Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 570 от 06.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 107/2023
Вид
Определение № 570
Подписан
06.06.2023
Състав
Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Благоевград, 06.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500107 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда частна жалба с вх. № 732/25.01.2023г., от А. Н. К., ЕГН **********, от гр. Я., Обл. Б., ул. „В. Л.“ № *, срещу Определение № 39/12.01.2023г., постановено по гр.д. № 1180/2022г. по описа на РС Разлог, с което първоинстанционният съд е прекратил производството на осн. чл. 126 ал.1 от ГПК, поради това че в същия съд между същите страни има висящи две дела, на същото основание и за същото искане, поради което по- късно образуваното дело се прекратява.

Във въззивната частна жалба се релевират доводи за неправилност на атакуваното определение на първинстанционния съд, поради материалната му и процесуална незаконосъобразност. Наведените оплаквания с частната жалба се основават на твърдения, че преценката на съдията докладчик прекратил делото на осн. чл. 126 ал. 1 от ГПК е погрешна, тъй като не е налице идентичност между двете дела. Така поддържа се с частната жалба, че по първото образувано дело пред РС Разлог/гр.д. № 725/2022г./, предявен е иск от ищцата А. Н. К., с искане да бъде призната за собственик на претендирания с ИМ недвижим имот на заявеното правно основание, а по второто образувано пред РС Разлог гражданско дело/гр.д. № 1180/2022г./, иска се от ищцата да бъде признато правото и на собственост по отношение на същия ответник- Община Я. и по отношение на същия недвижим имот, на същото правно основание, но към конкретен период- към дата 01.06.2021г., което не е било съобразено от първоинстационният съд. Така с частната жалба поддържа се, че се касае за 1 два различни установителни искове за собственост, предявени пред РС Разлог, като без да се отрича еднаквото правно основание на исковата претенция и субективния и обективен идентитет, твърди се с частната жалба че се касае за различни искови претенции, тъй като при уважаване на иска предявен по гр.д. № 725/2022г., съдебното решение ще има действие занапред, а при уважаване на предявения иск по гр.д. № 1180/2022г., със същото ще бъде признато правото на собственост на ищцата върху процесния имот, но към определена дата преди завеждане на иска- 01.06.2021г.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение на РС Разлог, като гр.д. № 1180/2022г., да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

При проверката си в закрито заседание по реда на чл. 278 от ГПК, съставът на ОС Благоевград намира подадената частна въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на съдебен акт по отношение на който изрично е изрично предвидена в закона възможност за инстанционен съдебен контрол Същата е редовна от външна страна и отговаря на изискванията на закона за съдържание, като е подписана от жалбоподателят по делото.

За да извърши проверка за съответствие на обжалваното определение на първоинстанционния съд на разпоредбите на материалния и процесуалния закон, въззивният съд намери за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 725/2022г. по описа на РС Разлог е образувано по искова молба, предявена от ищцата А. Н. К., от гр. Я. срещу ответника Община Я.. Видно от ИМ претендира се правото на собственост по наследство от наследодателят на ищцата- Н. С. К., върху недвижим имот, общо със застроена и незастроена част от 206кв.м., при съседи: от две страни И. К., река „Г.“ и път, за която част се твърди от ищцовата страна че е извън територията на УПИ *- * по КРП на гр. Я. от 1976г. и извън коригираното корито на р. „Г.“.

Твърди се, че по разписен лист по плана от 1922г. този недвижим имот е бил записан на Н.

С. К., като е било част от имот 1085, в кв. 2 по ЗРП на гр. Я.- с площ от 206кв.м. Твърди се че по плана от 1922г. процесния имот е бил част от имот 1085, поради което негови съседи са били имот № *, река и улица. Твърди се, че по сега действащия КРП на гр. Я., от 1976г., претендирания имот с площ от 206кв.м., е извън границите на имот 1085, в кв. 2 по ЗРП на гр. Я., както и извън речището на р. „Г.“. Поради изложеното претендирания имот е заявен пред съда чрез извършена геодезическа разбаротка, чрез подробни точки на координатите, определящи границите на недвижимия имот, за което е изготвена и представена пред съда комбинирана скица.

С исковата молба се твърди, че наследодателят на ищцата Н. С. К., е придобил собствеността върху имота по силата на Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи през 1921г., по проверително дело № 27/1940г., което удостоверение е вписано на 27.12.1940г., в том I, акт *. Поддържа се от ищеца пред РС Разлог, че претендирания имот не е бил отчуждаван по надлежен ред, нито е придобиван от друго лице или от общината, въз основа на каквото и да е юридическо основание, като сградите находящи се в 2 имота към 1940г. са били съборени.

Поддържа се с ИМ че правото на собственост на наследниците на Н. С. К., върху описания в ИМ недвижим имот се оспорва от Община Я., за което е предявен иск пред АС Благоевград, с което се прави опит да бъде установено по съдебен ред, че имота е бил отчужден. Твърди се от ищцата А. Н. К., че претендирания имот съществува в реални граници, не е отчуждаван и понастоящем не е застроен, като не са били провеждани по отношение на имота каквито и да е било регулационни или устройствени мероприятия, годни да променят собствеността му, поради което се твърди че същият е собственост на наследниците на Н. С.

К..

Иска се от първоинстационния съд по образуваното гр.д. № 725/2022г. по описа на РС Разлог, да постанови решение, с което да признае за установено че следния недвижим имот:

ЧАСТ от бивш недвижим имот 1085, в кв. 2 по ЗРП на гр. Я.- с площ от 206кв.м., при граници на целия имот: имот № *, река и улица, при съседи по документи за собственост: от две страни И. К., река Г. и път, която част се намира извън УПИ *-*, по КРП на гр. Я. от 1976г., както и извън речището на р. „Г.“, който е индивидлуазиран пред съда чрез геодезическа разработка и комбинирана скица, представени по делото, е собственост на ищцата А. Н. К..

