Решение № 916 от 31.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Бургас, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100501291 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Община Поморие -ищец по гр.д. № 3793/2023 г. по описа на Поморийския районен съд против решение № 1296/24.06.2024 год. ,с което е отхвърлен иска на въззивника против М. Р. Г.,Я. Ч. Д.,наследниците на М. Е. Е. -Р. Ж. Е.,А. М. Е. и Н. М. Е.

,Х. З. С. и М. А. Д. с правно основание чл. 124 ал. 5 ГПКза установяване на престъпно обстоятелство по чл.291 ал. 2 НК ,че ответниците Г. , Е. и Д. са дали невярно заключение в качеството им на вещи лица по назначената тройна съдебно – техническа експертиза по гр.д. № 102/2000 г. по описа на ПРС ,което е послужило за постановяване на решение № 15 от 01.02.2022 г. по гр.д. № 1286/2001 г.по описа на БОС.,като въззивната Община е осъдена и да заплати на ответниците направените по делото разноски /общо 7000 лв. /.

Въззивникън изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения.

На първо място се сочи ,че неправилно съдът е мотивирал решението си единствено със заключението по назначената по делото техническа

1 експертиза ,без да обсъди представените писмени доказателства –разписни листи и планове на града , копия-извадки от плановете .От анализа на тези писмени доказателства и без да са нужни специални знания ,прочитайки само съдържанието на документите ,става ясно ,че отговорите в т. 3 и т. 4 от заключението на тройната експертиза ,внесено от ответниците ,са невярни и изцяло противоречат на фактическата обстановка .Тези разписни листи /емлячни регистри и планове ,които са били на разположение на ответниците и са цитирани от експертизата ,са официални документи ,автентични и достоверни по отношение на съдържащата се в тях информация и от представените и по настоящото делото документи се вижда ,че въпреки безспорно установените факти в т. 3 от заключението е даден неверен отговор –т.е. въпреки ,че в разписния списък за собственици на имотите ,които попадат в квартала , са посочени имената на „А.Б. и „К. и П.С.

„,вещите лица са посочили обратното . т. 4 от заключението също е неправилна ,защото именно при съпоставяне на цитираните стари планове на гр.Поморие се установява ,че процесният имот изобщо не съответства нито по площ ,нито по местонахождение и граница от ЮГ ,с имота ,описан в нот. акт № **/19** г., а отговаря на имот ,намиращ се в съвсем различен квартал на града .Всичко това се потвърждава и от назначената по делото СТЕ на инж.Стоянова .Сравняват се отговорите на вещите лица по двете експертизи – по тройната и по назначената по настоящото дело и се заключава ,че ответниците са депозирали невярно заключение ,при това противните на тяхното заключение изводи могат да се направят и само след обикновен прочит на представените писмени доказателства ,което районният съд не е сторил .

Не е отчетен и фактът ,че процесният имот е идентичен с имот ,който фактически се намира на съвсем различно място –в друг квартал и на доста отдалечено разстояние /в какъвто смисъл са и заключенията на в.л. Минков и в.л. Стоянова /.

Неправилни били изводите на съда ,че към материалите за експертизата са включени документи ,които не са представени като доказателства по гр.д. № 102/2000 г. на РС-Поморие,при което Общината като страна по делото била задължена да предостави достъп на вещите лица до тях,а за това нямало данни .Тези изводи според въззивната страна са в противоречие със съдържанието на 2 тройната експертиза ,в която е записано въз основа на какви материали са работили вещите лица .Настоява се ,че в.л. Стоянова е работила по същите документи ,каквито са ползвани и от тройната експертиза и съдът не е изложил аргументи защо е приел ,че съществуващите към момента на тройната експертиза обективни данни се различават от използваните от СТЕ 23 години по-късно .Липсва възражение от страна на ответниците относно автентичността на документите .

Считат се за неправилни и изводите на съда ,че не са ангажирани никакви доказателства за установяване на субективната страна на твардяното престъпно деяние по чл. 291 от НК.Сочи се ,че в качеството си на вещи лица ответниците ,въпреки че са били длъжни ,не са положили всички усилия за установяване на фактите ,за които дават заключение по експертиза,назначена от съда .В случая ,като се вземи предвид ,че вещите лица-ответници са цитирали конкретни документи ,които обективират факти,че написаното в т. 3 и 4 от експертизата не е истина ,няма как да се приеме ,че смятат за вярна написаната от тях информация .Затова въззивникът счита за безспорно ,че вещите лица са дали невярно заключение поради проявена небрежност .Тази небрежност е престъпна ,защото води съда до погрешни изводи и респ.-до незаконно придобиване на недвижим имот,представляващ висока културна ценност .Проявената небрежност е довела до обществено опасни последици ,които вещите лица е следвало да предвидят.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи исковата претенция.Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .

В писмения си отговор по чл. 263 ГПК процесуалните представители на М. Д. и Х. С. оспорват въззивната жалба е считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати сочените нарушения.

Считат за неоснователно възражението ,че първоинстанционният съд се е съобразил само с експертното заключение по настоящото дело. И че не бил съобразил представените планове и разписни листи.Най-напред се сочи ,че по делото не се е доказало какви планове и разписни листи са били представени на вещите лица преди 20 години /като се има предвид и че разписните листи не са официален документ и няма пречка конкретни имена да са дописани в последствие.Освен това –въпреки поставения на тройната 3 експертиза въпрос ,вещите лица-ответници не дават отговор за идентичност на процесния имот с ипота по представения нот. акт .В този смисъл въззивникът не прави разлика между фактическите констатации на експертизата и на вещите лица от една страни и съответно фактическите констатации и изводи на съда от друга страна .те констатации на експертизата и на вещите лица от една страни и съответно фактическите констатации и изводи на съда от друга страна .Затова твърденията на ищеца-въззивник за това ,че вещите лица са дали невярно заключение като са посочили ,че имотът е идентичев,не съответства на съдържанието на експертното заключение,в което извод за такава пълна идентичност няма направен /излагат подробни аргументи във връзка със съдържанието на експертизата /.

