Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45 от 30.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 652/2023
Вид
Определение № 45
Подписан
30.01.2024
В сила
30.01.2024
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500652 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 2800 / 28.11.2023 г. ,постановено по гр.д.435/2023 г. по описа на ОС – Пловдив , с което е върната исковата молба от „К. „АД против В. К. и П. К. в частта, в която сe иска да се признае за установено ,че последните двама са загубили правото на собственост върху ПИ № **** по КП за 2000 г. на гр.Х. с площ от 2 356,87 кв.м.,представляващ ПИ с идентификатор *****.**** по КККР на гр.Х. поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност и е прекратено производството по делото.

.Жалбоподателят „К. „ АД поддържа ,че определението е неправилно и незаконосъобразно и заявява искане същото да бъде отменено .

Пловдивски апелативен съд след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено следното :

Гр.д. 435 / 2023 г. по описа на ОС-Пловдив ,по което е постановено обжалваното тук определение ,е образувано първоначално по искова молба от „К. „АД против Х. Х. К. и И. П. К. , с която е претендирано да се признае за установено ,че ответниците не са собственици на ПИ № **** по КП за 2000 г. на гр.Х. с площ от 2 356,87 кв.м.,представляващ ПИ с идентификатор *****.**** по КККР на гр.Х. като е твърдял ,че е собственик на недвижим имот –дворно място –бивш санаториум на трудещите се селяни в гр.Х., целия с площ от 60 210 кв.м. ,част от който имот е описания по-горе ,за който при изработката на КК и КР на гр.Х. узнал,че съществуват претенции от страна ответниците ,които притежавали документ за собственост ,а именно договор за доброволна делба. Твърденията на ищеца са били ,че същият е придобил имота на основание апортна вноска ,при фактическа обстановка ,подробно изложена ,а в случай ,че собствеността му не се докаже от представените доказателства ,твърди ,че води този иск и в качеството му на собственик 1

,придобил имота на оригинерно основание,а именно на основание давностно владение ,тъй като е владял същия в период повече от 20 години по начина ,описан в исковата молба.

Тъй като се констатирало ,че ответниците ,посочени от ищеца ,са починали преди завеждане на делото ,съдът ,с разпореждане от 01.08.2023г. е оставил исковата молба без движение с указания ищецът да посочи точно кои са ответниците по така предявената от него искова претенция ,в която връзка ищецът е посочил като ответници наследниците на починалите лица ,а именно В. К. и П. К. , представил е искова молба против последните двама ,в която е изложил напълно идентични фактически обстоятелства като е заявил петитум да се признае за установено ,че ответниците не се собственици на процесния имот , а в случай ,че съдът приеме ,че последните са собственици ,то същите са загубили правото на собственост ,тъй като ищцовото дружество е придобило имота по давност.

С разпореждане от 20.10.2023 г. съдът е оставил исковата молба отново без движение като е указал на ищеца да конкретизира петитума като посочи дали предявява в условията на евентуалност положителен установителен иск ,че е собственик на основание давностно владение ,тъй като в обстоятелствената част има наведени такива твърдения ,но липсва петитум като формулираното искане да се признае за установено ,че ответниците са загубили правото на собственост въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност сочи на недопустим иск.

С уточняваща молба вх.№ 36069 / 24.11.2023 г. ищецът е посочил ,че с наведените в исковата молба твърдения относно придобивна давност върху имота същият обосновава правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск за собственост ,а по отношение на петитума е заявил ,че желае алтернативно да се приеме ,че в случай ,че отрицателния установителен иск бъде отхвърлен / ответниците докажат правото си на собственост по документи / ,то същите са изгубили правото на собственост поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност като е посочил и това ,че няма пречка ищецът да обоснове основателността на отрицателния установителен иск при изтъкване на правопогасяващо възражение за изтекла придобивна давност в негова полза.

С определението ,предмет на обжалване ,съдът е взел становище ,че предявеният иск в условията на евентуалност за установяване ,че ответниците са изгубили правото на собственост въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност е недопустим като е посочил ,че правото на собственост се изгубва ,ако друг го придобие или собственикът се откаже от собствеността.В конкретния случай ,за да се установи със сила на присъдено нещо ,че ответниците са загубили правото на собственост върху процесния имот,то следва де се установи положителния факт ,че трето лице – в случая ищеца го е придобил по давност.От тук съдът е заключил ,че правният интерес за ищеца е да предяви положителен установителен иск за собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност и то при доказателствена тежест за него ,а така предявеният установителен иск ,че ответниците са загубили правото на собственост върху имота поради 2 изтекла за ищеца придобивна давност е недопустим и поради това е върнал исковата молба в тази й част и е прекратил производството по делото.

Действително иск за установяване ,че ответниците са загубили правото на собственост ,защото ищецът го е придобил по давност би бил недопустим доколкото спорното и защитимо за ищеца материално право е неговото / на ищеца/ право на собственост , което той може да защити с надлежните за това правни средства , било с положителен установителен иск ,че е собственик на имота поради изтекла в негова полза полезна придобивна давност ,било с отрицателен установителен иск ,че ответниците не са собственици ,противопоставяйки им своето материално право на собственост поради изтекла в негова полза придобивна давност , в който случай това право би било част от предмета на спора ,обуславящо произнасяне по същество доколкото установяване на собственическите на ищеца права ще изключат тези на ответниците.

И конкретният случай е точно вторият.Изхождайки от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства и заявен петутм може да се заключи ,че ищецът е предявил един единствен иск и това е отрицателен установителен такъв за установяване ,че ответниците на са собственици на процесния имот като собствения си правният интерес от водене на този иск е обосновал с факта ,че той е собственик на имота на основание апортна вноска при фактическа обстановка ,подробно изложена ,а в случай ,че собствеността му не се докаже от представените доказателства ,то правния си интерес от този иск извлича от качеството му на собственик ,придобил имота на оригинерно придобивно основание,а именно на основание давностно владение в период повече от 20 години .Т.е. изложените фактически обстоятелства ,касаещи придобиването на имота по давност са насочени да обосновават правния интерес за ищеца от воденето на отрицателния установителен иск срещу ответниците ,а не да обосноват самостоятелна установителна претенция, че ответници са загубили собствеността поради изтекла в полза на ищцовото дружество погасителна давност ,какъвто иск настоящата инстанция счита да няма предявен .Предявеният иск е един – отрицателен установителен такъв ,че ответниците не са собственици на спорния имот,за обосноваване правния си интерес от воденето на който ищецът е противопоставил своите собственически права ,възникнали на основание апортна вноска ,а в условията на евентуалност – на оригинерно придобивно основание.

Предвид изложеното съдът намира ,че обжалваното тук определение, с което е върната искова молба в частта ,в която ищецът е поискал установяване ,че ответниците са изгубили правото на собственост въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност,какъвто съдът прие да няма предявен ,и е прекратил производството по делото следва да се отмени и делото да се върне на съда за продължаване на производството по него.

Мотивиран от горното ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 2800 / 28.11.2023 г. ,постановено по гр.д.435/2023 г. по описа на ОС – Пловдив и ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за продължаване на производството по него.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4