Решение № 89 от 25.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000500647 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260084 от 12 януари 2023г. по гр. д. № 7947/2020г.

Софийски градски съд, ГО, 12 състав е признал за установено на основание чл. чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Л.

И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. София, ж.к. „Овча купел 1”, бл. 405, вх. к, ет.4, ап. 264 - адв. П. Ч., дължи на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, сумата от 100 000.00 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем „ВИВАКРЕДИТ ОПТИМА” от 20.09.2017г., ведно със законната лихва за периода от 11.10.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата от 355.49 лв. представляваща законна лихва за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д.

№ 65670/2018г. по описа на СРС, 167 с-в, като отхвърлил исковете за сумата от 15 773.33 лв. - договорна лихва, сумата от 225.00 лв., представляваща начислени и дължими разходи, сумата от 450.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение съгласно чл.11, ал. 3 от договора, сумата от 10 000.00 лв. представляваща част от дължима неустойка 1 за неизпълнение на договорно задължение съгласно чл.11, ал. 5 от договора, и сумата от 10 000.00 лв. представляваща част от дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение съгласно чл.5, ал. 3 от договора, като неоснователни; осъдил Л. И. Т., ЕГН **********, да заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, сумата от 6 997.65 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 6 236.16 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Л. И. Т., подадена чрез особения й представител, срещу решението по гр. д.

№ 7947/2020г. на СГС в частта, в която исковете, предявени срещу нея, са уважени. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху доводи за липса на доказателства за предаване на заетата сума, за нищожност на договора за заем, и върху неправилен извод за настъпила предсрочна изискуемост, се иска отмяна на решението и отхвърляне на уважените искове.

„Вива Кредит“ ООД (понастоящем с правна форма на дружеството АД) е оспорил въззивната жалба на ответницата.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция при служебната проверка на валидността и допустимостта на решението в обжалваните части и с оглед посоченото в жалбата срещу правилността му и доводите на насрещната страна (чл. 269 ГПК ; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), намира следното:

Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно. То е и допустимо в обжалваните части като постановено при наличие на предпоставките за съществуване и упражняване на правото на иск на предявените установителни искове, предмет на обжалваното решение, като правният интерес от установителните искове не е отпаднал поради отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист с окончателно определение от 05.03.3020г. по ч. гр. д. № 956/2020г. на СГС, ГО. В случай че с решението бъде признато съществуване на вземане/я, предмет на издадената заповед за изпълнение, тя влиза в сила и това вземане подлежи на изпълнение (вж. решения по чл. 290 ГПК № 41 от 08.04.2015г. по т. д. № 653/2014г., ТК, ІІ ТО на ВКС; № 1 от 10.04.2018г. по т. д. № 335/2017г., ТК, ІІ ТО на ВКС).

2

За да уважи частично установителните искове с обжалваното решение СГС е приел, че договорът за заем е недействителен, тъй като не съдържа погасителен план, поради което на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, чиято изискуемост е настъпила на 01.09.2022г.; допълнително и за „пълнота“ е приел, че клаузата в договора за заем, в предмета на делото, за възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, уговорката за неустойка поради непредставяне на обезпечение също противоречи на добрите нрави и е неравноправна, тъй като излиза извън присъщите й функции и с оглед размера си, възлизащ до такъв почти на размера на главницата, кредиторът би се обогатил неоснователно с получаването й без този размер да зависи от вредите от неизпълнението; СГС е счел и, че е налице нищожност поради противоречие със закона и на уговорките за начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.

Жалбоподателката, чрез особения си представител, поддържа, че липсват доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост на заема и за отнемане на преимуществото на срока, тъй като не било доказано, че приложената нотариална покана изхожда от насрещната страна и е връчена редовно, въпреки че срокът на изпълнение на задължението за главница бил настъпил; поддържа и, че нямало доказателства за предаване и приемане на сумата; не било обсъдено възражението за нищожност на договора за кредит, като в това число договорът бил нищожен поради нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 7 и 9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и като съдържащ нищожни клаузи той самият е нищожен. Изложено е още, че поради недължимост на главницата неоснователна се явява и претенцията за лихва от 355, 49 лв. С доводите за неправилност на решение всъщност преповторя възраженията си от защитата по същество срещу исковете.

Ответникът по въззивната жалба е оспорил същата с доводи, че съдът е приел правилно, че сумата по договора е усвоена, както и, че е обявена предсрочната изискуемост на заема с нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК; посочил е, че обратно на доводите на жалбоподателката съдът е счел договора за нищожен, но е постановил, в унисон и със съдебната практика, връщане на чистата сума по кредита на договорно основание.

По съществото на спора, с оглед доводите във въззивната жалба и в 3 отговора срещу нея, както и в приложение на императивните норми на материалния закон, относими към спорния предмет, въззивният съд приема следното :

Предявени са искове по реда на чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 22 ЗКНИП, като във въззивното производство е пренесена висящността на спора само по исковете, уважени от първоинстанционния съд. Източник на спорното право е договор за заем от 20.09.2017г., обезпечен с ипотека.

Поради неплащане на дължимите суми, освен на сумата 50 лв., ищецът твърди, че е обявил предсрочна изискуемост на заема с нотариална покана, връчена чрез залепване на уведомление на 17.04.2018г.; претендира и лихва за забава в общ размер на 355, 49 лв. - законната лихва за периода 27.10.2017г.

– 01.02.2018г. за забава в плащанията на 1 - ва до 4 - та вноска.

Установява се, че по силата на посочения договор за заем „Вивакредит Оптима“, обезпечен с ипотека, сключен на 20.09.2017г. с нотариална заверка на подписите, е уговорено задължение на заемодателя (ищеца) да предаде в собственост на заемателя (ответницата) сума в размер на 100 000 лв., като заемателят възлага на заемодателя да преведе в деня на учредяване на ипотеката сумата 79 794, 28 лв. по указан в 4 точки начин по конкретни банкови сметки; уговорено е прихващане на сумата 2 710 лв. – такса за разглеждане на предложение за сключване на договора, на основанието на което е сключен договорът (чл. 1), както и на остатъка от заемната сума от 17 495, 72 лв. за разноски по учредяване на договорна ипотека, като остатъкът от нея след учредяване и вписване на договорната ипотека ще бъде преведен по сметка на заемателя в срок до 2 работни дни (чл.

3 от договора). Срокът, за който се предоставя заемът, е 60 месеца (чл. 4.1), като се погасява ведно с договорна лихва от 151 437, 60 лв. (чл. 4.4), на 60 вноски, чийто размер е посочен в чл.4.6 от договора, като е препратено и към погасителен план – неразделна част от договора. При забава за плащане на погасителна вноска с повече от 3 дни заемателят дължи лихва за забава върху забавената сума до нейното плащане или до настъпване на предсрочна изискуемост (чл. 11 от договор). В чл. 12, ал. 2, т. 5 от договора е предвидено, че при забава в плащането от страна на заемателя на която и да е погасителна вноска повече от 15 дни от датата на падежа задълженията по договора могат да се обявят за предсрочно изискуеми с изпращане на уведомление. На 20.09.2017г. Л. Т. е учредила с договор, сключен с нотариален акт, ипотека за 4 обезпечаване вземанията на насрещната страна по договора за заем, чието съдържание е възпроизведено в нотариалния акт.

В 4 бр. преводни нареждания от 27.09.2017г. като наредител фигурира „Вива кредит“ ООД и с тях е извършено нареждане за плащане по начина, описан в т. 2 до 4 от чл. 3 от договора за заем, както и в чл. 3, ал. 5 от договора; представено е и извлечение от системата на ищцовото дружество за постъпления по кредит на дата 27.09.2017г. в размер на 1 499, 63 лв. – сума, посочена в чл. 3, ал. 2, т. 1 от процесния договор, и чрез изплащането на която е договорено да се даде процесния заем, като е възложено от заемателя на заемодателя да я плати по посочен договор за заем с „Вива Кредит“ ООД.