Подчертава се ,че в крайна сметка и тройната експертиза и изслушаната по настоящото дело са единодушни за това ,че съдържанието на нотариалния акт не съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на актувания имот .И като се съобрази ,че не е ясно какви точно документи са били представени на експертите ,на практика неверни констатации в тройната експертиза няма .Посочва се и че не изводът на вещите лица стои в основаната на формираните от съда изводи ,а цялостната съвкупна преценка на всички останали събрани по делото доказателства .В този смисъл всички установени от вещите лица по тройната експертиза факти са верни .

Неоснователни са според въззиваемите оплакванията ,че ПРС не е отчел къде се намира процесният имот.Сочи се ,че делото няма за предмет спор за собственост .Освен това – на практика обясненията и фактическите констатации на вещите лица по тройната експертиза са без никакво значение за формирането на крайните изводи на съда и от мотивите на БОС се установява уче са били обсъдени представените по делото планове ,регистри ,разписни листи ,което означава ,че съдът и без вещите лица е достатъчно грамотен да разчете графичното съдържание на отделните планове .От мотивите на съда се вижда ,че той сам е разчел представените разписни листи и планове и именно на това основание е стигнал до извод за идентичност ни имота.Нещо повече –представените преди повече от 20 години документи са били прочетени и от ВКС ,който ,съобразявайки и тяхното съдържание ,е стигнал до извод ,че решението на БОС следва да се потвърди .

Неоснователни се считат е оплакванията ,че по делото била доказана 4 субективната страна на твърдяното престъпно деяние.Излагат се аргументи ,като се счита ,че дори и да е налице някаква грешна преценка ,то тя очевидно не е виновна,а се дължи на непълнота на информацията .

Моли се за потвърждаване на информацията.

В отговор на въззивната жалба процесуалните представител на останалите ответници я оспорва .

Сочи ,че с решението по такъв иск ищцовата страна следва да докаже,респ.съдът да се произнесе за наличието ,или не на всички елементи от фактическия състав на твърдяното престъпление ,както обективните ,така и субективните ,респ.знанието на съответните факти от претендирания деец,така щото решението по този иск да замести присъдата ,доколкото такава не може да бъде произнесена с оглед пречките ,посочени в чл. 124 ал.

5 ГПК.

С оглед на твърденията ,че ответниците са извършили престъпление ,съответстващо на състава на чл. 291 ал. 2 НК /т.е. даване на неверно заключение при условията на непредпазливост /,следвало е ищцовата страна да конкретизира в какво точно се изразява престъпното обстоятелство ,респ. какви конкретни и неверни според ищеца факти са посочили ответниците в заключението си ,депозирано по гр.д. № 102/2000г. и защо са неверни ,от какво се опровергават ,както и по каква причина твърдяното деяние е извършено от тях по непредпазливост ,респ.какви са обществените последици ,които не са предвидили ,но са били длъжни ,или са могли да предвидят ,или ако са предвиждали настъпването на такива последици ,са мислили ,че ще ги предотвратят.

В аспект на изтъкнатото и с оглед възражението на ответниците ,че не са конкретизирани какви неверните според ищеца обстоятелства ,с нарочна молба последният е конкретизирал две – че констатацията ,че процесният имот ,представляващ пар.2-74 в кв. 42а по плана от 1988 г. съответства по площ ,местонахождение и граница от юг с имота ,описан в нот. акт №80/1937 г.,е невярна ,доколкото ищецът счита ,че процесният имот не съответства на имота по нот. акт;че по плана от 1909 г. и по съответния разписен списък се установи ,че в имената на собствениците ,които попадат в квартала не са записани имената на С. и Б..С други думи –следва ,че твърденията за наличие на престъпно обстоятелство могат да се отнасят само до тези два факта.

5

Изтъкват се подробни съображения във връзка с горните две твърдения на ищцовата страна,включително е се обсъжда назначената по настоящото дело техническа експертиза ,като се подчертава и че твърдяния факт от ищеца –че ответниците са дали заключение ,че процесният имот е идентичен с нози по нот. акт от 1937 г. ,всъщност никога не е бил включван в заключението на тройната експертиза ,а щом е така ,той не може да се включи в състава ана престъпление по чл. 291 ал.1 вр.чл. 11 ал. 2 НК .Впрочев и районният съд ,отчитайки това обстоятелство , е приел ,че БОС във въззивното решение по повод решението по гр.д. № 102/2000 г. ,като е приел ,че данните от заключението на тройната експертиза не са достатъчни за изясняването на местоположението на процесния имот,съдът е ползвал и свидетелски показания ,както и останалите доказателства по делото .Т.е. заключението на тройната експертиза не е единственото доказателства по делото , а са ползвани и други .

Следователно не е установена обективната страна по отношение на ответниците,нито каквото и да е престъпно обстоятелство.Всички други обстоятелства ,посочени във въззивната жалба ,са неотносими към спора и с тях се цели пререшаване на спора ,което е недопустимо .Още повече ,че ищецът не е бил активен по соченото гр.д. № 102/2000 г. ,дори не се е явил в заседанието ,в което е изслушана тройната експертиза,не е използвал правото си да я оспори и не е взел отношение по нея. Затова въззиваемите считат,че се касае до злоупотреба с право .