Решение № 274 от 03.10.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Смолян, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 187/26.05.2025г., постановено по гр.д.№ 86/2025г. по описа на Районен съдСмолян са отхвърлени предявените от Р. А. Б., с ЕГН **********, с адрес с.Цр., ул.“П.“ № 7 ,общ.Доспат, обл. Смолян срещу Областна дирекция на МВР-Смолян, с адрес гр.Смолян, бул.“България“ № 67 искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4 049,02 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщането на нощните часове в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда на 15.01.2025г. до окончателното изплащане, както и сумата от 748,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщането на нощните часове в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,като началната дата на изчисляване е 01.04.2022г. до деня, преди датата на предявяване на иска в съда-14.01.2025г. Осъден е Р. А. Б., с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-Смолян, с адрес гр.Смолян, бул.“България“ № 67 съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.Осъден е Р. А. Б., с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Смолян 150 лева за изплатено от съда възнаграждение за вещо лице по назначената ССчЕ.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4780/30.05.2025г. от Р. А. Б., чрез пълномощника му адв.М. Орм. с оплакване за неправилност, поради неправилно тълкуване и 1 прилагане на материалния закон. За да отхвърли исковете, PC Смолян е съобразил разясненията дадени в ТР № №1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория служители и не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност, поради което и приложение следва да намерят разпоредбите на специалния ЗМВР. Излагат се доводи, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд сочи, че, ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ, защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например, освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121з156/05.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от 1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Прави се въз основа това извод, че частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по благоприятно от служителя на МВР.

Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ.

Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121 л-[1]407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби.В тази връзка жалбоподателят не споделя възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото, с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, били предвидени редица други компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/,обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/,обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Жалбоподателят счита, че тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР. Счита, че указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по делото.С оглед на това следва да се приеме, според жалбоподателят, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Изтъква, че придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1—6, чл.179, ал. 1 и ал. 4, чл. 181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал.1, чл. 185, ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл. 187, ал. 5, 6 и 7, чл. 189, чл. 190, чл. 191,чл.

233 и чл. 234, чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО, се ползват от всички държавни служители по чл.

2

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени.

Затова описаните придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми", като „други мерки за защита" в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС по същото дело - те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд". Жалбоподателят сочи, че съдът следва да отчете, че размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ (чл.152 —153), и по Наредба 8121з-922/ 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, (чл.14) са еднакви. По този начин полицаите и пожарникарите по чл. 142, ал. 1, т.1 ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки,ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР — на защитници на правата и свободите на гражданите и обществения ред и сигурност. От друга страна нито в ЗМВР,нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел.

Жалбоподателят предполага с висока степен на вероятност, че неблагоприятните за служителите на МВР законови промени, касаещи правната уредба на нощния и извънредния труд в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, са направени по икономически съображения.Излага становище, че, както сочи СЕС в своето решение, макар че чл.8 и чл.12, буква "а" от Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.Позовава се на определението на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С 435/2023, и поддържа, че, поради приоритета на европейското право над националното, въззивният съд следва да не се съобразява с ТР № 1 от 15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, като се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното, според жалбоподателя,би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС. /В този смисъл -Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., IV г. о./Според жалбоподателя, приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се противопоставя на факта, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен час през нощта по начина, по който е отчел този труд. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, 3 установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9,ал. 2 НСОРЗ/.Позовавайки се на чл.187 ЗМВР, жалбоподателят заключава, че през исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5- дневна работна седмица е до 7 часа.

Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1,143. Твърди се в жалбата как това на практика би означавало, че в рамките на специалния закон категорията служители, чието работно време се отчита подневно, и категорията служители, чието работно време се отчита сумирано, биват третирани различно, като работещите на смени са по-неблагоприятно третирани в сравнение с работещите на нормално работно време. При това положение нормата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР не следва да се прилага от съда като противоречаща на чл.12 и членове 20 и 31 от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права, а за двете категории служители следва да се прилага чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Жалбоподателят сочи още, че сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане нормата свободно време не е достигната,ще е налице извънреден труд. Сумираното работно време се установява в полза на работодателя за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но изчисляването му се основава на продължителността, установена при подневното отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на отчитане представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява най-добре в рамките на едно денонощие /В този смисъл - т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 8/2013 г., ОСГК/. Подневното отчитане на работното време служи за база при определяне на следните компоненти и особености, характерни за сумираното отчитане на работното време: