Определение № 188 от 22.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 148/2023
- Вид
- Определение № 188
- Подписан
- 22.02.2023
- В сила
- 22.02.2023
- Състав
- СОНЯ ХРИСТОВА КАМЕНОВА, КРАСИМИРА ДОНЧЕВА СТОЯНОВА, ИВА НИКОЛАЕВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.213а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.213а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.213а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл.317 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188 гр. Стара Загора, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СОНЯ ХР. КАМЕНОВА
Членове:
ИВА Н. СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Д. СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20235500600148 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.
С Определение № 5 от 04.01.2023 г., постановено по ЧНД № 3175/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора съдът е отменил Постановление от 18.11.2022 г. на РП – Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 88/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора и е върнал делото на РП – Стара Загора за изпълнение на дадените с определението указания.
Срещу това определение е подаден частен протест от прокурор при РП – Стара Загора, в който се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Искането е определението на РС – Стара Загора да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а постановлението да бъде прекратено.
Постъпили са допълнителни писмени изложения към протеста, в които се развиват подробни съображения.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в постъпилия частен протест и допълнителните изложения към него, и с доказателствата по делото, намира за установено следното:
С Постановление от 04.04.2017 г. /л.4 Том 1 от ДП/ материалите по преписка № 3310/2016 г. по описа на РП - Стара Загора са обединени с тези по преписка № 3848/2016 г. по описа на РП - Стара Загора, образувана по жалба 1 от Г.П.Т. срещу И.И., в която се твърди, че свидетеля И.И. на 28.07.2016 г. в офиса си в гр.Стара Загора го е принудил чрез заплашване да подпише документи - 1 бр. договор за заем от 07.03.2008 г., 1 бр. запис на заповед от 07.03.2008 г., анекс към договора за заем от 05.03.2015 г. и още 1 бр. запис на заповед от 05.03.2015 г., които са антидатирани, а наред с това и невярно отразявали възникнало за него парично задължение в размер на 24 000 лв., каквото не е поемал към заемодателя. Постановено е проверката да продължи да се води под № 3310/2016 г.
Първоначално, по една от жалбите на Т., на 14.10.2016 г. е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, който е отменен с Постановление от 07.12.2016 г. на Апелативна прокуратура – Пловдив, с което са дадени указания по приложението на закона.
С Постановление от 06.04.2017 г. по горепосочената преписка е образувано Досъдебно производство № 88/2018 г. по описа на ОСлО при ОП Стара Загора срещу неизвестен извършител за извършено на 28.07.2016 г. в гр. Стара Загора - престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
На 17.05.2018 г. е постановено първото прекратяване на досъдебното производство, което по жалба на Н. П. – дъщеря на пострадалия Г. Т., е било отменено с Постановление от 31.10.2018 г. на прокурор при ОП – Стара Загора, като наблюдаващият до тогава досъдебно производство прокурор от РП-Стара Загора е бил отведен. С Постановлението на ОП-Стара Загора са дадени ясни и конкретни указания, че неправилно разследването е водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, доколкото изначално не е имало спор за авторството на инкриминираните четири броя документи /договор за заем, анекс към него и 2 бр. записи на заповеди, за които се води досъдебното производство/ - че същите са подписани от пострадалия Г. Т. за заемател и от свидетелката Б.Т. – майка на И.И., като управител на „***“ ЕООД, като заемодател. Със същото постановление, ОП – Стара Загора е дала указания разследването да се води за престъпление по чл.213а, ал.1 от НК, респ. чл.213а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, както и за престъпление по чл.317 от НК.
След извършени действия по разследване е издадено Постановление от 10.11.2020 г. на Районна прокуратура - Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство. Същото е оспорено по реда на чл.243, ал.4 от НПК, като с Определение от 18.12.2020 г. по ЧНД № 3050/2020 г. по описа на 2
РС – Стара Загора постановлението за прекратяване е отменено, а делото е върнато на Районна прокуратура - Стара Загора със задължителни указания.
На 24.03.2021 г. е издадено постановление на Районна прокуратура Стара Загора, с което отново е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК ДП № 88/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора. Същото е оспорено с жалба от П. П. и Н. П., с оглед на което е образувано ЧНД № 968/2021 г. по описа на РС – Стара Загора, по което е постановено Определение № 762 от 02.08.2022 г., с което постановлението на Районна прокуратура - Стара Загора е отменено като незаконосъобразно и необосновано.
На 18.11.2022 г. е издадено атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 3310/2016 г. на РП - Стара Загора на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, с което прокурорът, поради липса на извършено престъпление от общ характер, е сложил край на наказателното производство.
Това постановление е отменено с протестираното Определение № 5 от 04.01.2023 г., постановено по ЧНД № 3175/2022 г. от друг състав на РС – Стара Загора, поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.
В мотивите на атакуваното определение районният съд е констатирал, че и в последното постановление за прекратяване на досъдебното производство прокурорът не е изложил фактически и правни изводи относно съставомерността на деянията, описани в жалбите, като престъпления по чл.316 от НК и чл.317 от НК. Първоинстанционният съд е приел също, че това го лишава от възможността да прецени формираното вътрешно убеждение у прокурора да прекрати наказателното производство.
Видно от материалите по досъдебното производство, във връзка с указанията, дадени с постановление на ОП - Стара Загора, както и с оглед дадените задължителни указания при осъществения съдебен контрол на предишните постановления за прекратяване на досъдебното производство, разследването по ДП № 88/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора е било образувано по чл.309, ал.1 от НК, а впоследствие водено за престъпления по чл.213а, ал.1 от НК, респ. чл.213а, ал.2, т.1 и т.2 от НК и по смисъла на чл.316 от НК и чл.317 от НК.
