Определение № 686 от 19.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Пазарджик, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев

Членове:

Николинка Н. Попова

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500642 по описа за 2026 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 83, ал.2 от Образувано е по частни жалби от „Алгае фарм“ АД, ЕИК 202201274, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 13, ет.3, представлявано от управителя И. И.. Частните жалби са подадени срещу две определения и двете постановени по гр.д. №2884/2022 г. по описа на РС – Пазарджик, както следва:

1.Частна жалба с вх. № 15842/01.06.2026 г. подадена срещу определение № 1296 от 19.05.2026 г. постановено по гр. дело № 2884/2022 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба с вх.

№ 12779/04.05.2026 г.

2.Частна жалба с вх. № 18360/22.06.2026 г. подадена срещу определение № 1504 от 09.06.2026 г. постановено по гр. дело № 2884/2022 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по подадената от него частна жалба с вх. № 14211/18.05.2026 г.

В частните жалби се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваните определения и се иска тяхната отмяна.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частните жалби и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени от легитимирана страна /ответник по делото/, в установения от закона срок по чл. 275 от ГПК и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения:

1

Производството по гр.д. №2884/2022 г. по описа на РС – Пазарджик е образувано по искова молба от „Техноджи“ ЕООД срещу „Алгае фарм“ АД, с която са предявени два броя обективно кумулативно съединени искове по чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.258 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 24958.50 лв. /след допуснато изменение на иска/, представляваща гаранция за добро изпълнение на договор за изработка, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.06.2022 г. до плащането, както и на сумата от 2884.10 лв. /след допуснати две изменения на иска/, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.05.2021 г. до 29.06.2021 г.

С Решение № 438/15.04.2026 г. постановено по гр. дело № 2884/2022 г. по описа на РС – Пазарджик „Алгае фарм“ АД е осъдено да заплати на ищеца „Техноджи“ ЕООД, ЕИК 119662548, сумата от 12761.08 евро - гаранция за добро изпълнение на договор № BG14MFOP001 2.006-0036-C01-2 от 27.03.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.06.2022 г. до плащането, както и на сумата от 1474.62 евро - обезщетение за забава за периода от 10.05.2021 г. до 29.06.2021 г., както и съдебни разноски в размер на 3017.48 евро.

Ответникът по делото „Алгае фарм“ АД е депозирал въззивна жалба против постановеното решение. С разпореждане № 5216/04.05.2026 г. съда е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса по чл.18, ал.1 вр. чл.1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 291,44 евро и да представи вносната бележка по делото.

Разпореждането е съобщено на дружеството жалбоподател на 11.05.2026 г. С молба вх. № 14206/18.05.2026 г. е поискано от същото да бъде освободено от заплащане на таксата по въззивната жалба поради финансови затруднения, а с Определение № 1296 от 09.06.2026 г. постановено по гр. дело № 2884/2022 г. по описа на РС – Пазарджик, съда е оставил без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба с вх. № 12779/04.05.2026 г. и е дал едноседмичен срок на жалбоподателя да внесе същата. Именно това определение е предмет на частна жалба с вх. № 18360/22.06.2026 г.

Същевременно от страна на „Алгае фарм“ АД е подадена и частна жалба с вх. № 14211/18.05.2026 г. срещу постановено по делото разпореждане №5215 от 04.05.2026 г., с което е върната подадената от дружеството жалбоподател частна жалба с вх. № 9971/07.04.2026 г.срещу протоколно определение от 23.03.2026 г. Във връзка с подадената частна жалба с Разпореждане № 5975/19.05.2026 г. съдът е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 7,67 евро и да представи вносна бележка. В срока за изпълнение на указанията е направено искане от жалбоподателя „Алгае Фарм“ АД, обективирано в молба с вх. № 15873/01.06.2026 г., за освобождаване от държавна такса по подадената от него частна жалба № 5975/19.05.2026 г. Районният съд е оставил без уважение и това искане, аргументирайки се, че съгласно чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и/ или разноски се освобождават единствено 2 физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, а ответникът е юридическо лице и спрямо него тази разпоредба не намира приложение.

