Разпореждане № 1047 от 01.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1047 гр. Благоевград, 01.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно гражданско дело № 20261200501007 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.

№13979/09.06.2026г., подадена от адв. В. К., като пълномощник на Г. В. З., против Решение №242/03.04.2026г, постановено по гр.д.№1546/25 г. по описа на РС-Благоевград, с което са отхвърлени изцяло предявените искове.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че атакуваното решението е незаконосъобразно, че при постановяването му не са взети предвид, не са разгледани и анализирани доказателства, обстоятелства и факти, които са от съществено значение за изхода на делото. Поддържа се и че е неправилно, поради противоречие с материалния закон, а изводите на съда са необосновани и несъстоятелни.

Поддържа се, че изводът на съда, че давността е започнала да тече от изтичане на срока на споразумението, станало на 05.04.2020 година, а не считано от признаване на вземането, станало на 05.04.2019 година е напълно погрешен и неправилен поради противоречие с материалния закон. Позовава се на разпоредбата на чл.116, буква “а” от ЗЗД, че според същата давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Посочва, че съгласно на разпоредбата на чя.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Поддържа се, че цитираната разпоредба на чл.117, ал.1 от ЗЗД изрично и ясно сочи от кога започва да тече новата давност, а именно считано от признаване на вземането. Същата не предвижда възможност за отложено действие на началната дата на новата давност или договаряне на бъдеща начална дата на новата давност.

Излага съображения, че ако се възприеме тезата на съда ще следва, че със сключване на споразумение взискателя ще може да налага на длъжника отлагане на действието на погасителната давност, ще може да налага и по дълга от предвидената в закона погасителна давност, което освен, че е недействително съгласно разпоредбата на чл.113 от ЗЗД, напълно обезмисля и дерогира дадените в точка 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 1

26.06.2025 година, постановено по Т.Д.№ 2 от 2013 година, ВКС, ОСГТК разяснения и указания по отношение бездействието на кредитора и последиците от това бездействие.

Във въззивната жалба въззивникът се позовава на Тълкувателно решение №. 2/2013 от 26.06.2015 година, постановено по Т.Д.№ 2 от 2013 година по описа на ВКС, ОСГТК като сочи, че в настоящия случай това означава, че по делото следва безспорно да се установи на първо място поради каква причина /изпълнително действие или доброволно плащане/ размера на дълга е намалял след сключване на второто споразумение и на коя датата е извършено това намаление. Посочва, че от съдържанието на оспореното решение се установява, че съда само предполага, че намаляването на дълга е в резултат на извършени на плащания /макар и не от ищеца/, понеже не сочи факти за извършено конкретно изпълнително действие или факти за доброволно плащане, довели евентуално до намаляване на дълга, както и не се сочи конкретна дата на тези плащания. Твърди се, че от събраните по делото доказателства също не се установяват никакви факти, данни и доказателства, че намаляването на дълга е именно в резултат на извършени плащания. От съдържанието на Писмо Изх.№ 3000 - 14 от 29.01.2026 година от “Юробанк България” АД се установява, че има извършени плащания по дълга от трети лица, но тези плащания са направени в периода между първото и второто споразумение /13.02.2018. година - 05.04.2019 година/ но няма данни за такива плащания след сключване на второто споразумение, така както съда предполага.

В тази връзка се поддържа, че изводът на съда, че след сключване на споразумението от 05.04.2019 година дълга е бил намален в резултат на извършени плащания по него е несъстоятелен, понеже се основава на напълно необосновани и неподкрепени с доказателства предположения.

Във връзка с приетото от съда, че със сключване на споразумението от 05.04.2019 година ищеца е признал съществуването на процесното задължение се твърди, че от съдържанието на споразумение от 05.04.2019 година се установява, че същото е сключено между ищеца Г. З. и “Юробанк България” АД. Поддържа, че по делото няма данни ищеца да е сключвал споразумение или други договорки с кредитора - ответника “Ди Си Ей Мениджмънт” АД.

Предвид изложеното се твърди, че по делото не са установени данни за наличие на признато от ищеца Г. З. спрямо ответника “Ди Си Ей Мениджмънт” АД съществуване на процесното задължение, поради което претенцията на ответника за прекъсване на давността на основание споразумение от 05.04.2019 година е напълно несъсотятелна.

Поддържа се, че от съдържанието на Споразумение от 05.04.2019 година, сключено между взискателя “Юробанк България” АД и длъжника ищеца Г. З. се установява, че двете страни са се договорили длъжника да погаси доброволно задължението си, чиито размер е посочен в чл.2 от споразумението, по реда предвиден в чл. 3 от споразумението. Твърди се, че 2 ако се приеме, че със сключване на споразумението длъжника е признал съществуването на вземането, на основание разпоредбата на чл.116, буква “а” от ЗЗД давността се счита за прекъсната. Съгласно на разпоредбата на чл.117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. От това следва, че считано от 05.04.2019 година започва да тече нова петгодишна давност за събиране на вземането. Към този срок обаче следва да бъдат прибавени още 70 дни за периода от 13.03.2020 година до 21.05.2020 година, когато давност за вземането не е текла на основание разпоредбата на чл.3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. От това следва, че новия давностен срок, който е започнал да тече считано от 05.04.2019 година е изтекъл на 14.06.2024 година.

