Решение № 191 от 25.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20233100900241 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от И. Т. М., конституирана като наследник на починалия в хода на процеса първоначален ищец Т. Г. М. срещу „Сима“ ООД иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 26475.67лв., неизплатената част от вноска в размер на 54873.00лв. с падеж 05.04.2023г., представляваща част от равностойността на притежаваните от ищеца дружествени дяла от капитала на „Сима“ ООД, равняваща се 3 072 880 лв., разсрочена на вноски с договор за изплащане на дружествен дял от 31.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищцата е бил съдружник в „Сима“ ООД и е притежавал 1/3 от дяловия капитал на дружеството с номинална стойност 281280.00лв.

Ищецът е отправил предизвестие до дружеството за прекратяване на членственото му правоотношение и то е прекратено, което обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ на 01.08.2014г.

Твърди се, че към датата на прекратяване на членственото му правоотношение се дължи ликвидационен дял в размер на 3 072 880 лв.

Страните са подписали договор от 31.03.2014г., в който са постигнали съгласие за заплащане на наследодателя посочената сума, разсрочена на вноски от по 54873.00лв., с падеж от 1 – во до 5 - то число на всеки първи месец на всяко тримесечие на годината, а ако дните са неприсъствени, срока се определя от първия следващ периода присъствен ден.

1

Твърди се, че на 05.04.2023г. е падежирала вноска в размер на 54873лв., от която сума е платена от ответника само 28937.33лв. и е останал неплатен остатък от 26475.67лв.

По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден ответникът да заплати процесната сума.

По делото е постъпил отговор от ответника „СИМА“ ООД в срока по чл. 367 от ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и размер.

Не оспорва обстоятелството, че ищцовият наследодател е бил съдружник в ответното дружество с прекратено на 20.03.2014г. членствено правоотношение чрез предизвестие от 20.12.2013г. с изтичане на тримесечен срок.

Съгласно изготвения счетоводен баланс на дружеството към 31.03.2014г., стойността на капитала е в размер на 5353000лв. Следователно дължимата сума като равностойност на дела прекратилия членството си като съдружник се равнява на 1784333.33лв. Ответникът е заплатил изцяло равностойността на дела в този размер, като окончателното плащане е извършено със сумата от на 28397.33лв. по вноска с падеж 05.04.2023 г.

Признава сключването на договора за изплащане на дружествения дял чрез разсрочване на дължимата сума, но същият е нищожен поради противоречие със закона, тъй като посочената в него стойност на дружествения дял 3072880лв. е определена в противоречие с начина посочен в чл.125, ал.3 от ТЗ, а именно по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

На следващо място от ответника се прави възражение, че договорът е нищожен поради липса на предмет, тъй правните последици от напускането на съдружника са настъпили и страните не могат да сключат договор със същия предмет.

Договорът страда и от порок липса на основание. След като правните последици са възникнали по силата на закона, то липсва основание страните да определят правата и задълженията си с договор.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

По делото е постъпила допълнителна искова молба от наследодателя, в която са изложени твърдения, че са сключени два предварителни договора от 07.03.2013г., по силата, на който Т. М. се задължава да прехвърли на Т. Г. и П. Г. по 14064 дружествени дяла от капитала на „Сима“ ООД на всеки един от тях срещу продажната цена от по 1536440.00лв. Срокът за сключване на окончателните договори е изтекъл на 30.05.2014г. Всички условия на двата предварителни договора са инкорпорирани в договор за плащане на дружествен дял от 31.03.2014г. и с този договор страните окончателно са решили какъв е размера на дружествения дял на съдружника.

2

Оспорват се като неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договора от 31.01.2014г. поради противоречие със закона и поради липса на предмет и основание. Изложени са аргументи, че нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ е повелителна, но определя минималния размер на дружествения дял. Няма пречка страните да уговорят по – голям размер.

Отделно от това с предварителните договори страните са доуредили отношения си.

Оспорва се твърдението, както и представения счетоводен баланс, че балансовата стойност на дружеството е била 5353000.00лв.

В постъпилия допълнителен отговор ответникът поддържа направените възражения за нищожност на договора от 31.03.2014г. за заплащане на дружествения дял. Не оспорва обстоятелството, че са били сключени два предварителни договора, но те са с дата 07.03.2013г., а не 07.04.2014г. Сключени са 9 месеца преди подаване на предизвестието на ищеца за напускане като съдружник, не са инкорпорирани в процесния договор и нямат отношение към определяне на стойността на дружествения дял.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа предявения иск, моли за неговото уважаване и за присъждането на съдебно-деловодни разноски. От своя страна, ответникът, също чрез упълномощен процесуален представител, моли за отхвърлянето на иска в цялост и за присъждането на деловодни разноски.

И двете страни излагат подробно становището си по същество на спора в писмена форма в предоставения им от съда срок.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема следното за установено от фактическа и правна страна:

На основание чл.125, ал.2 от ТЗ всеки съдружник в дружество с ограничена отговорност може да прекрати участието си в него доброволно чрез отправянето на писмено предизвестие до юридическото лице най-малко три месеца преди датата на прекратяването. Именно такъв е настоящият случай. Видно от партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, наследодателят на ищцата Т. М. е бил съдружник в дружеството с притежаваните от него 28 128 дяла от капитала му. С предизвестие от 20.12.2013 г., наследодателят е уведомил дружеството, че прекратява участието си в него в тримесечен срок, като е отправил искане да бъдат предприети действия по изплащането на следващия му се дружествен дял, определен въз основа на договаряне и счетоводен баланс на дружеството към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството му.

