Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 20.02.2026, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Гражданско дело 406/2025
Вид
Решение № 27
Подписан
20.02.2026
Състав
Пламен Георгиев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.238,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кнежа, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20251430100406 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

„АПС Бета България“ЕООД,с ЕИК:203374133 със седалище и адрес: гр.С.,п.к.****,р-н Тр.,бул.“***”№***,представлявано от управителите П. В. и Х. М.,чрез юрк.Б. Т. пълномощник на управителите е предявило против В. А. К.,с ЕГН**********, с адрес: гр.Д.

Л. п.к. *** ул.“***“№** иск с правно осн.чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК с цена на иска от общо 1747.15лв./хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и петнадесет ст./,от които:

1000лв. - главница по договор за паричен заем; 368.26лв.-договорна лихва върху главница по договор за паричен заем и 378.89лв.-законна лихва за забава върху главница по договор за паричен заем.

Ищцовото дружество твърди,че във връзка с Разпореждане №290 от 28.05.2025 по ч.гр.д.

№243/2025г. по описа на РС-гр.Кнежа, Гражданско отделение,с което са уведомени,че длъжникът В. А. К.,с ЕГН********** е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,в законоустановения срок,упражнява законовото си право да предяви иск,с който да признае за установено по отношение на ответника В. А. К.,с ЕГН**********,че същият дължи на „АПС Бета България“,с ЕИК:203374133 вземане,което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/по ч.гр.д.№243/2025г. по описа на РС-гр.Кнежа,и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищцовата страна твърди,че на 12.02.2020г. длъжникът В. А. К.,с ЕГН:**********,е сключил Договор за потребителски кредит №397134 с „Сити Кеш“ООД,по силата на който е получил сумата от 1000лв.,срещу което се съгласил да върне 18бр. вноски по 190лв. в срок до 12.08.2021г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план,неразделна част към договора за потребителски кредит.

Ищцовото дружество описва,че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%,както и годишен процент на разходите в размер на 48.3 %.

Ищцовото дружество сочи,че съгласно чл.9 от ЗПК,договорът за паричен заем е договор,въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение 1 за плащане,с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ищцовото дружество изтъква,че страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът,като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Според ищцовата страна от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 397134 на 12.02.2020г.по безспорен начин се установяват сключения между страните договор,задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Ищцовото дружество сочи,че разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -не по-малък от 12,в два екземпляра - по един за всяка от страните. Изтъква се ,че в случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване като изложеното обосновава извод,че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10,чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Ищцовата страна твърди,че в чл.31,ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните са се съгласили,че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Сочи се,че в чл.33,ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е било уговорено „Сити Кеш“ООД да уведомява длъжника чрез писма,покани,съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора,ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Ищцовата страна изтъква,че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/ като договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя,при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Според ишщцовата страна при сключването на процесния договор на ответника е била предоставена цялата информация,изискуема по закон като съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -едно или повече.

Според ищцовото дружество дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път,то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ищцовата страна твърди,че ответникът В. А. К.,с ЕГН********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит като с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г.„Сити Кеш“ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД,с ЕИК203374133,със седалище и адрес на управление: гр.С.,п.к.***,бул.„***“ №***,ап.* и вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

Ищцовото дружество твърди,че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес,както и със CMC на посочения от него телефонен номер, но не е изпълнил в 2 срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Ищцовото дружество описва,че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента -на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора,на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор-цедент.

Ищцовото дружество счита,че връчването на уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие,поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента като с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99.ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия като законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ищцовото дружество иска от съда,ако приеме,че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно,то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба съгласно цитираната съдебна практика (Решение № 123/24.06.2009г.по т. д. №12/2009г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС)

Ищцовата страна изтъква,че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита като към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Според ищцовото дружество,съдът следва да приеме за установено, че ответникът В. А. К.,с ЕГН**********,дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД,с ЕИК203374133 парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното Ч.гр.д.№243/2025г., а именно сумата в общ размер от 1747.15лв.,формирана както следва :

1.главница в размер на 1000лв.;

2.договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 368.26 лв. за периода от 12.02.2020г. до 12.08.2021г.

3.законна лихва за забава върху главницата в размер на 378.89 лв. за период от 12.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението и

4.лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Според ищцовата страна претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва,определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения,която се дължи от длъжника по силата на чл.2,раздел X.„Забава.Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит,съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

Ищцовата страна сочи,че за периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана,т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл.доп. - дв,бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020 г.).

Ищцовото дружество счита,че изложеното обуславя правния му интерес на да сезира съда с настоящия си установителен иск за вземане в общ размер от 1747.15лв. срещу ответника В.

3

А. К.,с ЕГН **********.

Въз основа на изложеното,ищцовата страна иска от съда след като се запознае със събраните по делото доказателства да постанови решение,с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника В. А. К.,с ЕГН**********,че същият дължи на „АПС Бета България“,с ЕИК203374133 със седалище и адрес на управление: гр.С.,п.к.****, бул.„***“№***,ап.*,представлявано от юрк.Б. Т. сумата в общ размер от 1747.15лв.,формирана както следва:

1.главница в размер на 1000лв.;

2.договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 368.26лв. за периода от 12.02.2020г до 12.08.2021г.;

3.законна лихва за забава върху главницата в размер на 378.89лв. за период от 12.08.2021г. до датата на подаване на заявлението и

4.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Ищцовото дружество описва,че по образуваното Ч.Гр.д.№243/2025г.по описа на РСгр.Кнежа,Гражданското отделение,по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,„АПС Бета България“ЕООД е заплатило държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Съответно на основание чл.78 от ГПК се претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски -държавна такса в размер на 50,00лв.,съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.,съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Освен това ищцовото дружество иска от съда да осъди ответника В. А. К.,с ЕГН********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството- ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д.№243/2025г. по описа на РС-гр.Кнежа,Гражданско отделение, и по настоящото производство.