Твърди се във въззивната жалба, че от съдържанието на приложените копия от Изп.Д.№ 239 от 2017 година и Изп.Д.№ 72 от 2025 година и двете по описа на ЧСИ Т. се установава, че считано от сключване на споразумението от 05.04.2019 година до дата 28.02.2025 година /когато е подадена молба, на основание на която е образувано ново Нзп. д.№ 72 от 2025 година/ за същото вземане не са правени искания и не са предприемани и извършвани никакви изпълнителни действия. Изразява становище, че следователно към дата 05.03.2025 година, когато новия кредитор “Ди Си Ей Мениджмънт” АД е направил искане да бъде извършен опис на движимо имущество и към дата 22.04.2025 година, когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника петгодишния давностен срок съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е бил изтекъл, поради което процесното задължение се е погасило поради изтекла давност.

С въззивната жалба се сочи, че се поддържат и всички останали съображения, изложени в исковата молба и писмената защита.

Предвид гореизложеното се иска да се отмени атакуваното решение изцяло и да се постанови по същество решение, с което да се уважат изцяло предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Претендират се сторените разноски във въззивното производство и първоинстанционното производство разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна и в предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че решението на РС- Благоевград е правилно и законосъобразно.

Твърди се, че доводите на въззивника, нито са правилни, нито кореспондират със смисъла на двете споразумения, сключени от него /въззивника/ като длъжник и кредитора тогава “Юробанк България” АД.

Твърди се, че видно от съдържанието на сключените между „Юробанк България“ АД Г. З. два броя извънсъдебни споразумения за доброволно уреждане на отношенията от дата 13.02.2018 г. и от дата 05.04.2019 г. е, че в 3 тях е обективирана изричната воля на длъжника за признание на дълга, както и е обективирано изричното съгласие на кредитора за срока на споразуменията да спре принидителните действия спрямо длъжника и да не предприема нови такива спрямо него. В тази връзка поддържа, че за срока на двете споразумения давността е била спряна и същата не е текла, доколкото от една страна кредиторът е получавал изпълнение на уговореното, а от друга страна страните сами са уговорили и са се съгласили за срока за споразуменията да не се предприемат принудителни действия. Сочи се, че доколкото договорите имат силата на закон за страните по тях, то следва изводът, че за срока на двете споразумения давност не е текла, защото давност не може да тече срещу онзи, който не може да се защити. Предвид ангажимента на “Юробанк България” АД по двете споразумения да не предприема принудителни действия спрямо длъжника за срока на споразуменията, се твърди, че не може да се приеме, че за срока на всяко от двете споразумения е текла давност за вземанията, при положение, че банката не е могла да извършва действия за прекъсване на давността. Поддържа и че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Посочено е още в отговора, че със споразумението от 05.04.2019 г. между взискателя „Юробанк България“АД и длъжника Г. З. страните са приели за безусловно установено в отношенията по между им, че задължението на длъжника към дата 05.04.2019 г. е в размер на 22 075.46 лева за главница и 4 356.95.62 лева за законна лихва към същата дата /чл.1 и чл. 2 от споразумението/. Страните са договорили спиране на принудителните действия и неизвършването на такива спрямо длъжника за срока за споразумението и разсрочване на част от дълга за срок от 12 месеца /чл. 3.1 и чл. 5 от споразумението/. Твърди, че от чл. 6 от споразумението е видно, че същото съдържа признанието на дълга от страна на длъжника, което има характер на признание по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Следователно, след като страните са договорили изрично, че кредиторът няма да предприема принудителни действия спрямо длъжника за срока на сключеното споразумение, то това означава съответно, че и погасителната давност е спряна и не е текла срещу кредитора за срока на споразумението. Новата давност е започнала да тече считано от деня, следващ деня на договорения в споразумението краен срок за изпълнение на споразумението 05.04.2020 г.

Оспорва се оплакването на въззивника, че според него било недоказано по делото, че второто споразумение от 05.04.2019 г. било изпълнявано като изводът на съда в този смисъл бил необоснован. Поддържа се, че това оплакване на въззивника е ирелевантно, доколкото давността за вземанията е прекъсната на 05.04.2019 г. със сключването на споразуменето за доброволно плащане, като същата е спряла да тече за срока на споразумението, предвид поетия от кредитора ангажимент да не предприема принудителни действия спрямо длъжника за срока на споразумението. В допълнение се твърди, че по делото са събрани доказателства за това, че двете споразумения са били изпълнявани чрез плащания от трети лица.

4

Иска се да се остави без уважение въззивната жалба, депозирана от Г. В.

З. срещу Решение № 242/03.04.2026 г. по по гр. д. № 1546/2025 г.,1 с-в РС Благоевград и да се потвърди същото като правилно и законосъобразно.

Претендират се сторените в производство съдебни разноски.

В депозираната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл.263, ал.1 ГПК. Ето защо и на основание чл.267, ал.1 ГПК следва да се насрочи открито съдебно заседание по делото с призоваване на страните по делото.

С оглед на изложеното по-горе и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 27.10.2026 г. от 9, 15 часа, за която дата да се призоват страните с препис от настоящото разпореждане.