Решение № 332 от 27.10.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. К., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100336 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД срещу Б. И. Ц..

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

99 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 99 ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от страна на „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. С., срещу Б. И. Ц., ЕГН**********, от гр. К., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 13.12.2019 г., сключен между „СК“ ООД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.22 г., сключен между „СК“ ООД като „цедент“ и „АПС Б Б“ ЕООД, като „цесионер“, за сумата от 481,87 лева, представляваща дължима договорна лихва върху главницата за периода 13.12.2019 г. до 13.12.20 г., сумата от 713,58 лева, представляваща дължима законна лихва за периода от 13.12.20г. до 21.01.25 г., заедно със законната лихва от подаването на заявлението в съда28.01.25 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение, по ч.гр.д. №68/25 г. по описа на РС- К..

Твърди се, че между „СК“ ООД, в качеството на кредитодател и Б. И. Ц., в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит №379788 от 13.12.2019 г. по електронен път съгласно ЗПФУР.

1

По силата на сключения договор ответникът е бил получил сумата от 2000 лева, срещу което се е задължил да върне 12 вноски по 435 лева в срок до 13.12.20 г., когато е падежирана последната вноска съгласно съдържащия се в договора погасителен план. Твърди се, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 %, както и ГПР в размер на 48,63 %.

Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.22 г. „СК“ ООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК *****, като се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора настоящ адрес, както и чрез съобщение по посочения от него телефонен номер.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител, с който се излагат съображения са неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради което счита, че същата следва да се изключи от всички вземания които са били начислени във връзка с нея.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 28.01.25 г. заявителят „ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. Ц., във връзка, с което е било образувано ч.гр.д.№68/25 г. по описа на РС- К..

По делото е издадена заповед за изпълнение №74/24.02.25 г., като съдът е присъдил в полза на заявителя сумата от 2000 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 13.12.2019 г., сключен между „СК“ ООД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.22 г., сключен между „СК“ ООД като „цедент“ и „АПС Б Б“ ЕООД, като „цесионер“, за сумата от 481,87 лева, представляваща дължима договорна лихва върху главницата за периода 13.12.2019 г. до 13.12.20 г., сумата от 713,58 лева, представляваща дължима законна лихва за периода от 13.12.20г. до 21.01.25 г., заедно със законната лихва от подаването на заявлението в съда28.01.25 г. до окончателното изплащане на вземането, така и разноски в общ размер на 87,76 лева съобразно уважената част от заявлението.

2

Заповедта е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, е указано на заявителя да предяви искова молба в срок на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Заявителят е изпълнил дадените указания, в резултат на което е образувано настоящото производство по делото.

Представен е договор за паричен заем „Кредирект“ № 379788 от 13.12.2019 г. между „СК“ ООД, в качеството на заемодател и Б. И. Ц., в качеството на „заемополучател“, при следните параметри: размер на отпуснатия заем – 2000 лв.; размер на погасителната вноска: 3 Х 66,75 лв. и 9 Х 260,93 лв., ден на плащане –понеделник, вид вноска – месечна, ГПР – 48, 02%, брой вноски – 12; фиксиран ГЛП – 40, 05%, дата на първо плащане – 13.01.20 г., дата на последно плащане – 14.12.20 г., обща сума за плащане – 2548,62 лв.

В договора е инкорпориран погасителен план в табличен вид, от който е видно, че в същия е включена и неустойка.

Представени са Общи условия на „СК“ ООД за заеми „Кредирект“, предоставени чрез интернет.

По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен документ – референция от 13.12.2019 г., с наредител „СК“ ООД и получател Б.

И. Ц. за сумата 2000 лв. с посочено основание: заем съгласно договор

379788.

С договор за цесия от 13.01.2022 г. „СК“ ООД е прехвърлило на „ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парични вземания по договори за кредит, индивидуализирани в Приложение № 1/посоченото приложение не е представено/.

Към исковата молба е приложено уведомление за цесията до Б. Ц..

Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото е представен договор за паричен заем № 379788/13.12.2019 3 г. между „СК“ ООД, в качеството на заемодател и ответника по делото в качеството на заемополучател, който не носи подписи на страните. Ищецът твърди договорът да е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

По силата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, в какъвто смисъл е и докладът по делото.

За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (с изменено заглавие с ДВ, бр. 85 от 2017 г., както следва – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), по силата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР .

В настоящия случай за доказване на възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит и Общи условия към него.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУИ „електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на 4 вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), т. е. по отношение на дефиницията на последния е налице препращане към Регламента.

Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУИ), а „електронно изявление“ от своя страна е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУИ)

По делото не е представен договорът за паричен заем под формата на електронен документ. Следователно, по делото не се установява, че между кредитора и ответника е възникнало договорно правоотношение по сключен договор за заем от разстояние по реда на ЗПФУР.

Твърденията на ищеца са, че договорът е сключен по електронен път, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 , ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За да е налице такова, то ищецът следва да установи получено от ответника електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на исковата сума в заем, каквото електронно изявление в случая не се установява. По делото е представена единствено разпечатка – извлечение от електронна система, в която такова изявление не се съдържа.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест във връзка с установяване валидното възникване на договорно правоотношение между „СК“ ООД и ответника.

За пълнота следва да се посочи и че по делото не се установява в условията на пълно и главно доказване предаване на сумата в размер на 2000 лв. на ответницата. По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен документ – референция от 13.12.2019 г., от която се установява, че „СК“ ООД, е наредило чрез системата за електронни плащания превод в 5 полза на ответника, но не и получаване на сумата от страна на последния. Не е приложено по делото и приложение №1 към посочения договор за цесия, от който да е видно, че твърдените вземания спрямо ответника са били прехвърлени в полза на ищеца по делото.

По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед неоснователността на предявените искове ищецът няма право на разноски по делото.

С оглед изхода на делото следва да се разпореди да се изплати възнаграждение за назначения особен представител на ответника, от внесения по делото депозит в размер на 600 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***** срещу Б. И. Ц., ЕГН**********, от гр. К., искове за признаване на установено, че Б. И. Ц., ЕГН**********, от гр. К. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 99 ЗЗД, както следва:

-сумата от 2000 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 13.12.2019 г., сключен между „СК“ ООД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.22 г., сключен между „СК“ ООД като „цедент“ и „АПС Б Б“ ЕООД, като „цесионер“;