Решение № 116 от 12.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20213110118338 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Н. Д., с която е предявен осъдителен иск срещу „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД за заплащане на сумата 1366.04 лв., като дадена при първоначална липса на основание, на осн ование чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, представляваща съгласно издадена от ответника фактура № 1155023615/16.08.2021 г. потребена вода /ползвани ВиК услуги/ за периода 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, вилна зона – к. к. „Св. св.

Константин и Елена“, с клиентски и абонатен № 1172799, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2021г. до окончателното й изплащане.

В исковата с и молба ищецът твърди, е абонат на ответното дружество с кл. № 1172799. На 05.08.2021 г. е подменен водомер ът на адреса на потребление. На 19.08.2021 г. ищецът е узнал, че на същата дата посредством директен дебит от банковата сметка на ищеца е изтеглена сумата 1366.04 лв. с оглед погасяване на вземането на ответника по фактура № 1155023615/16.08.2021 г. , начислено за периода 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г.

Посочва, че тъй като процесното потребление е начислено за период от 14 дни, не е възможно за този период да са потребени начислените 617 куб. м. вода. Поддържа, че ако на инкасатора му е отказан достъп до водомера, е следвало да състави протокол съгл асно чл.

24, ал. 4 от ОУ на оператора и да начисли служебна консумация, но за не повече от 6 месеца.

Счита, че след като такъв протокол не е съставен, т о следва, че абонатът е заплащал периодично начисляваните суми по редовен отчет. Като се позовава на липсата на основание, на което ответната страна да е получила процесната сума, предявява настоящия иск. По изложените съображения моли същият да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД оспорва иска. Излага, че ищецът в действителност е потребител на ВиК услуги за адрес на потребление, находящ се в 1 гр. Варна, м-ст „Манастирски рид, Бялата Чешма Дъбравата“. Твърди, че СТИ е подменено на 05.08.2021 г. с друго метрологично годно устройство. При подмяната е подписан, включително и от ищеца, констативен протокол № 1000026698/05.08.2021 г. Посочва, че при подписването на протокола потребителят не е направил възражения относно установените при подмяната на СТИ количества вода. С оглед наведените съображения настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 14.12.2022 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М. Д., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. Представя писмена защита.

Ответната страна се представлява от юрк. Стелиян Симеонов, който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи, че сумата в размер на 1366.04 лв. е получена от страна на ответника.

По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че ищецът е потребител на ВиК услуги с кл. № 1172799 за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, к. к. „Св. св. Константин и Елена“ /погрешно в доклада по делото е посочена м-ст „Манастирски рид, Бялата Чешма и Дъбравата“, предвид и погрешно изложеното от ответника в отговора относно адреса на процесния имот/; 2/ че на 05.08.2021 г. е подменен водомерът на абоната; 3/ получаването от страна на ответника на сумата 1366.04 лв. на 19.08.2021 г.

В тежест на ответника, за да бъде отхвърлен така предявеният иск, е да установи обстоятелствата относно: 1/ фактите, на които основава правото си за сумата 1366.04 лв.; 2/ че начисленото количество за ВиК услуги за периода на фактура № 1155023615/16.08.2021 г., а именно 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г., е реално потребено.

Още с определението за насрочване и проекта за доклад на делото съдът е дал надлежни указания на ответника, че не сочи доказателства относно следното: че начисленото количество за ВиК услуги за периода на фактура № 1155023615/16.08.2021 г., а именно 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г., е реално потребено, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.

Въпреки така дадените указания ответникът не ангажира надлежни доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че начисленото количество от 617 куб. м. вода е реално потребено в обекта на ищеца за процесния период 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г.

Доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали е възможно реално да премине това количество вода през този кратък период от време, е направено след първото по делото открито съдебно заседание, поради което съдът, с оглед и преклузията по чл. 147 ГПК, е оставил същото без уважение.

Дори без да е специалист в областта, съдът счита, че в случая може да се приеме, че за период от 14 дни такова огромно количество вода няма как да бъде доставено и съответно 2 реално да бъде потребено от абоната.

Ето защо и само на това основание съдът приема, че ищецът не дължи сумата по издадената фактура от 16.08.2021 г., поради което и предявеният иск за връщане на недължимо получената от ответника сума е основателен. В случая ответникът не проведе насрещно доказване за основанието за претендирането на тази сума.

В тази връзка съдът намира, че не следва да коментира заключението на вещото лице Я. Л. по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /в случая липсва доказана реална доставка на ВиК услуги, която да бъде остойностена/.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното:

На ответника са дадени и указания, на основание чл. 145, ал. 1 ГПК, в срок до съдебно заседание да посочи основанието за съставяне на констативен протокол № 1000026698/05.08.2021 г. /за подмяна на водомера/. Уточнение от страна на ответника обаче не е последвало.