На извънредно Общо събрание от 31.03.2014 г., другите двама съдружници П. Г. и Т. Г. са приели, че поради изтичането на предизвестието, членственото му правоотношение следва да бъде считано за прекратено, а 3 възникналите във връзка с това имуществените последици – уредени по договорен ред на основание чл.13, ал.4 от дружествения договор на „Сима“ ООД, въз основа на счетоводен баланс, съставен към края на м. март 2014 г., когато е настъпило прекратяването.

Между страните не е спорно, че на 31.03.2014 г. между Т. М. и „Сима“ ООД е бил подписан договор за изплащане на дружествен дял от капитала на дружеството. Според чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10 и чл. 11 от него, дружеството се е задължило в срок от петнадесет години да заплати на наследодателя на ищцата дружествен дял в общ размер на 3 072 880 лв. чрез равни тримесечни вноски с падеж 1- во – 5-то число на съответния месец, съобразно подписан между страните погасителен план - неразделна част от договора. В чл. 7, ал. 2 от съглашението страните са предвидили, че договорената стойност на дела е окончателна и не подлежи на изменение до края на изпълнението на договора, независимо от настъпването на промени в обстоятелствата, с изключение на посочените в чл. 14 от договора такива, касаещи евентуални инфлационни и дефлационни процеси в страната.

За безспорно между страните е прието обстоятелството, че съгласно договора ответното дружество е заплатило на наследодателя сумата от 1 784 333.33 лв. за притежавания от него дружествен дял, като последното плащане е било направено на 05.04.2023 г., като вместо дължимите на тази дата 54 873.00 лв. са били заплатени само 28 397.33 лв.

Въпреки възникналото облигационно правоотношение между наследодателя и ответното дружество, разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ предвижда, че имуществените последици от прекратяването на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се уреждат единствено въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В този смисъл от основно значение за изхода на спора е преценката относно валидността на договора с оглед възражението на ответника за нищожността на съглашението поради противоречието му със закона, невъзможността на неговия предмет или поради липсата на основание за сключването му.

В хипотезата на въведени няколко основания за нищожност на един и същ договор, те следва да бъдат разгледани в поредност, започвайки от найтежкия порок – противоречие със закона, към по-леките – липса на основание и невъзможен предмет.

По възражението за нищожност поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД

Нищожност на договор или на отделна негова клауза, произтичаща от противоречието им със закона се предпоставя от колизията им с императивна законова разпоредба. Трайно застъпено в практиката на ВКС е становището, че нормата на чл.125, ал.3 ТЗ е именно от императивен порядък и не допуска определянето на ликвидационен дял на напускащ съдружник в дружество с ограничена отговорност да бъде извършвано по начин, различен от 4 установения от законодателя задължителен такъв. /Решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, I I ТО, Решение № 120/10.07.2012г. по т. д. № 781/2011г. на ВКС, II ТО/.

В цитираните решения се приема и че дори ако в дружествения договор съдружниците са включили уговорка в противен смисъл, тя се замества по право от повелителния чл.125, ал.3 от ТЗ.

Следва да се има предвид, че понятията дружествен дял и ликвидационен дял са различни, както и имуществените им последици.

Когато един съдружник продава дружествения си дял, той ще получи пазарната му цена, за което не е необходимо изготвяне на междинен баланс, тъй като тук има свобода на договаряне и основанието ще бъде договорът за продажба. Когато обаче съдружникът прекратява членството си в хипотезите на чл.125, ал.1 и ал.2 от ТЗ законът изрично предвидил на каква база да бъде определен ликвидационния му дял.

Затова получаването на сума, надвишаваща размера на ликвидационния дял, определен въз основа на счетоводния баланс на дружеството към съответния месец ще бъде лишена от основание, а за разместването на престации винаги трябва да съществува такова. Допълнителен аргумент по отношение на наличие на основанието за получаването на дадена сума от дружеството е и нормата на чл.133 от ТЗ, съгласно която на съдружниците може да им се изплати част от печалбата на дружеството. За изплащането на такъв девидент обаче следва да бъдат извършени отделни правни действия, различни от тези, свързани със заплащането на ликвидационния дял.

Необходимо също да се посочи, че определяне на ликвидационен дял на база пазарната стойност на дружествения дял би могло да се стигне и до декапитализиране на дружеството и именно, поради тези причини законодателят е въвел този императив.

По тези съображения не може да бъде споделено становището на ищцовата страна, че въпросната разпоредба на чл.125, ал.3 от ТЗ съдържа единствено механизъм за определяне на минималния размер на дължимия дружествения дял, но не и забрана за договарянето между дружеството и напускащия съдружник на по-голяма стойност.

В конкретиката на настоящия казус за да бъде преценено дали уговореният в договора като дължим размер на ликвидационния дял от 3 072 880лв. реално съответства на дължимия размер, определен към 31.03.2014г., от значение е заключението по проведената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно дадено, доколкото представения от дружеството счетоводен баланс към тази дата е бил оспорен с допълнителната искова молба.