Решение № 3102 от 20.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3102 гр. Пловдив, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330105356 по описа за 2021 година

Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове от Д. М. М. и Й. Н. В. срещу „Групама животозастраховане“ ЕАД с правно основание чл.134 ЗЗД, вр. чл.382 КЗ и чл.382, ал.1, изр.3 от КЗ.

Ищците твърдят, че са законни наследници на Н.Д. В., починал на 30.10.2020 г. Сочат че на 23.03.2018 г. наследодателят им сключил договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД с предоставена заемна сума в размер на 25000 лв., който кредит бил обезпечен със залог върху вземания - трудово възнаграждение. За застраховане на изпълнението по договора за кредит бил сключен групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ с размер на застрахователната сума от 25000 лв. между „Банка ДСК“ ЕАД като застраховащ и ответния застраховател. След смъртта на наследодателя кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД поканил ищците в качеството им на наследници да погасяват кредита, който бил в остатъчен размер главница 19538,09 лв. чрез месечни вноски в размер на 270,83 лв.

Ищците твърдят, че от месец ноември 2020 г. ежемесечно извършват плащане на погасяване на кредитното задължение. За настъпилото застрахователно събитие смъртта на застрахованото лице било уведомено ответното дружество, за което била оформена застрахователна претенция от 18.12.2020 г. На 11.02.2021 г. застрахователят уведомил наследниците, че отказва да извърши застрахователно плащане, поради факта, че настъпилото застрахователно събитие е изключен риск по застраховката. Изложените твърдения обосновават правен интерес ищците да упражнят имуществените права на банката кредитор спрямо застрахователя по реда на чл.134 ЗЗД.

1

Поддържат, че са кредитори на банката въз основа на правото им да получат извършените от тях плащания по кредита за периода от настъпване на застрахователното събитие до датата на изплащане на застрахователната сума. Твърдят, че продължават да изпълняват задълженията на наследодателя си по договора за кредит, а банката бездейства да потърси по съдебен ред изплащането на застрахователната сума от застрахователя по договора за застраховка. Предвид извършените от ищците плащания, заявяват искови претенции, с които претендират от застрахователя заплатените от тях погасителни вноски като се позовават на нормата на чл.383, ал.1 от Кодекса на застраховането. Сочат, че общо за платените от тях суми за периода от месец ноември 2020 г. до месец март 2021 г. са в размер на 1430,83 лв. или за всяка от ищците по 715,41 лв. Предвид изложените твърдения предявяват настоящите искове, с които молят за осъждане на ответника да заплати в полза на съищеца „Банка ДСК“ ЕАД сумата в размер на 1000 лв., представляваща частичен иск от общо дължимата от застрахователя сума от 19538,09 лв., представляваща непогасена част от задължението по договора за кредит, за осъждане на ответника да заплати на ищцата Д. М. В. сумата от 1000 лв., частичен иск от 2731 лв., представляваща разликата между дължимата от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие застрахователна сума и сумата дължима от кредитора по договора за кредит, както и за обсъждане на ответника да заплати на ищцата Й. В. сумата от 1000 лв., частичен иск от 2731 лв. Претендират законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за недопустимост на иска, тъй като ищците не били страна по застрахователния договор. Счита, че за да бъдат ищците легитимирани да водят този иск, то следва те да са заплатили дълга на своя наследодател. По същество намира исковете за неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че наследодателят на ищците е включен в групата на застраховани лица в груповата застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ от 2018 г. Същият обаче не е декларирал заболявания, за които е диагностициран приживе. Твърди, че укриването на обстоятелство пред застрахователя, съществено за риска, което е в причинна връзка със смъртта на застрахования, представлява основание за изключен застрахователен риск. Сочи, че причината за смъртта на наследодателя кредитополучател е хронична сърдечно-съдова недостатъчност, мозъчносъдова болест. Въпреки това при сключването на договора е декларирано, че кредитополучателят не е боледувал през последните пет години и в момента не боледува от хронично заболяване и не провежда медицинско лечение.

Твърди, че Н. В. е знаел за заболяването си и съзнателно не го е обявил, като по този начин е заблудил застрахователя за съществено обстоятелство от значение на определяне на риска. Поради това намира, че е налице право на застрахователя да откаже заплащането на застрахователната сума. Оспорва иска по размер. Счита, че ищците не са материалноправно легитимирани да упражняват правата на „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като не са кредитори на банката, а длъжници по договора за кредит. Моли се отхвърляне на исковете 2 и присъждане на разноски.