С нотариална покана от 26.02.2018г. с адресат ответницата, на основание чл. 12, ал. 2, т. 5 от договора, задължението по него е обявено за предсрочно изискуемо поради забавата в плащанията на 4 погасителни вноски. Поканата е подписана от пълномощник на дружеството – заемодател, чиято представителна власт е установена от нотариуса. В разписка към поканата, подписана от връчител, е удостоверено, че ответницата е търсена на 27.02.2018г., 10.03.2018 и на 29.03.2018г. на адреса, посочен в договора като постоянен и настоящ, за който е посочено, че е направена и справка в НБД, както е удостоверено в разписката, че на адреса има къща, без пощенска кутия, не е открито лице, което да даде информация; залепено е уведомление на 29.03.2018г. на вратата на адреса; посочено е и, че няма достъп до къщата.

В разписката е удостоверено още, че е посетен и адрес по месторабота, посочен от дружеството „Вива Кредит“ ООД, на същите дати, цитирани погоре, – на този адрес имало къща, видимо необитаема, без табели, нямало лице, което да даде информация. Нотариусът е удостоверил връчването на поканата на 17.04.2018г. чрез залепване на уведомление при условията на чл.

47, ал. 1 ГПК на 29.03.2018г.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, на 26.01.2018г. ответницата е платила единствено сумата 50 лв.

От приложените книжа по заповедното производство е видно, че ответницата Т., с качеството на длъжник в заповедното производство по гр. д. № 65670/2018г. на СРС, е получила покана за доброволно изпълнение на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена въз основа на нотариалния 5 акт за ипотека, чието незабавно изпълнение е било допуснато, впоследствие отменено по нейна частна жалба по чл. 419 ГПК с цитираното по-горе определение на СГС, а след подаването на бланково възражение, че не дължи вземанията, предмет на заповедта за изпълнение (чл. 414 ГПК), кредиторът е подал искова молба за установяване съществуването на вземанията му, като по този начин се е стигнало до образуването на настоящото исково производство.

При така приетото за установено, въззивният съд приема следното :

Процесният договор, попада в приложното поле на ЗКНИП, доколкото е обезпечен с ипотека и въз основа на него кредиторът се е задължил да предостави заем на потребителя (чл. 1, ал. 2 вр. чл. 22 ЗКНИП). От представените по делото доказателства, в т.ч. договор за ипотека и платежни нареждания, косвено констатациите на заключението на ССЕ за частично изпълнение по договора, се налага извод, че заемодателят е предоставил, при спазване на механизма, заложен в процесния договор (който не предпоставя даване на цялата заета сума пряко на заемателя), заетата сума от 100 000 лв., вкл. след учредяване на ипотеката, обезпечаваща вземане за връщане на заета сума, е наредено плащането на остатък от заетата сума (налага се извод че е задържана сума от 1 328, 58 лв. за разноски и разликата до 17 495, 72 лв. е преведена на ответницата). По начина на предоставяне на заетата сума, съгласно обективираното съгласие на страните за това, не е повдигнат спор. С обжалваното решение е признато вземане за главницата и за лихва за забава в размер на законната лихва. Срещу признаването на това акцесорно вземане не са направени самостоятелни оплаквания (напр., че обезщетението е начислено върху вземания, приети за недължими ). Искът за признаване за установено, че главното вземане съществува е основателен. Настъпването на предсрочната изискуемост с изявление на кредитора (ответницата не може да оспорва представителната власт на лицето, действало от негово име, при положение, че кредиторът се е позовал на него, още повече, че в случая нотариусът е удостоверил представянето на пълномощно, изходящо от управителя на дружеството - молител) е доказано. При платена сума единствено от 50 лв. през м.01.2018г., и с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се приеме, че е налице забава в плащанията на вноските и при изчисляване на дължимото без прилагане на недействителни клаузи от договора за кредит. Доводът във въззивната жалба, че волеизявлението на 6 кредитора за предсрочна изискуемост не е достигнало до адресата е неоснователен. Нотариалната покана е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК вр. чл. 50 ЗННД, като е удостоверено ненамирането на адреса на заемателката, отделно тя е получавала книжа и в заповедното производство, от което може да се направи извод, че е била уведомена за обявената предсрочна изискуемост, връчен й е и препис от исковата молба също на основание чл. 47, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство, ако се приеме, че това право не е упражнено преди това чрез достигане до адресата на волеизявлението на кредитора, представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. С решение № 10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II ТО, възприето и последващи съдебни решения на ВКС, е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл.