Определение № 317 от 30.03.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Бургас, 29.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20222100600710 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частен протест на Георги Попдобрев – прокурор в Районна прокуратура-Бургас, против Определение № 1220 от 22.06.2022г., постановено по НЧД № 1779/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 29.04.2022 г. за прекратяване на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, вр. чл.9 ал.2 от НК, на наказателно производство по Досъдебно производство № 431 ЗМ- 280/ 2021г. по описа на I РУ на МВР-Бургас, Пор.

№1000/ 2021г. по описа на същата прокуратура, водено за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

В частния протест накратко са повторени аргументите, послужили за прекратяване на наказателното производство – изчерпване на възможни процесуални и следствени действия за събиране на доказателства, по делото се установявало привидното осъществяване на престъпление от общ характер – повреждане на мокет в хотелска стая с размери 15 х 15 см, което деяние се явявало малозначително според нанесената вреда, а повредата била отстранена от управата на хотела, без да са представени документи за стойността на поправката. Излагат се и съображения за липса на пряк умисъл за увреждане, допуска се наличието на евентуален умисъл при поставяне на нагорещен предмет върху мокета, не е възникнало запалване или пожар.

Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно определение като незаконосъобразно и неправилно.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект – прокурор, чийто акт за прекратяване на наказателното производство е бил отменен, и пред компетентния съд, поради което се 1 явява процесуално допустим, но неоснователен по същество.

След преглед на всички налични по делото доказателства и доказателствени средства, в границите на съдебния контрол, очертани в разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК, настоящият въззивен състав констатира, че първоинстанционният съд е осъществил надлежно и добросъвестно пълна проверка на обоснованосттта и законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, в резултат на която е достигнал до убедителни и съответстващи на закона и съдебната практика фактически и правни изводи.

След собствена проверка на материалите по досъдебното производство въззивната инстанция приема, че фактическата обстановка по делото е изяснена не изцяло и във всички насоки, а само във възможната степен, предвид събраните доказателства. Няма спор, че около 17.00 часа на 15.03.2021г. свидетелите С. Х. и Ю.

И. се настанили за нощувка в апартамент № 2 в хотел „*****“, находящ се в централната част на гр.Б.. По повод предстоящия на 16.03.2021г. рожден ден на свид.

И., около 23.00 часа свид. Х. запалила чаена свещ, която поставила в коридора на апартамента, в близост до входната му врата. Около 11.00 часа на 16.03.2021г. двамата свидетели напуснали хотела. Малко след това камериерката свид. Н. И. влязла да почисти апартамента и установила петно като от изгаряне с размери 15 х 15 см, което се намирало в близост до входната врата и вратата на банята, за което незабавно съобщила на управителя свид. К. К.. Последната също възприела лично увреждането, свързала се по телефона със свид. Х. и я поканила да се върне и заплати стойността на повредата в размер на 1695.50 лева, което Х. отказала да стори.

Следва изрично да се отбележи, че възможността за провеждане на всестранно, обективно и пълно разследване в конкретния случай е била изначално силно ограничена поради предприетите от хотелската управа съвсем скоро след деянието действия по ремонтиране на увредената част от мокетената настилка, извършено чрез изрязване на увредената част и поставяне на нейно място на парче от сходен по вид и характеристики мокет, от неустановено лице и срещу неизвестно възнаграждение. По този начин окончателно е изключена възможността да се извърши оглед на местопроизшествието и увредената част от мокета да се подложи на експертно изследване, което да установи дали наистина е възможно обгарянето да е причинено от поставяне за известно време върху мокета на горяща чаена свещ, респективно няколко свещи, дали се касае за стапяне влакната на настилката, или на мястото е горял огън с открит пламък, има ли по увредената настилка следи от парафин, и т.н.

В показанията си свидетелите Х.и И. отричат да са изгорили мокета, макар да признават, че на мястото на увреждането е имало поставена горяща чаена свещ, и твърдят, че при напускане на стаята не са забелязали подобно увреждане на настилката. Свид. И., която е влязла в апартамента непосредствено след освобождаването му, в показанията си не е посочила да е открила в стаята изгорели свещи, части от свещи или други предмети със следи от горене, освен увредената част на мокета. Извършена е съдебно-оценъчна експертиза, която е изчислила стойността за възстановяване на настилката в коридора на стаята, обхващащ и увредения участък близо до входната врата и вратата на банята, в размер на 289.44 лева с труда и консумативите.

При така установената фактическа обстановка, за която не се спори, районният съд правилно и в съгласие със закона е констатирал, че в прекратителното постановление прокурорът не е изложил приетите за установени от него фактически положения с посочване на доказателствата, от които следват, както и че липсват 2 обосновани, систематични и логически издържани правни изводи в подкрепа на решението му да прекрати наказателното производство, включително за основанието за прекратяване.

Въззивният съд се съгласява с първата инстанция, че отмененото постановление за прекратяване не съдържа конкретен, ясен и еднозначен отговор на следните въпроси:

1.Извършено ли е деяние, какъв е механизмът на осъществяването му, кой е негов автор, виновно ли е извършено;

2.Съставлява ли деянието престъпление, каква е правната му квалификация, и по какъв ред следва да бъде преследвано;

3. Подлежи ли извършителят на наказателно преследване.

При липса на становище на прокурора по изброените въпроси, съдът не е в състояние да провери дали и доколко изводите на прокурора по фактическата и правната страна на предмета на разследване отговарят на изискванията на разпоредбите по чл.13, чл.154 и чл.107 ал.5 от НПК. Както е отчел и районният съд, в оспореното постановление е прието, че извършителят на деянието е неизвестен, но едновременно с това в частния протест са предложени хипотетични допускания, че деянието вероятно е осъществено при евентуален умисъл. Пак в постановлението прокурорът приема, че деянието „предполагаемо има външно признаците на ал. 4 от чл.216 от НК“, т.е. е маловажен случай на престъплението по ал.1 на същия член, но наред с това заключава, че с оглед малозначителността на престъпния резултат стореното може да се характеризира като малозначително деяние по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. При изброените разнопосочени и взаимнопротиворечиви правни заключения е невъзможно да се установи действителната воля на прокурора и конкретното основание за прекратяване на наказателното производство. Обосновано и правилно, в определението на районния съд е отразено, че неустановяването на автора, както и ниската стойност на вредата сами по себе си не обосновават извод за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, особено при липсата на изложена от прокурора фактическа обстановка и надлежно мотивирани изводи относно обективната и субективната съставомерност на деянието като престъпление по конкретен текст от НК.

Настоящата инстанция споделя в пълна степен аргументите и становището на първоинстанционния съд, който е постановил оспорения акт въз основа на фактически обосновани и съответстващи на закона заключения. Протестираното определение не страда от сочените в протеста недостатъци и следва да бъде изцяло потвърдено, поради което на основание чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас, І въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1220 от 22.06.2022г., постановено по НЧД № 1779/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 29.04.2022 г. за прекратяване на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, вр. чл.9 ал.2 от НК, на наказателно производство по Досъдебно производство № 431 ЗМ- 280/ 2021г. по описа на I РУ на МВР-Бургас, Пор.

№1000/ 2021г. по описа на същата прокуратура, водено за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4