Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 17.05.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 185/2022
Вид
Решение № 89
Подписан
17.05.2022
В сила
17.05.2022
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, МАРИАН ВАСИЛЕВ ИВАНОВ, КРИСТИНА АНТОНОВА ЛАЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Плевен, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

МАРИАН В. И. при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от МАРИАН В. И. Въззивно частно наказателно дело № 20224400600185 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 80/14.02.2022г. по ЧНД № 222/2022г., РС-гр.Плевен, на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, определил на А.М.Д.-ЕГН **********, общо най-тежко наказание, между наложените й по НОХД №363/2021г. на ОС-Ловеч, НОХД №535/2021г. на ОС-Ловеч и по НОХД №2339/2021г., на РС – гр. Плевен, в размер на 18 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил с 3 годишен срок.На основание чл.67, ал.3 , във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК, е определена и пробационна мярка- “Задължителна регистрация по настоящ адрес“, не помалко от два пъти седмично.

Така постановеното определение е протестирано от Пламен Петковпрокурор в РП-гр.Плевен.С протеста се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност във връзка с приложението на чл.66 от НК.Възразява се срещу отказа на първоинстанционния съд по приложението на чл.25, ал..4 от НК.Твърди се, че първоинстанционният съд не не е обсъдил въпроса до каква степен наложеното общо наказание ще упражни поправително и 1 превъзпитателно въздействие.Акцентира се, че са налице три осъждания за тежки умишлени престъпления, през непродължителен период от време, което дава основание, да се упражни по-голяма строгост на закона по отношения на осъдената А.Д..Счита се, че съдът неправилно е отложил изтърпяването на наказанието.Иска се отмяна на определението на първоинстанционния съд в частта по приложението на чл.66 от НК.

В съдебното заседание, пред въззивната инстанция, протеста изцяло се поддържа от представителя на ОП-гр.Плевен. Акцентира се отново , че деянията са извършение през непродължителен период от време, което сочи на за трайно утвърдени престъпни навици на осъдената.

Защитникът на осъдения-адвокат Х.Н. И.-АК-Ловеч, моли да се остави протеста без уважение, като се потвърди определението на първоинстанционния съд.По същество отдава значение на доброто процесуално поведение на подзащитната му за разкриване на извършените престъпления и при постановяване на влезлите в сила съдебни актове. Счита, че се касае за инцидентно поведение на осъдената, в следствие на тежкото й семейно положение- безработна, грижеща се за шест деца.Твърди, че подзащитната му иска възможност да се превъзпита и поправи и не е нужно да бъде изолирана от обществото за осемнадесет месеца.

Осъдената А.Д. поддържа становището на защтника си.Извинява се, съжалява за извършеното, като твърди, че е била в затруднено положение, заради болното си дете.Моли да се потвърди определението на РС-Плевен.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото, включително и приетите във въззивното производство, становищата на страните и като провери изцяло правилността на обжалваното определение намира следното:

Протеста е подадена в срок и е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

От приложените актуална справка за съдимост и скъдебен акт, е видно, че А.Д. е осъждана както следва:

1. С присъда №13/07.10.2021г. по НОХД №363/2021г. на ОС-Ловеч, за престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК, извършено през периода 30.09.2020г. до 05.10.2020г. , на наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с три годишен изпитателен срок.

2

Присъдата влязла в сила на 23.10.2021г.

2. С Определение по споразумение №1/12.01.2022г по НОХД № 535/2021г. на ОС-Ловеч, за престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК, извършено през периода 09.02.2021г. до 05.03.2021г. ,на наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с три годишен изпитателен срок.На основание чл.67, ал.3 от НК, във вр. с чл.42, ал.2, т.1 от НК, съдът постановил през определеният й три годишен изпитателен срок, пробационна мярка-„ Задължителна регистрация по настоящ адрес“, не по-малко от два пъти седмично.

3. С присъда №38/31.01.2022г. по НОХД №2339/2021г. на РС-Плевен, за престъпление по чл.194, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК, извършено на 27.03.2021г.,на 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с три годишен изпитателен срок.. Присъдата влязла в сила на 31.01.2022г.

При така изложеното правилно Плевенския районен съд е приел,че следва да се определи едно общо наказание измежду наложените й по описаните по-горе влезли в сила съдебни актове по НОХД №363/2021г. на ОС-Ловеч, НОХД №535/2021г. на ОС-Ловеч и по НОХД №2339/2021г. на РС – гр. Плевен.

Деянията са извършени в реална съвкупност, в период от време преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Това е видно както от справката за съдимост на осъдената, така и от приложеният съдебен акт по НОХД №2339/2021г. на РС-Плевен.

При това положение правилно съдът, на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК, е определил най-тежкото от тях в размер на 18 месеца лишаване от свобода.

С протеста не се оспорва основателността за определяне на общо найтежко наказание и размера.Оспорва се приложението на института на условното осъждане, по отношение на определеното на осъдената А.Д. общо наказание.

Действително деянията за които е била осъдена А.Д., с влезлите в сила съдебни актове, са били за сравнителено кратък период от време, но същевременно предвид и приетитите във въззивното производство доказателства, може да се направи извод, че са в резултат на нетипично за нея поведение.Касае се за извършени престъпления, за които същата е направила самопризнания и възстановявала причинените вреди, което показва критично 3 отношение към извършеното. Първоинстан- ционния съд е взел предвид и тежкото семейно и финансово състояне на осъдената.В подкрепа на този издвод на съда са приетите във въззивното производство доказателства, характеризиращи осъдената като такава, с ниска лична обществена обществена опасност.От приетите три характеристики може да се направят изводи за безспорно много добри характеристични данни , както и , че в действителност същата сама полага грижи за децата си.При това положение правилно първоинстанционният съд , отчитайки данните за затрудненото на осъдената А.Д. социално, семейно и финансово положение, не е постановил определеното общо наказание да се изтърпи ефективно.Следва да се посочи също, че през определеният изпитателен срок на отложеното наказание е постановена и пробационна мярка.Така определеното общо наказание е достатъчно като вид и размер за постигане целите на наказанието визирини в чл.36 от НК.На този етап следва да се даде шанс на осъдената, чрез така наложеното й наказание, да се поправи и превъзпита към спазване на законите.Не е необходимо предвид данните за личността й и тежкото семейно и финансвово състояние, по-голяма степен на наказателна репресия, изразяваще се в ефективно изтърпяване на определеното общо наказание.Определената пробационна мярка, ще оказва допълнително превантивен и възпиращ ефект, за неизвършване на престъпления, съответно за целите на генералната и индивидуалната превенция.В този смисъл, въззивният съд, не прие за основателни доводи на прокурора да се отмени определението на съда в частта по приложението на чл.66 от НК и постанови ефективно изтърпяване на определеното на осъдената А.Д. общ най-тежко наказание лишаване от свобода, а тези на защитника за основателни.

Предвид изложеното по-горе, въззивният съд намира протестираното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

По изложените съображения Плевенският окръжен съд, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 80/14.02.2022г. постановено по ЧНД № 222/2022г., РС-гр.Плевен.

Решението е окончателно и не подлежи жалба или протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5