Исковата молба по гр.д. № 725/2022г. по описа на РС Разлог, е депозирана пред РС Разлог на 04.07.2022год., на която дата е образувано цитираното гражданско дело. Видно от изисканата и приложена пред съда служебна справка от РС Разлог, гр.д. № 725/2022г. по описа на съда е със страни- ищец А. Н. К. и ответник Община Я.. Делото е с правно основание чл. 124 от ГПК, като същото към момента на постановяването на обжалваното прекратително определение на РС Разлог е било висящо, като исковата молба е била оставена от съда без движение, за отстраняване на нередовности.

Въз основа на постъпила ИМ с вх. № 7205/08.11.2022г., предявена от ищцата А. Н. К., срещу Община Я., е било образувано гр.д. № 1180/2022г. по описа на РС Разлог. Видно от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, предмет на съдебна защита е същият недвижим имот: ЧАСТ от бивш недвижим имот 1085, в кв. 2 по ЗРП на гр. Я.- с площ от 206кв.м., при граници на целия имот: имот № *, река и улица, която част се намира извън УПИ *-*, по КРП на гр. Я. от 1976г., както и извън речището на р. „Г.“, който е индивидлуазиран пред съда чрез геодезическа разработка и комбинирана скица, представени по делото.

Ищцата се легитимира като собственик на имота по наследство от нейния наследодател- Н.

С. К., като твърди че същият е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи през 1921г., по проверително дело № 27/1940г., което удостоверение е вписано на 27.12.1940г., в том I, акт * и не е губил правото си на собственост върху имота до смъртта си.

Видно е от ИМ, въз основа на която е образувано гр.д. № 1180/2022г. по описа на РС Разлог, че се поддържа от ищцовата страна, че претендирания недвижим имот не е отчуждаван по 3 надлежния законов ред, нито е придобиван от трето лице на законово правно основание, като не са извършени регулационни или устройствени мероприятия, което да са довели до промяна на регулационното положение на недвижимия имот.

Поддържа се от ищцата и по гр.д. № 1180/2022г. по описа на РС Разлог, че Община Я. оспорва правото на собственост на наследниците на Н. С. К., като твърди че е извършено отчуждаване на спорния недвижим имот, за което е образувано пред АС Благоевград адм. д.

№ 588/2021г., по което са представени писмени доказателства за извършено отчуждаване и което понастоящем също е висящо.

Въз основа на изложените обстоятелства от обективна и правна страна, предявен е пред първоинстационния съд иск за установяване на правото на собственост от ищцата А. Н. К., срещу ответника Община Я., като се иска от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответната община, че ищцата е собственик на процесния недвижим имоткъм дата 01.06.2021г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният състав на ОС Разлог е приел, че в случая е налице пълна идентичност на страните и на предмета по висящите за разглеждане пред РС Разлог- гр.д. № 725/2022г. и по гр.д. № 1180/2022г. по описа на същия съд, поради което са налице основанията по- късно заведеното дело да се прекрати.

С обжалваното Определение № 39 от 12.01.2023г., постановено по гр.д. № 1180/2022г. по описа на РС Разлог, на основание чл. 126 ал. 1 ГПК, производството по гражданско дело № 1180/2022г. година по описа РС Разлог е прекратено, тъй като пред същия съд едновременно са били висящи за разглеждане две дела с идентични страни и предмет, и двете образувани въз основа на предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, основан на идентични от фактическа страна правнорелевантни факти и на заявеното основание за придобиване на собствеността, т.е. при установена от първоинстанционния съд пълна обективна и субективна идентичност на страни, предмет на съдебна защита и правно основание по двете висяща дела.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни съображения:

Съгласно чл. 126 ал. 1 ГПК, когато в съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Пълен обективен и субективен идентитет между делата е налице, когато между същите страни е предявен иск за същото материално субективно право. Проверката за тъждество между предмета на делата включва преценка на белезите, които индивидуализират субективното право- правопроизводящите факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото, като преценката на тези белези се извършва въз основа на посочените от ищеца основание и петитум на иска.

Анализът на представените по настоящото въззивно дело искови молби въз основа на които са образувани гр.д. № 725/2022г. и гр.д. № 1180/2022г., и двете по описа на РС Разлог, сочи 4 на абсолютна идентичност на предявените по двете дела искове с правно основание чл. 124 от ГПК- за установяването на правото на собственост върху един и същ недвижим имот:

ЧАСТ от бивш недвижим имот 1085, в кв. 2 по ЗРП на гр. Я.- с площ от 206кв.м., при граници на целия имот: имот № *, река и улица, която част се намира извън УПИ *-*, по КРП на гр. Я. от 1976г., както и извън речището на р. „Г.“, който е индивидлуазиран пред съда чрез геодезическа разработка и комбинирана скица, представени по делото. И по двете дела ищцата твърди че недвижимия имот е бил собственост на нейния наследодател- Н. С.

К., б.ж. на гр. Я., като същият е придобил собствеността върху имота по силата на специален закон- Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи през 1921г., по проверително дело № 27/1940г., което удостоверение е вписано на 27.12.1940г., в том I, акт *, като собствеността не е придобивана от трето лице и имота се е намирал в патримониума на нейния наследодател към момента на смъртта му и откриване на наследството.