Решение № 3848 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3848 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело №..0241110156278 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Й..“ ЕАД е предявил срещу ответника П. С. С. кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 445, 82 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. до окончателното плащане, по фактура № ..25.01.2022 г., от които:

322, 89 лв., дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ,.. от 22.05.2020 г., от които: 224, 16 лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ,.. от 22.05.2020 г., дължими за период 25/07/2021-24/10/2021 г. и 98, 73 лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ,.. от 22.05.2020 г., представляваща три месечни такси.

115, 93 лв., дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер .. от 14.04.2020 г., от които: 51, 87 лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер .. от 14.04.2020 г., дължими за период 25/07/2021-24/10/2021 г.; 64, 06 лв., дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер .. от 14.04.2020 г., формирана както следва: сума в размер на 42, 48 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 21,58 лв. за H.. представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

7 лв., дължими вноски по договор за лизинг за H.. 4G .. от 14.04.2020 г. за период 25/07/2021-24/12/2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71464/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер .. от 14.04.2020 г. и договор за лизинг за H.. 4G .. от 14.04.2020 г., като ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което същите били едностранно прекратени от ищеца на 20.12.2021 г. Освен това страните сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер ,.. от 22.05.2020 г., който е бил прекратен едностранно от ищеца 1 на 15.01.2022 г. поради неизпълнение на ответника. Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 98,73 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ,.. от 22.05.2020 г., представляващи три месечни такси. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Твърди, че клаузите за неустойка за нищожни, тъй като са неравноправни. Счита, че претенциите за потребление на услугите са недължими. Моли за отхвърлянето на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали от описаните договори за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг; 2. че е бил изправна страна по договорите, т. е. изпълнил е задълженията си по тях, предоставял е мобилни услуги и е предал устройства за ползване; 3. уговарянето на клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски по договора за лизинг при прекратяването на договора по вина на потребителя; 4. прекратяването на договорите по вина на потребителя, размера на дължимите абонаментни такси, използваните услуги и лизингови вноски.

По иска за неустойка ищецът следва да докаже, че е между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договора за мобилни услуги, че в договора за мобилни услуги е включено неустоечно съглашение, съгласно което при неизпълнение на задължението на ответника и предсрочно прекратяване на договора по негова вина същият дължи заплащане на неустойка в претендирания размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи положителния факт на плащането на дълга.

На ответника следва да се укаже, че не сочи доказателства за погасването на задълженията.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за мобилни услуги от 14.04.2020 г., сключен между „Й..“ ЕАД (с предишно наименование „Т..“ ЕАД) и ответника за мобилен номер .. с месечен абонамент от 16, 99 лв. на месец и срок до 14.04.2022 г.

На същата дата страните са сключили и договор за лизинг за Huawei Telenor 4G .. със срок от 23 месеца и 23 месечни лизингови вноски.

На 22.05.2020 г. страните са сключили и втори договор за мобилни услуги за мобилен номер ,.. с месечен абонамент от 29, 99 лв. на месец и срок до 22.05.2022 г.

Приета е „последна покана за доброволно плащане“ от ищеца до ответника, в която е посочено, че общата стойност на задълженията му се равнява на 279, 03 лв. с вкл. ДДС, като дружеството приканва ответника да заплати сумата в срок от 10 дни от датата на писмото, с предупреждение, че при неплащане дружеството ще бъде принудено да предприеме действия по прекратяване на договора и начисляване на неустойки.

Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че процесните фактури са били осчетоводени в счетоводството на ищеца като с цялата сума е дебитирана сметка 411- „Вземания от клиенти“ и са кредитирани сметки 703 – „Приходи от услуги“ по съответната аналитична сметка в зависимост от ползваната услуга, и сметка 4532 – „Начислен данък на продажбите“, като начислените задължения по тези фактури са в общ размер от 569, 02 лв. По процесните договори на 10.08.2021 г. е била заплатена сума в размер 123, 20 лв., с което е била погасена 2 изцяло дължимата сума по фактура № ..... от 25.07.2021 г. Съгласно заключението общият размер на неизплатеното задължение на ответника по процесните договори за месечни и еднократни такси/абонаменти, допълнителни пакети и потребление на мобилни услуги за процесния период е в размер на 275, 04 лв.

От правна страна:

От представените и приети в хода на съдебното дирене по делото писмени доказателства се установява, че между страните са сключени договори за далекосъобщителни услуги и лизинг, изменени с допълнителни споразумения, към които са приложени ценови листи за абонаментни планове.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните договори, подробно описани по – горе, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа, до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н. От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общият размер на неизплатеното задължение на ответника по процесните договори за месечни и еднократни такси/абонаменти, допълнителни пакети и потребление на мобилни услуги за процесния период е в размер на 275, 04 лв. Ищецът претендира сума в размер на 276, 03 лв. (224, 16 лв. + 51, 87 лв.), т.е. с 0, 99 лв. повече. Като взе предвид заключението на вещото лице и приложените по делото фактури, от които се установява, че за мобилен номер .. начисляваните месечни суми за потребление са винаги в еднакъв размер от по 14, 16 лв./16, 99 лв. с вкл. ДДС, колкото е и размерът на месечната абонаментна такса по договора, т.е. по този номер няма потребление на услуги извън абонаментната такса, съдът намира, че следва да уважи претенцията на ищеца за месечни такси по договора от 14.04.2020 г. за мобилен номер .. до размера от 26, 06 евро с левова равностойност 50, 98 лв. (3*16, 99 лв.) и да я отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 26, 52 евро с левова равностойност 51, 87 лв. Останалите 0, 10 лв. пониска сума потребление съгласно заключението на вещото лице следва да бъде приспадната от претенцията на ищеца по другия договор за мобилни услуги от 22.05.2020 г. за мобилен номер .. поради което претенцията на ищеца за месечни такси по този договор следва да бъде уважена за сумата от 114, 56 евро с левова равностойност 224, 06 лв. и да бъде отхвърлена за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 114, 61 евро с левова равностойност 224, 16 лв.

С подписването на договора за лизинг ответникът е декларирал и потвърдил, че ищецът-лизингодател му е предал процесното устройство – чл. 4 от договора за лизинг.

Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства за плащане на сумите, поради което, в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.

Предвид датата на сключване на договора за лизинг – 14.04.2020 г., и срокът от 23 месеца, към датата на приключване на устните състезания е настъпила изискуемостта на всички лизингови вноски по него, поради което е безпредметно да се обсъжда настъпването на предсрочна изискуемост за част от вноските. По делото не се твърди и не се доказа плащане на претендираните лизингови вноски, поради което претенцията за лизингови вноски следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 3, 58 евро с левова равностойност 7 лв.

3

По отношение на претенциите за неустойки по двата договора:

Претендират се неустойки, сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, по всеки от двата договора за мобилни услуги, както и разликата между стандартната цена за мобилния апарат без отстъпка, и преференциалната цена, за която е сключен договорът за лизинг. Основанието за възникване на вземането за неустойка е предвидено в договорите, но съдът намира, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване ищецът да е упражнил правото си да прекрати едностранно процесните договори. Видно от клаузите на приложените в заповедното производство общи условия (л. 55 и сл. от заповедното производство), т. 27 - плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Съгласно т. 75 от общите условия при неспазване на което и да е задължение от част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ищецът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.

Доколкото не е уговорено друго по-специфично в Общите условия на ищеца и между страните, следва да се приеме за приложима разпоредбата чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Следователно, е необходимо предупреждение, с получаване на което и след изтичане на срока, а ако такъв не бил даден - от момента на достигане на уведомлението до длъжника, действието на договора е преустановено.