С разпореждане от 20.04.2021 г. съдът на основание чл.134, ал.2 ЗЗД е конституирал като съищец „Банка ДСК“ ЕАД, предвид предявения от ищците косвен иск.

От събраните писмени и гласни доказателства съдът установи следната фактическа обстановка.

От представения по делото договор за кредит за текущо потребление от 23.03.2018 г. се установява, че същият е сключен между Н. Д. В.и "Банка ДСК" ЕАД, като кредитът е обезпечен със залог върху вземанията на кредитополучателя - трудовото му възнаграждение /договор за залог върху вземанията от 23.03.2018 год./ По силата на договора за кредит за текущо потребление "Банка ДСК" ЕАД , като кредитор е предоставила на Н.В. като кредитополучател сумата от 25 000 лв., представляваща кредит за текущо потребление. Сумата по кредита е била усвоена от Н. В.

Видно от приетото по делото писмо от ответника Групама животозастраховане до ищците Д. М. и Й. В. с копие до съищеца „Банка ДСК“ ЕАД Н. В.е бил застрахован при условията на групов договор за застраховка „Живот свързана с банков кредит“ на „Банка ДСК“ ЕАД, както и че на наследниците на застраховаия Везиров е отказано изплащане на застрахователна претенция.

Видно от представените общи условия на групов договор за застраховка „Живот свързана с банков кредит“ един от покритите рискове по договора е смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие /т.8.1. от цитираните Общи условия/.

Видно от препис - извлечение от акт за смърт на Н. Д. В. , последният е починало на 30.10.2020 год..

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че ищците Д. М. М. – В. и Й. Н. В. са наследници на Н. Д. В..

Видно от уведомление до наследниците на В. от Банка ДСК ЕАД, а и изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, оставащата главница към датата на смъртта на В. по договора за кредит е 19 538.09 лева. От заключението е видно и че към датата на изготвянето му ищците са депозирали суми по изплащането му в размер на 4710 лева.

По делото е представено заключение по допуснатата СМЕ, като от него се установява, че причината за смъртта на Н. В. е остра сърдечно-съдова слабост, мозъчна-съдова болест, хронична сърдечно-съдова недостатъчност.

От представената медицинска документация по делото В. е страдал също от неинсулинозависим захарен диабет, хипертонично сърце без /застройна/ сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, дислипидимия. В заключението на вещото лице се сочи също, че на 17.11.2009 год. В. е с поставена диагноза неинсулинозависим захарен диабет, на 01.06.2012 год. му е поставена диагноза хипертонична болест на сърцето, на 27.01.2016 год. му е 3 поставена диагноза неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, на 26.07.2018 год. е поставена диагноза дислипидимия, а на 03.04.2018 год. – исхемична болест на сърцето. Според вещото лице е налице причинно –следствена връзка между заболяванията, от които е страдал В. и настъпилата мърт на 30.10.2020 год.

В съдебно заседание вещото лице, предвид наличните по делото документи за заболяване на В. от Ковид 19, заявява, че не може да изключи възможността наследодателят на ищците да е починал от Ковид 19, но предвид факта, че няма извършена аутопсия, се позовава на съобщението на смърт, изготвено от медицинско лице, което за него е меродавният документ и сочи, че в този документ е отразено, че В. е починал от остра сърдечна недостатъчност, а не дихателна, каквото би било заключението, ако причината за смъртта е бил Ковид 19.

Съдът кредитира и двете заключения, тъй като са изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

По делото показания са дадени и от личния лекар на Н. В., който съобщава, че В. е бил с диагностицирани заболявания неинсулинозависим диабет и артериална хипертония. Няколко дни преди да почине се е обадил с оплаквания – температура, кашлица, задух, които сочи за типични симптоми на Ковид 19, но направените три теста на Везиров за болестта били отрицателни.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. П. като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, с изключение на извода на личния лекар за причината за смъртта на В. – че е починал от Ковид 19, доколкото това заключение не кореспондира с приобщеното съобщение за смърт, изготвената съдебно-медицинска експертиза, а почива на вероятности, включително и на фиш за спешна медицинска помощ, който изказва предположения и по съществото си е работна диагноза.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

В действащия Кодекс за застраховането е уредено правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение: "В правната норма, уредена в чл.

382, ал. 1, изр. последно КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна - застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно 4 правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит - "по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението".

С нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) е уредено правното задължение на кредитора при смърт на длъжника-застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо да предприеме с грижата на добър стопанин, всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. " С последното изречение на ал. 3 изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита, имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/faa022cd-2876-4827-837c-237435a9dd78