Решение № 260725 от 02.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260725

Гр.Варна, 02.03.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ

–ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря ГАЛЯ

ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7270/2020 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХVІ-ти състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбите на чл.86 от ЗЗД.

Ищците Т.З.З. – Славчева, ЕГН **********; Н.Н.С.,

ЕГН **********; С.Й.Г., ЕГН **********; Я.С.Г., ЕГН ********** и Д.С.Г., ЕГН **********, всички, чрез адвокат Х.Х. и адвокат Р.З. от ВАК със съдебен адрес:***, претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД»Б. И.»АД, ЕИК:* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да им заплати общо сумата от 6002.76лв., представляваща мораторна лихва върху присъдените с влязло в законна сила решение, главница от 20 000лв неимуществени вреди и главница от 1601.95 лв - имуществени вреди, законната лихва върху сумата от 6002.76лв. от датата на предявяването на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски.

Ищците аргументират правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения :

С влязло в сила съдебно решение по т.д. №1407/2018г. по описа на ВОС (прил.), видно от диспозитива на решението, съдът е осъдил З.

„Б.И." АД, ЕИК * да заплати на ищците, сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени приживе от наследодателя Н. Л.С., ЕГН ********** неимуществени вреди - представляващи болки и страдания, вследствие на претърпяно на 03.12.2016 год. в гр.Варна ПТП, както и сумата от 1 601.95 лева, представляваща обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени вреди, изразяващи се в платени парични средства за лекарства и инпланти, съгласно фактури № № 11844/10.01.2017 год., 11788/24.12.2016 год., 27653/28.12.2016 год. и 27577/19.12.2016 год.

Застрахователят, при когото е застрахован деликвента, дължи обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва върху тях, считано от датата на увреждането /чл.84, ал.З ЗЗД/ за неимуществените вреди и за имуществените вреди - от датата на поканата /в случая 14.09.2018г.-датата, на която е депозирана исковата молба пред ВОС, по повод на която е образувано т.д.№1407/2018г./

Не съществува пречка ищците да предявят самостоятелен иск за обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Ищците имат право на мораторна лихва върху главницата, като давността тече от всеки ден на забавата, но не за целия период, а за последните три години преди предявяването на настоящия иск - /арг. чл. 111 от ЗЗД/.

В конкретния случай присъдените суми са преведени от ответника по сметка на ДСИ при СИС на PC-Варна на 28.04.2020г. Към днешна дата - 30.06.2020г. ищците имат право да претендират мораторна лихва, както следва:

- за периода от 30.06.2017г. (три години преди предявяване на настоящия иск) до 28.04.2020г.

- датата на превеждане на главницата за неимуществените вреди от 20 000 лв, изчислена посредством електронен калкулатор, лихвата възлиза на 5744.45 лв. Към молбата представят съответната разпечатка.

- за периода от 14.09.2018г. до 28.04.2020г. лихвата за имуществените вреди от 1601.95 лв, възлиза на 263.87 лв. Към молбата представят съответната разпечатка.

Общата стойност на претендираната сума е 6008.32 лв.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба, депозира отговор.

В законния срок представя и моли съда да приеме настоящия отговор на предявената срещу ответното дружество искова молба, като заявява, че оспорва изцяло исковете по основание и размер, по следните съображения: Оспорва да е дължима лихва за забава и по двете претенции за имуществени и неимуществени вреди. Видно от твърденията в исковата молба сумите са постъпили изцяло по сметка на ЧСИ на 28.04.2020г. В този смисъл е налице изпълнение и лихва за забава не се дължи. Оспорва по претенциите да е дължима лихва, а при условията на евентуалност - оспорва крайната дата за която се начислява лихва да е 30.06.2020 г.

Оспорва началната дата на забавата по иска за мораторна лихва да е 30.06.2017 г. или датата на ПТП - тази дата не кореспондира с нито един срок за произнасяне по претенция, съгласно КЗ.

Поддържа че е приложима разпоредбата на чл. 380 КЗ и застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Наследодателят на ищците не е сезирал дружеството с претенции за изплащане на обезщетение с представяне на всички документи по смисъла на чл. 380 КЗ.

Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.

Твърди че З. „Б.И." АД не е било надлежно поканено да изпълни претендираното от ищците задължение и с поведението си не е дало повод за завеждане на делото, моли по реда на чл. 78 ал. 2 от ГПК, съдът да възложи разноските по делото на ищците. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че претендираните с исковата молба суми в размер на общо 6008.32 лева са силно завишени.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли за намаляване размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В случай че претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален представител е в размер над минималния, прави възражение за прекомерност и моли на основание чл. 78 ал. 5 ГПК същото да бъде намалено.

