Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 315 от 28.04.2023, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2333/2022
Вид
Решение № 315
Подписан
28.04.2023
В сила
21.06.2023
Състав
Зара Ехия Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128 · Кодекс на труда
  • чл.245 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 270, ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. ***, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20223630102333 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл.245 ал.2 КТ.

Депозирана е искова молба от Ф. М. Х., ЕГН *** срещу „***“ ООД, ЕИК ***, в която посочва, че е имал сключен трудов договор с ответника, който действал до 28.08.2018г. До датата на подаване на исковата молба ответникът не му е заплатил трудовото възнаграждение за периода 21.08.2018г. до 11.08.2019г., в размер на 6 298,45 лева.

Поради посоченото моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не представя отговор, в молба подадена след срока на отговор заявява, че оспорва иска, като въвежда възражение за погасяване по давност на вземането за трудово възнаграждение.

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

Не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства, че по силата на Трудов договор №3/20.08.2018г., считано от 21.08.2018г., ищцата е започнала работа при ответника, като е изпълнявала длъжността „юрисконсулт“ с основно трудово възнаграждение от 990 лева и допълнително възнаграждение 0,60% за една година стаж по специалността.

Със Заповед №3/11.08.2019г. трудовото и правоотношение е прекратено.

Ищцата твърди, че за целия период на действие на трудовия договор не е получила трудовото си възнаграждение. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не е представил доказателства, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение. Той не оспорва твърдението, че трудовото възнаграждение не е заплатено, но счита претенцията за неоснователна, т.к. вземането на ищцата е погасено по давност. Възражението е неоснователно, защото 1 вземането за трудово възнаграждение се погасява с общата пет годишна давност по чл.110 ЗЗД, който започва да тече от настъпване на изискуемостта.

Вземането по чл. 128 КТ е изискуемо от датата на която е следвало да се изплати всяко отделно трудово възнаграждение. Предвид факта, че в трудовия договор не е уговорено друго, приложима е разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ, според която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти. Предвид посоченото и съобразно факта, че исковата молба е подадена 31.10.2023г., съдът намира, че претенциите не са погасени по давност. От представените по делото „ведомости за заплати“, съдът намира, че искът е изцяло доказан и по размер.

Ищецът прави искане за присъждане на деловодни разноски, но по делото не са представени доказателства за извършени такива.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-*** държавна такса в размер на 251,94 лева, изчислена върху уважения размер на иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ООД,

ЕИК ***, седалище и адрес на управление:гр.***, ул.“***“ №5, представлявано от Е.С.М. да заплати на Ф.

М. Х., ЕГН *** , адрес:гр.***, ул.“***“ №16, вх.2, ет.2, ап.20 сумата 6 298,45 (шест хиляди двеста деветдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) лева - представляваща трудово възнаграждение за периода 21.08.2018г. до 11.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2022г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-*** държавна такса в размер на 251,94 (двеста петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) лева, изчислена върху уважения размер на иска.

Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните .

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 2