Въззивният съд на свой ред констатира, че и в разглежданото 3 постановление за прекратяване на досъдебното производство прокурорът основно се е занимал с истинността на инкриминираните документи, като е изложил подробни фактически и правни съображения за това, въпреки ясно дадени указания с Постановление на Окръжна прокуратура - Стара Загора от 31.10.2018 г. /лист 4, Том 7 от ДП/, че неправилно разследването е водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, при все, че липсва спор за авторството им.
Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, че и в поредното постановление за прекратяване на досъдебното производство прокурорът не е изложил позицията си по отношение на всяко едно от престъпленията, за които е водено ДП, но първата инстанция не е съзряла посъществените пороци, от които страда постановлението.
Въззивният съд намира, че Постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 18.11.2022 г. е необосновано и незаконосъобразно, тъй като не съдържа отговор на основните въпроси, имащи отношение за правилното решаване на делото и за преценката на това, дали чрез действията на свидетеля И.И. извършени спрямо пострадалия Г. Т., станали повод за подаване на жалби от последния до РП – Стара Загора, до ОД на МВР – Стара Загора, до Специализирана прокуратура, е извършено престъпление от общ характер, по кой текст от НК или пък същите са несъставомерни, като престъпление от общ характер.
Приетата от прокурора фактическа обстановка е неясна, на места противоречива и непоследователна, като въпреки неколкократно дадените указания от предходни съдебни състави, постановили отмяна на предишни постановления за прекратяване на воденото ДП, да се посочат доказателствата, установяващи приетите факти и обстоятелства, това не е сторено и в разглежданото постановление. Това, че прокурора е изброил преди фактическата обстановка събраните в хода на разследването доказателства не се явява изпълнение на вече дадените от съда указания.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото е въз основа на непълен и едностранчив анализ на събраните в хода на разследването доказателства, а наред с това липсва фактическа и логическа последователност на изложените факти и обстоятелства, имащи отношение към предмета на разследването.
4
Не е ясна волята на прокурора какво приема относно съдържанието на инкриминираните документи – Договор за заем от 07.03.2008 г. за сумата от 20 000 лева, Запис на заповед от 07.03.2008 г., Анекс към договора за заем от 05.03.2015 г. и Запис на заповед от 05.03.2015 г., както от фактическа, така и от правна страна. Прокурорът не дава отговор в постановлението за прекратяване на досъдебното производство на оплакванията на пострадалия Т. в жалбата, станала повод за образуване на досъдебното производство, в която твърди, че посочените документи са антидатирани - не са съставени на посочените в тях дати, а на 28.07.2016 г. в офиса на свидетеля И., при обстановка и при обстоятелства, подробно описани от него в показанията му като свидетел, развила се след като Т. на 27.07.2016 г. подал молба за прекратяване на образуваното срещу свидетеля П.Т. Изпълнително дело № 20168680400163 по описа на Частен съдебен изпълнител Р. М.. Не дава отговор и на въпроса дали инкриминираните частни документи удостоверяват действително възникнало и съществуващо за свидетеля Г. Т. парично задължение към заемодателя по документите „***“ ЕООД, представлявано от Б.Т., майка на свидетеля И., който фактически е представлявал и управлявал дружеството или пък са верни дадените от него показания, че не е вземал заем и не дължи сумите по договора за заем от 07.03.2008 г. и издадения въз основа на него запис на заповед от 07.03.2008 г., и по анекса към него от 05.03.2015 г., съпроводен със запис на заповед от 15.03.2015 г.. Липсват и правни изводи на прокурора дали подписаните от пострадалия Т. частни документи – предмет на разследването, са документи с вярно или с невярно съдържание, а това е от съществено значение за преценката на съставомерността на деянието по чл.316 т НК.
Прокурора не дава отговор и на друг важен въпрос - дали свидетеля Т. е подписал инкриминираните документи доброволно или под натиск, така както твърди – заплашен с насилие за да поеме имущественото задължение по тях. В постановлението прокурора е анализирал единствено хипотезата на упражнена спрямо Т. физическа сила за да подпише документите, и предвид противоречията в показанията му относно вида и характера на употребената сила е приел недоказаност на деяние по чл.213а, ал.2, т.2 от НК, но не е обсъдил дали деянието от фактическа и правна страна не е съставомерно по основния състав на изнудване по чл.213а, ал.1 от НК.
5
Във фактологическото изложение на постановлението се съдържа информация, че инкриминираните документи са били използвани, като са били представени по ГД № 3914/2016г. по описа на РС - Стара Загора, образувано по депозирана на 16.08.2016 г. искова молба от „***“ ЕООД – Стара Загора, представлявано от свидетелката Б.Т. срещу свидетеля Г. Т., дъщеря му – свидетелката Н. П. и сина му – свидетеля П. П. с правно основание чл.135 от ЗЗД – да бъдат признати за недействителни спрямо „*** „ЕООД – Стара Загора извършените по-рано дарения на недвижими имоти от свидетеля Т. на дъщеря му и сина му, без обаче прокурорът да проследява от една страна – какъв е изхода на делото и дали използваните частни документи са се отразили върху постановения по делото резултат, а от друга страна – не е проследил и хронологията на събитията - дали има връзка между сочената от Т. дата на подписване на задължаващите го документи /28.07.2016 г./ и завеждането на иска /на 16.08.2016 г./, а така също и с образуването на ЧГД № 3976/2016 г. по описа на същия съд, по което по представения от „***“ ЕООД до РС – Стара Загора запис на заповед от 05.03.2016 г., с издател свидетеля Г.
Разпечатката съдържа 32 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/faa2b736-cd33-4cb4-a9e1-fc23aa3fbb12