отговорност, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /16.01.2026г./ до окончателното изплащане на сумата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящето определение.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4