Този извод се споделя от настоящата инстанция, която с оглед на наведените в частните жалби оплаквания следва да развие допълнителни съображения. Съобразно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такса и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, тоест не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежаваното имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателства за доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, други констатирани обстоятелства. Цитираната разпоредба регламентира възможност за освобождаване от внасяне на такси и разноски по производството единствено физически лица. Нормата има социален характер и е своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие на физическите лица. В този смисъл е последователното становище на ВКС, обективирано в Определение № 446 по ч.т.д.№2300/2013г. на второ т.о., Определение № 581 по ч.т.д.№ 2906/2013г. на първо т.о., Определение № 692 по ч.т.д.№ 3625/2013г. на второ т.о., определение № 755 по ч.т.д. № 4049/2013г. на второ т.о.

Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е неприложима за лица, които осъществяват търговска дейност – еднолични търговци или юридически лице.

В случая не е налице и хипотезата на чл.83, ал.1,т.4 от ГПК, тъй като не се касае за иск за непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Според актуалната практика на ВКС съобразена с практиката на ЕСПЧ и СЕС / определение №285/05.07.2019г по ч.т.д.№1234/2019г. на първо т.о., определение №193/24.04.2019г. по ч.т.д.№810/2019г та първо т.о., определение №141/20.02.2019г. по ч.т.д.№1925/2020г. на първо т.о., определение №170/15.04.2020г. по ч.т.д.№209/2020г. на второ т.о., определение №524/30.07.2019г. по ч.т.д.№908/2019г. на второ т.о. гарантираното от страните по граждански спор с нормите на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия исков процес не е гарантирано с императивна разпоредба от правото на Европейския съюз. Подобни гаранции са предвидени единствено при спор за нарушаване на правото на Европейския съюз. В случаите, при които предявеният иск от или срещу търговец няма за предмет спор за нарушаване на правото на Европейския съюз или искът и/или самото юридическо лице не попада в някое от изключенията по чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК , чл.84 от ГПК или по особена разпоредба на друг закон /напр. чл.620, ал.1 и ал.5 от ТЗ, чл.649, ал.6 от ТЗ и чл.694, ал.7 от ТЗ/ се дължи предварително внасяне на държавна 3 такса с оглед общото правило на чл.71 ал.1, изр.1 във вр.с чл. 73, ал.3 от ГПК, тъй като по силата на изричната разпоредба на чл. 83, ал.2 от ГПК съдът може да освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й само страна- физическо лице.

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато право на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или отчасти от заплащане на държавна такса /решение от 24.12.2009г по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005г./ жалба №68334/01/,по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша/ жалба №39199/98 . Според Европейския съд по правата на човека достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато се касае за изискване да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6, пар.1 от КЗПЧОС при преследване на законна цел и наличие на разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. При извършване на преценката се вземат предвид размера на таксите, преценени в светлината на специфичните обстоятелства според случая, платежоспособността на заинтересованото лице , стадий на производството в който ограничението е наложено. В този смисъл е и практиката на съда на Европейския съюз/ определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12 GREP/ Freistat Bayern/, според която принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридическите лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по – специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/ или съдействие от адвокат . Указано е, че националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигането на легитимна цел, съществува ли разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и предоставената цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, има ли основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство, възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. При извършване на преценката за пропорционалност националният съд може да съобрази размера на разноските във връзка с производството ,които трябва да се платят предварително – дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъп до правосъдие. В случай, че се касае за юридически лица, националният съд може да отчете тяхното положениеправно- организационна форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, финансовите възможности на неговите съдружници или акционери, изгледите да си набавят необходимите средства за предявяване на иска или подаване на жалбата.

В аспекта на гореизложеното и съобразно обстоятелствата по делото както бе посочено по-горе районният съд е сезиран с обективно и субективно 4 кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.258 и чл.86 ЗЗД, предявени от ищец- търговско дружество срещу ответник – търговско дружество. С оглед дадената към настоящия момент правна квалификация на исковете не се касае за спор за нарушаване на правото на Европейския съюз. Ответникът по делото „Алгае фарм“ АД, който е поискал да бъде освободен от разноски за държавни такси по обжалване е търговец по смисъла на чл.1, ал.2,т.1 от ТЗ. Създадено е за участие в стопанския живот и за реализиране на приходи от регистрирания предмет на дейност. След извършване на служебна справка в ТР се установи, че дейността на ответното дружество не е прекратена. Ако действително ответното юридическо лице е в невъзможност да поеме разходи по производството, респективно тези по осъществяване на своята дейност е предпоставка за иницииране от негова страна на производство по несъстоятелност. Липсват данни в тази насока.