В съдебно заседание ищците, чрез проц.представители адв.Заркова и адв.Х., поддържат иска до размера от 6 002.76лв., като за разликата от 5.56лв. до претендираните 6008.32лв. производството по делото е прекратено. Изменението е направено по отношение на лихвата за неимуществени вреди, като същата е претендирана с начална дата

01.07.2017год. три години от датата на предявяване на иска пред ВРС, а не както се първоначално се сочи 30.06.2017год. В хода по същество на делото молят съда да уважи иска.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. В писмена форма заявява, че поддържа отговора на исковата молба. По съществото на спора, претендира за решение с което иска да бъде отхвърлен и му се присъдят разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от приетото по делото решение, постановено по търг.дело №1407/2018год. на ВРС се установява, че З. „Б.и.” АД, е осъдено да заплати на ищците ,като наследници на Н. Любенов С., починал след предявяване на исковата молба, разглеждана в производството по търговското дело, сумата от 20000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-представляващи болки и страдания вследствие на претърпяно на 03.12.2016год. в град Варна,в района на кръстовището на ул. „Ал.Дякович“ и ул.“Русе“ ПТП ,причинено от водача на лек автомобил „Нисан

Джук“ с рег.№*,управляван от Е. Ц. Б. и сумата от

1 601.95лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платени парични средства за лекарства и инпланти. Решението е влязло в законна сила на 21.05.2019год.

Приети по делото са два броя справки за изчисляване на законна лихва с ел.калкулатор.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Претенцията за законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД е вземане, което възниква в резултат на едно парично задължение. При неизпълнение на едно парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Вземането по чл. 86, ал.1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата.

Обезщетението по чл. 86, ал.1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните, затова се нарича още законна лихва, макар и неточно, при наличие на забавено изпълнение. Тя е акцесорно вземане и предполага наличието на главно задължение - главница.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение законната лихва се дължи от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за изпълнение ден, ако такъв е определен, а ако този ден не е определен, след като бъде поканен от кредитора.

В случая, ищците претендират присъждане на мораторна лихва върху присъдено с решение по т.дело 1407/2018год. на ВОС, обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, предвид изпадането на ответното дружество в забава по отношение на неимуществените вреди от дата 01.07.2017год. – три години преди предявяване на иска по настоящото дело до 28.04.2020год. датата на изплащане на обезщетението за неимуществени вреди и за периода от 14.09.2018год. датата на подаване на исковата молба по т.дело № 1407/2018год. до датата на плащеното извършена на 28.04.2020год.

Ищците сочат в съдебно заседание ,че застрахователната полица,въз основа на която е покрит риска с изплащане на обезщетението присъдено по търговското дело е със срок на действие 16.09.2016год. до 16.09.2017год. Т.е. застрахователния договор е сключен при действието на Кодекс за застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г. в сила от 01.01.2016год. Предвид на това при произнасяне по иска, съдът следва да се съобрази с разпоредбите на този кодекс.

Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ (намиращ приложение в разглеждания случай) с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

По общите правила за деликта и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без покана. Доколкото отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, то същият ще отговаря за онези вреди, за които би отговарял деликвента, и то при условията, при които би отговарял и последния, в т.ч. и за лихвите за забава. Съгласно нормата на чл.429, ал.3 КЗ обаче отговорността на застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е ограничена като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. В случая ищците не представят доказателства за момента в който наследодателят им я заявил претенция за обезвреда пред застрахователя. Предвид на това иска за мораторна лихва върху присъдените с решение по т.дело 1407/2018год. на ВОС обезщетения се явява неоснователен. Сочените от ищците начални дати, от които претендират лихва не са обвързани с изискуемия от закона момент на забава за ответника, предвид на което е безсмислено съдът да ги обсъжда.

Предвид на горното съдът постановяване решение с което отхвърля иска.

Искането за присъждане на законна лихва от датата на входиране на исковата молба в съда-01.07.2020год. до окончателното изплащане се явява недопустимо. Това искане представлява по същество законна последица от уважаване на иска, но в случая такова е недопустимо, тъй като искът е за лихва, а лихва върху лихва не се дължи. Тъй като искът не е уважен съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив по искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда.

С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на ответника следва да се присъдят разноски.

Същите се изразяват в адв.възнаграждение. Ответникът претендира адв.възнаграждение в размер 840лв. с ДДС.

С оглед направеното от страна на ищците възражение за прекомерност, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, както и фактическото участие на ответника, съдът намалява адв.възнаграждение на ответника от 840лв. с ДДС на 756лв. с