Решение № 3074 от 26.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3074

Пазарджик, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20267150700475 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Г. А. С., от с. Звъничево, общ. Пазарджик, ул. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1006-000042/04.03.2026 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на лек автомобил „Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като автомобилът не е бил предоставен за управление на неправоспособен водач, а за извършване на техническо обслужване. Твърди се, че последвалото придвижване на автомобила е било предприето самостоятелно от лицето К. Б., без знанието и съгласието на жалбоподателката.

Ответникът не изразява становище по жалбата и не се представлява в съдебното заседание.

Съдът прие административната преписка и събра гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. Г. С..

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните доказателства се установява, че процесният автомобил е собственост на жалбоподателката. На 02.03.2026 г. той е бил управляван от К. Б., който към този момент е бил неправоспособен водач. Това обстоятелство не се оспорва и е послужило като основание за издаване на процесната заповед.

Спорът по делото е дали при конкретно установените факти приложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона.

От показанията на свидетеля А. С., които съдът кредитира като последователни, логични и съответстващи на останалите доказателства по делото, се установява, че автомобилът е бил предоставен за извършване на техническо обслужване – смяна на моторното масло и масления филтър. Дейностите са започнали в гаража на жалбоподателката, като част от обслужването е била извършена на място. При опита за демонтиране на масления филтър обаче се оказало, че липсват необходимите инструменти. Тогава К. Б. заявил, че ще придвижи автомобила до място, където разполагат с подходящ инструмент за отвиване на филтъра. От доказателствата не се установява това решение да е било взето по указание или с предварително разрешение на жалбоподателката. Напротив, към този момент тя дори не се е намирала в дома си.

При така установените факти съдът приема, че жалбоподателката е предоставила автомобила единствено с цел извършване на конкретна техническа дейност. Последвалото му придвижване по пътищата не е било предмет на това предоставяне, а е резултат от самостоятелно взето от К. Б. решение след възникналата необходимост да бъде използвано друго оборудване за извършване на ремонта.

Действително, разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП не поставя като условие за налагането на мярката собственикът да е действал виновно. Това обаче не освобождава административния орган и съда от задължението да преценят дали конкретното приложение на принудителната административна мярка съответства на нейното предназначение.

Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП имат превантивен характер и следва да се прилагат така, че да осигуряват безопасността на движението и да предотвратяват бъдещи нарушения. Те не могат да се превръщат в средство за санкциониране на собственик, който обективно не е предоставил автомобила си за движение на неправоспособен водач и не е имал реална възможност да предотврати конкретното противоправно поведение.

Тази правна логика е възприета и в Решение № 2975 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 12344/2018 г. на Върховния административен съд, VII отделение, в което е прието, че когато собственикът е предоставил автомобила за ремонт, а последващото му управление е осъществено самоволно от третото лице, прилагането на принудителната административна мярка не съответства на целта на закона. Макар настоящият случай да не касае професионален автосервиз, а техническо обслужване, извършвано в домашен гараж, правнорелевантното обстоятелство е същото – автомобилът е бил предоставен за извършване на техническа дейност, а не за участие в движението по пътищата.

Следователно, макар формално да е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, при конкретните обстоятелства приложената принудителна административна мярка засяга правната сфера на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото за постигане на преследваната от закона превантивна цел. Не се установява тя да е предоставила автомобила за управление на неправоспособен водач, нито да е могла разумно да предотврати настъпилия резултат. Поради това съдът приема, че оспорената заповед противоречи на целта на закона и е незаконосъобразна.

При този изход на спора жалбоподателката има право на разноски. Представени са договор за правна помощ, удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, както и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума.

Затова съдът

РЕШИ:

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1006-000042/04.03.2026 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“.

Осъжда ОД на МВР – Пазарджик да заплати на Г. А. С. сумата от 500 евро, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