В първото по делото открито съдебно заседание, тоест след отговора на исковата молба, ответникът на практика не просто представи доказателства, а наведе и нови твърдения, а именно, че процесната сума е начислена за ползвани в имота на ответника ВиК услуги в периода 18.07.2019 г. – 05.08.2021 г., тоест за период от 2 години. От една страна, съдът намира тези твърдения за преклудирани, доколкото страната очевидно е можела да ги наведе с отговора си, а от друга страна, същите отново останаха недоказани.

Представените писмени доказателства от самия ответник са вътрешно противоречиви и непоследователни. Представен е карнетен лист за абонатен № 1172799 на името на И. Н.

Д., видно от който на 18.07.2019 г. е засечено показание на водомера 2302 куб. м. Има поставен подпис на потребител. Съдът намира, че в случая това може да е подпис на всяко лице, което е осигурило достъп до обекта, поради което и направените възражения от процесуалния представител на ищеца, дори да се приеме, че подписът не е положен от И. Д., са неоснователни.

В същото време обаче е представен протокол от 23.04.2020 г., съставен от служители на ответното дружество, в който е посочено, че е установено, че потребителят – ищецът нарушава разпоредбите на чл. 24 от ОУ, а именно: не осигурява достъп до водомера повече от една година от последното отчитане.

Действително, между датата 18.07.2019 г., на която самият ответник твърди, че е осъществен реален достъп до водомера на абоната, и датата 23.04.2020 г. не е изминал период по-дълъг от 1 година, поради което не може да се приеме, че представеният протокол от 23.04.2020 г. отразява действителното фактическо положения в случая. Направените от ищеца възражения в тази връзка са основателни.

В процесния период, в който се твърди да е потребено това количество вода, 18.07.2019 г. – 05.08.2021 г., ищецът представя и няколко фактури, издадени от ВиК оператора за изразходваното в имота количество вода. Прави впечатление, че в последната издадена такава преди процесната, а именно фактурата от 23.07.2021 г., е отбелязано, че 3 същата е за отчетния период 09.07.2021г. – 22.07.2021 г., като посоченото в нея ново показание на водомера е 2375 куб. м. /остойностени са 20 куб. м. вода/. Това обстоятелство навежда съда към заключението, че към 22.07.2021 г. в обекта на абоната е извършен реален отчет, въпреки твърдението на ответника, че след 18.07.2019 г. в имота единствено служебно са начислявани суми. И това е така доколкото фактурата от 23.07.2021г. е за кратък отчетен период, докато предходно издаваните фактури /от 26.04.2021г., 20.08.2020 г. и 24.04.2020 г. са за по-дълги отчетни периоди и начисленото в тях количество вода е по 15 куб. м./. В издадената фактура от 10.12.2020 г. също е начислено различно количество вода – 8 куб. м., поради което също не може да бъде споделено виждането, че се касае за служебно начисление.

В този смисъл съдът намира, че въпреки че в констативния протокол от 05.08.2021 г. ищецът е положил подписа си и в него е записано показание от 2992 куб. м., то това обстоятелство не представлява признание, че това количество реално е потребено от абоната. Констативният протокол има за цел да установи обстоятелството, че процесният водомер в имота е сменен.

Срещу така издадената фактура от 16.08.2021 г. потребителят своевременно е възразил първо по административен, след това и по съдебен ред.

Дори обаче да се приеме, че действително показанието на водомера е 2992 куб. м. към датата на подмяната му – 05.08.2021 г., както се посочи и по-горе в изложението, ищецът не установи, че в периода 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г. в процесния период е консумирано количество вода в размер на 617 куб. м.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен. Основателна в този смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва върху подлежащата на връщане сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2021 г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият е представил доказателства за извършени такива в общ размер от 204.64 лв., в това число 54.64 лв. – платена държавна такса и 150 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.12.2021 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В производството ищецът е представляван от адв. М. Д.. В представения договор за правна защита и съдействие от 17.12.2021 г. изрично е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 324 лв., колкото е и минималното такова, изчислено съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като останалата сума над платените от ищеца 150 лв. са дължими по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, доколкото ищецът е материално затруднено лице. Ето защо съдът приема, че в полза на адв. Д. следва да бъде присъдена сумата 174 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК

4

103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, да заплати на И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Вая” № 3, сумата 1366.04 лв. /хиляда триста шестдесет и шест лева и четири стотинки/, като дадена при първоначална липса на основание, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, представляваща съгласно издадена от ответника фактура № 1155023615/16.08.2021 г. потребена вода /ползвани ВиК услуги/ за периода 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, вилна зона – к. к. „Св. св. Константин и Елена“, с клиентски и абонатен № 1172799, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2021 г. до окончателното й изплащане.