Акт от 06.11.2019, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 377 06.11.2019г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 542 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на С.Р.Г.

***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево, потвърдена с Решение № 24-РД06-0029/ 25.07.2019г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане” – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, на С.Р.Г. е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва като неправилен и необоснован направения извод, че по отношение на нея не са изпълнени законово регламентираните материалноправни условия и предпоставки за отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Твърди, че направеното изчисление на диференцирания минимален доход не съответства на нормативните изисквания, като не е взето предвид здравословното й състояние, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и неправилни правни изводи за липсата на основание за отпускане на социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Направено е искане за отмяната на оспорената заповед, като незаконосъобразна и за отпускане на месечна социална помощ по чл.9, ал.1 от ППЗСП в пълния й размер, считано от 01.06.2019г.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция

„Социално подпомагане” – Раднево, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗСП и ППЗСП и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Обосновава, че по отношение на С.Р.Г. не са изпълнени нормативно предвидените изисквания по чл.9 и сл. от ППЗСП, поради което правилно и законосъобразно на лицето е отказано отпускането на месечна социална помощ.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство – С.Р.Г., е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г. в Дирекция „Социално подпомагане“ - Раднево, с искане за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. В заявлението е посочено, че С.Г. е неомъжена; има дете, което посещава държавно/ общинско училище; брутните доходи на семейството й през предходния месец са в размер на 180 лева, формирани от месечна помощ по Закона за семейните помощи за деца /40лв./ и 140 лева – присъдена издръжка. Въз основа на подаденото заявление и на посочените в него обстоятелства, служебно събраните доказателства от Дирекция „СП” – Раднево и след извършена социална анкета, на 24.06.2019г. е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, заявителката е неомъжена, има едно дете под 18 годишна възраст, което отглежда сама и не съжителства с други лица. Бащата на детето е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 140 лева, като г-жа Р. няма близки, на които може да разчита на финансова подкрепа. С.Г. е регистрирана в ТД „Бюро по труда“ с рег. № 108081/ 17.01.2019г. Жилището, в което живее, е собственост на Р.Г.Р.

/баща/, състоящо се от две стаи, като лицето не притежава жилищен или вилен имот, както и движима и недвижима собственост, от която да се издържа. С.Г. има издадено ЕР на ТЕЛК с диагноза „Разкъсвания на ретината без отлепване“ при определена 20% трайно намалена работоспособност. Доходите на лицето са 180 лева – 40 лева /помощи и добавки по ЗСПД/ и 140 лева – присъдена издръжка. Прието е, че доходите надвишават диференцирания минимален доход на семейството /определен като такъв размер на 68.25 лева по формулата 91 % х 75 лева/, с оглед на което е предложено да бъде отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево, на основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, на С.Р.Г. е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че доходът на лицето е по-висок от диференцирания минимален доход.

С.Г. е обжалвала заповедта по административен ред. С Решение № 24-РД06-0029/ 25.07.2019г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.9 от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от С.Г. жалба против Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, решаващият административен орган е приел, че за заявителката С.Г. не е възникнало право на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, тъй като полученият от Г. доход за предходния месец в размер на 180 лева надвишава определения за лицето диференциран месечен доход в размер на 68.25 лева. С оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево, е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП по подаденото от С.Р.Г. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево и на потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0029/ 25.07.2019г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора. Като доказателства са приети и представените от жалбоподателката ЕР на ТЕЛК № 1893/ 142 от 14.11.2018г., ЕР на НЕЛК № 0467/ 054 от 27.03.2019г. амбулаторни листи и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от

25.06.2019г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 във вр. с чл.9 от ППЗСП.

Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП – получен доход за предходния месец, надвишаващ определения за лицето диференциран месечен доход. А и съгласно разрешението, дадено в ТР №16 / 31.03.1975г на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на заповедта. В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП на заявителката С.Г., се съдържат не само в оспорената заповед, но и еднозначно се извличат и от обуславящия издаването на крайния административен акт Социален доклад от 24.06.2019г., изготвен съгласно Приложение № 2 към чл.28 от ППЗСП.

Посоченият социален доклад обективира констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената социална анкета по подаденото от С.Г. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г., както и направеното въз основа проведеното социално проучване предложение да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/.

В случая жалбоподателката

С.Г. е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г., с искане за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. В чл.9, ал.1 от ППЗСП е регламентирано, че право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Съгласно ал.2 на чл.9 от ППЗСП основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Съответно в чл.9, ал.3, т.1 – т.11 от ППЗСП е посочен начинът, по който се определя диференцираният минимален доход по отношение на различните категории лица. С разпоредбата на чл.10 от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия, на които трябва да отговарят лицата /семействата/ за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, едно от които е безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ /чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП в приложимата редакция/.

От доказателствата по делото /вкл. от изготвения съгласно Приложение № 2 към чл.28 от ППЗСП социален доклад/, се установява по несъмнен начин, че подалата Заявление-декларация вх.

№ ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г. С.Г. е неомъжена, има едно дете под 18 годишна възраст /Р.П.Ж., на 13 години/, което отглежда сама. При преценката за наличието на условието по чл.9, ал.1 от ППЗСП за отпускане на месечна социална помощ, се следва съпоставяне между доходите на семейството /включващо С.Г. и малолетното й дете, съгласно §1, ал.1, т.2 от ДР на ППЗСП/ и диференцирания минимален доход на членовете на семейството. Последният в случая се формира като сбор от диференцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 8, б. "в" /за дете до 16 годишна възраст/ и по т.

10, б. "а, бб" от ППЗСП – за родител, отглеждащ сам дете до 16г. възраст /по см. на §1, ал.1, т.3 от ДР на ППЗСП/. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход. Противно на твърденията на жалбоподателката, гарантираният минимален доход не е равен на „определената за страната линия на бедност“. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗДП и чл.9, ал.2 от ППЗСП размерът на гарантирания минимален доход който служи като база за определяне на социалните помощи, се определя с акт на Министерския съвет и от 01.01.2018 г. е в размер на 75 лева /ПМС № 305 от 19.12.2017г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход/. Диференцираният минимален доход се получава като се коригира с индивидуални проценти гарантираният минимален доход за всяко лице – член на семейството, съобразно възрастта, семейното му положение, съжителство с други лица и други посочени в чл. 9, ал.3 от ППЗСП обстоятелства. В случая диференцираният минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 8, б. "в" /за дете до 16 годишна възраст в размер на 91 % от ГМД/, за детето Р.П.Ж. е в размер на 68.25 лева /91 % х 75 лева/, а диференцираният минимален доход по чл.