Решение № 431 от 05.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Бургас, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20242120201801 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на И. М. Т. с ЕГН:

**********, чрез пълномощник – адв. И. Ч. – БАК, с посочен съдебен адрес:

***************** против Наказателно постановление № 8589/21.03.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, на жалбоподател е наложена „Глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че към момента на проверката МПС-то е било в покой, а не в движение. Допълва се, че не е било извършено измерване на масата на състава, поради което и недоказано се явява обвинението, че е налице претоварване. Оспорва се правната квалификация на деянието, както и размерът на наложената санкция. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че „пътно-прехвърлителната разписка“ е неясна и от нея не може да се установи дали действително е било налице претоварване. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

1

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт П., която моли НП да бъде потвърдено. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин, както и че в хода на производството не са допуснати съществени пороци. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 23.02.2024 г. в 19:15 часа св. Д. З. – инспектор към АПИ бил повикан за съдействие от органите на МВР на път III-5392, км. 5+500 в посока с. Кръстина – гр.

Камено, където престоявало за почивка съчленено ППС – МПС с 2 оси марка „Волво“ с рег.

№ ************и полуремарке с три оси с рег. № А************, с водач – жалбоподателят Т.. В хода на проверката свидетелят изискал документи за извършвания превоз, като му била предоставена и „пътно-прехвърлителна разписка“ (л. 15). На база на тази разписка свидетелят преценил, че пътният състав е претоварен с общо 11580 кг., като не отговаря на нормите, установени в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. За констатираното на място свидетелят съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 0009681/23.02.2024 г., описвайки горните факти и давайки им квалификация на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 21.03.2024 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 177, ал.

3, т. 1, предл. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 2500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ София, който към дата 21.03.2024 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, в предвидените за това срокове.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай вмененото нарушение е останало изцяло недоказано. Това е така по следната причина.

2

Твърденията, че съчлененото ППС е било претоварено и не е отговаряло на съответните норми се базира изцяло и само на приложената по делото „пътнопрехвърлителна разписка“ (л. 15). Видно от показанията на актосъставителя – контролните органи не са извършили претегляне на ППС-то, въпреки че по принцип разполагат с мобилни везни. Контролните органи не са изследвали и кой е издал въпросната разписка, нито с какво техническо средство са били измерени съответните маси, отразени в разписката, респективно – дали това техническо средство е годно и калибрирано, дали е използвано по предвидения за това ред и т.н. Всичко това е довело до там, че твърдението, че ППС е претоварено и то точно с 11580 кг. е недоказано. Нещо повече. Както правилно възразява процесуалният представител на жалбоподателя – в конкретния случай „пътнопрехвърлителната разписка“ дори не е попълнена надлежно и съобразно полетата в нея, което води до там, че не може безпротиворечиво да се разбере дори какво точно отразява тя.

В частност в разписката е записано само „пшеница“ и срещу нея са изписани едно под друго числата – „51580“ и „14820“ след което е поставена черта и под нея е изписано числото „36760“. Вероятно този начин на изписване показва, че от първото число е извадено второто и се е получило третото, но какво точно означават тези числа и дали отразяват някакви маси и в какви мерни единици – в разписката не е отразено. В съдебно заседание актосъставителят заяви, че на база на тези числа той е предположил, че 51580 е теглото на цялото ППС в килограми, 14820 е масата на празното ППС и 36760 (отново в килограми) е масата на товара. Това обаче е само едно предположение, на което не може да почива „обвинението“ – принцип важащ и в административнонаказателното производство, което предположение на всичко отгоре - не се подкрепя от реквизитите на самата разписка, в която липсва изобщо графа за маса на ППС-то. При това положение съдът счита, че в процеса не се ангажирани доказателства в подкрепа на тезата на АНО. Не е съществувала никаква пречка, щом контролните органи са се усъмнили в евентуално претоварване на ППС-то, да използват техническите средства, с които разполагат и да претеглят композицията, като по този начин безпротиворечиво се установи дали е налице претоварване или не. Те не са сторили това, а са изградили „обвинението“ на база на документ, с неясно съдържание, като по този начин сами са се поставили в положение да не могат по надлежния начин да докажат твърденията си.

С оглед на изложеното е налице недоказаност на нарушението при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото НП следва да бъде отменено.

Съдът дължи произнасяне по разноските, като с оглед отмяна на НП право на разноски има само жалбоподателят, който претендира разноски в размер на 550 лева, за чието плащане в брой представя доказателства (л. 38). Не е направено възражение за прекомерност от АНО, поради което и претендираната сума следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд,

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8589/21.03.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, на И. М. Т. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати в полза на И. М. Т. с ЕГН:

********** сумата в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4